Решение № 797 от 25.09.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И E

№ 355 25.09.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на трети септември две хиляди и деветнадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Т.

Михова прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 1883 по описа за 2017 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Хелио-тур-с“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елхово ***, представлявано от ТХ „Русалка холидейз“, ЕИК *********, със съдебен адрес в гр.София, ул.“Осогово“ №32-34, ет.2, офис 02.01, против „Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Черноморец 8142, местност "Аклади-Чеири", къмпинг

"Южен бряг", представлявано от Павел Димитров Христов, за осъждане на ответника да заплати на основание чл.73 ал.1 от ЗС сумата от 440 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на сгради, подробно описани в исковата молба, находящи се в б.имот с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, понастоящем разделен на имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; да заплати на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата (440500 лв.) за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год., в размер на сумата от 224 054,21 лв.; при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 440 500 лв., за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за същия период върху главницата от 440 500 лв. на стойност 224 054,21 лв.; при условията на евентуалност, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД, сумата от 440 500 лв., за периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за същия период върху главницата от 440 500 лв. на стойност 224 054,21 лв.

Ищецът твърди, че е собственик на общо

17 сгради, ситуирани в б.имот с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, и е упражнявал владение върху тях. Подробно проследява фактите, от осъществяването на които е придобил правото на собственост, като заявява, че осъществения придобивен способ върху предоставените за управление и стопанисване земи и сгради в полза на „Хилео-тур-с“

АД е по чл.17а от ЗППДОбП (отм.), вр.чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 год. Заявява се, че в информационния проспект за приватизацията на дружеството, издаден през м.януари 2000 год. от МИ, подробно е описано състоянието на къмпинга и сградите в него – посочено е, че недвижимите имоти по сметка 203 (сгради), прикрепени към територията на къмпинга, са посочени в технически карти, към тях няма предявени реституционни претенции и са част от капитала на дружеството.

Твърди се от ищеца, че за поземления имот и сградите в него, представляващи заедно къмпинг „Градина“, са издадени нот.акт №161, том ХІІ, дело №2824/2001 год. и нот.акт №3, том І, рег.№0059, дело №2/12 год.

Ищецът заявява, че е придобил правото на собственост върху процесните сгради и на основание давностно владение, с начален момент от 1996 год., като ги е владял явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 16 години, до 14.12.2012 год.

Заявява, че правото на собственост е придобито на основание чл.79 от ЗС.

Твърди се в исковата молба, че от

14.12.2012 год. до момента, ищецът е лишен неправомерно от възможността да ползва процесните сгради и да извлича граждански плодове от тях, както и да ги ползва по предназначение. Заявява се, че за задължения на „Приват турист“ ООД, произтичащи от договор за продажба на 40% от капитала на „Хелио-тур-с“ АД, по искане на АПСК, поземления имот с идентификатор *** е бил изнесен на публична продан по изп.дело №00309/11 год. на ЧСИ Т.Колев, продаден и възложен на „Камп интернешънъл“ ЕООД с ЕИК202039452 , по-късно преименувано на

„Къмпинг градина“ ЕООД, със сегашно наименование „Къмпинг южен бряг“ ЕООД. Посочва се, че предмет на публичната продан е бил единствено поземления имот, с площ от 62 192 кв.м., включително на купувача е възложен само поземления имот, без находящите се в него постройки. Твърди се, че на 14.12.2012 год. е извършен въвод във владение на ответника-купувач, след което владението, упражнявано от ищеца върху процесните сгради е било нарушено и в крайна сметка отнето от него. Твърди се, че новата охрана, назначена от ответника, препятства достъпа на ищеца до сградите, и от 14.12.2012 год. дружеството е лишено неправомерно от възможността да ползва имотите си.

Заявява се, че е било образувано производство по чл.361 и сл. от ГПК за възстановяване на отнетото владение на ищеца, което е приключило с влязло в сила решение по гр.д.№1869/16 год. на БОС, с което ответникът е осъден да предаде на ищеца фактическата власт върху процесните постройки.

Заявява се, че ответното дружество е канено да предаде владението на процесните сгради и да заплаща обезщетение за лишаване от ползването им с исковата молба по гр.д.№4178/13 год. на БРС и с нот.покана, връчена на ответника на 25.04.2014 год.

Твърди се, че процесните сгради се експлоатират от ответника без всякакво правно основание след датата на въвода и последният отказва да осигури достъп на представителите на ищеца до сградите.

Заявява се, че ищецът е бил в трайни търговски отношения с „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД и по силата на наемен договор и последващи анекси е предоставял за възмездно ползване терена на къмпинга на горното дружество, включително да го преотдава под наем на трети лица. Посочва се, че вследствие на извършения въвод, наемателите са престанали да изпълняват задълженията си към „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД, а освен това и самият ищец не може да спазва основното си задължение по договора към своя наемател – да му осигурява безпрепятствено ползване и фактическа власт върху сградите, което е довело до прекратяване на отношенията между двете дружества.

Твърди се, че ищецът е лишен от възможността да получава граждански плодове от процесните сгради, въпреки, че приходът от наемна цена е бил очакван и възможен.

Заявява се, че за ищеца е налице правен интерес да търси обезщетение за имуществените вреди, които новият собственик му е причинил, лишавайки го от владение. Заявява се, че отнемането на владението и невъзможността сградите да се ползват е довело до неоснователно обогатяване на ответника, който си е спестил наемната цена за ползването на всички сгради. Ищецът твърди, че са налице предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.73 ал.1 от ЗС – „Хелио-тур-с“ АД е собственик на имотите, за претендирания период ответникът е осъществявал фактическа власт и е препятствал достъпа на ищеца, без да е налице валидно учредено право за това. В следствие на горното, ищецът е бил лишен от възможността да реализира ползи от тези имоти. Твърди се, че ищецът е реализирал годишен доход от наеми в размер на 88 100 лв. и е можел през процесния период да продължи да получава ползи от процесните имоти. Посочва се, че обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получил при отдаването на имота под наем, и които следва да се определят по пазарни наемни цени. Неоснователното обогатяване на ответника се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползването на имота за този период.

В условията на евентуалност претенцията се основава на чл.59 от ЗЗД, доколкото за дружеството не съществува възможност да се защити чрез друг иск.

Ако претенциите по чл.73 ал.1 от ЗС и чл.59 от ЗЗД бъдат отхвърлени, ищецът заявява искане за присъждане на обезщетението на основание чл.45, вр.чл.49 от ЗЗД. Заявява се, че по възлагане на ответника наетата от него охранителна фирма препятства достъпа на ищеца до собствените му сгради, които се намират на територията на къмпинга. Твърди се, че противоправното действие се изразява в това, че ответникът без правно основание заграбва процесните сгради, поставяйки собствена охрана и недопускайки представители на ищеца, като по тази начин лишава ищеца от ползването им, дори и след влизане в сила на решението, с което е осъден да възстанови направомерното ползване и да предаде фактическата власт. Имуществената вреда се изразява в пропуснати ползи за наемна цена в периода от 14.12.2012 год. до 14.12.2017 год.

Твърди се, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредата.

В съдебно заседание претенциите се поддържат, представят се и се ангажират доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който претенциите се оспорват като недопустими и неоснователни.

По претенцията с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС се оспорва правото на собственост на ищеца върху процесните вещи. Твърди се, че постройките нямат юридическа самостоятелност и не могат да бъдат предмет на самостоятелна собственост. Заявява се, че санитарните комплекси имат обслужващо предназначение – обслужват къмпинга, поради което собствеността върху тях следва собствеността върху придобития от ответника имот. Същото се заявява и за бунгалата – те не са самостоятелни обекти, още по-малко жилищни сгради, тъй като нямат кухни, спални, бани и тоалетни и изобщо не отговарят на изискванията на Наредба №7 за самостоятелни жилищни обекти. Дори и да се приемат за самостоятелни сгради, ответникът заявява, че те не са трайно прикрепени към земята и са по естество движими вещи. Излагат се съображения, че останалите постройки също не са самостоятелни обекти, не отговарят на техническите изисквания и нямат самостоятелно функционално предназначение. Затова, дори и да се приемат за сгради, поради несамостоятелния им характер те следват правото на собственост върху терена. Затова, след като ответникът е придобил терена на къмпинга, е придобил и правото на собственост върху несамостоятелните постройки, което води до неоснователност на иска по чл.73 ал.1 от ЗС.

В отговора се сочат ТР №44/18.05.1971 год. и ТР №5/18.05.2015 год. по т.д.№5/15 год. на ОСГК ВКС, с второто от които изрично се приема, че когато става дума за несамостоятелни постройки, същите се придобиват от закупилия в публичната продан поземлен имот, дори без да са описани и оценени от съдебния изпълнител.

Ответникът счита, че процесните обекти не са нанесени в КК, защото не са самостоятелни сгради. Позовава се на влязлото в сила решение по чл.75 от ЗС, в което се приема, че обектите са движими вещи.

Заявява се, че претенцията по чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователна и поради това, че ответникът владее постройките на собствено правно основание – придобил е собствеността въз основа на постановлението за възлагане. Това, според него, му придава качеството на добросъвестен владелец, а обезщетение може да се търси само от недобросъвестния. Излагат се съображения, че предявяването на иск по чл.75 от ЗС не е разнозначно на предявяването на иск за собственост и поради това владението не е трансформирано в недобросъвестно с получаването на исковата молба с правно основание чл.75 от ЗС, евентуално чл.76 от ЗС.

Претенцията по ч.73 ал.1 от ЗС се оспорва и по размер. Заявява се, че се касае за комплексно строителство в къмпинг, поради което отдаването под наем на отделни обекти напрактика е обективно невъзможно. Дори и да може да се определи среден пазарен наем на отделните несамостоятелни обекти, според ответника той би бил значително по-нисък от претендирания. Заявява се, че става дума за силно амортизирани обекти, че състоянието на къмпинга към момента на проданта е било такова, че напрактика вещите са били неизползваеми и в този смисъл нямат реална наемна цена.

Заявява се, че с нарочна покана от 05.04.2016 год. ответникът е поканил ищеца да изнесе от имота обектите, които представляват движими вещи, но вместо това ищецът предпочита да извлича облага от собственото си бездействие, предявявайки иск по чл.73 ал.1 от ЗС. Твърди се, че след като ответникът не счита себе си за собственик и е готов да предаде вещите на лицето, което се легитимира като такъв, липсва анимус на владение и исковата претенция по чл.73 ал.1 от ЗС е неоснователна.