Решение № 997 от 25.10.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Бургас, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина П. Петкова

Членове:

Йорданка Г. Майска

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100501612 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл.435, ал. 2, т.6 ГПК.

Образувано е по жалбата на длъжника С. И. С. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.И., бл.

**, вх. *, ет. * срещу отказа на ДСИ при РС-Бургас К.Кръстев за прекратяване поради настъпила перемпция на принудителното изпълнение по изп.д. № 579/2017г., обективиран в разпореждане от 25.08.2022г..

В жалбата се моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител, както и да се констатира наличието на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като повече от пет години, считано от образуване на изпълнителното дело през 2017г. и връчването на ПДИ на длъжника не са предприемани действия по изпълнението и взискателят е бездействал.

Писмено становище от взискателя М. Ч., редовно уведомена за постъпилата жалба на 16.09.2022г. чрез пълномощника адв.К.Тодорова не е депозирано.

По делото е приложено становище на ДСИ при РС-Бургас по образуваното изп.д.№ 579/2017г. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което жалбата се намира за неоснователна.

Изложена е подробна хронология на предприетите действия по изпълнителното дело, възоснова на която се сочи, че не е настъпила перемпция и не са налице други основания за прекратяване на делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Относно нейната основателност съдът приема следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа молба от М. Т. Ч.ева с ЕГН********** от гр, Бургас, и приложен към нея изпълнителен лист № 4243/14.08.2017 г., издаден по ч.гр.д. №5154 по описа за 2017 г. на Районен съд – Бургас, по силата на който длъжника С.С. е осъдена да заплати сумата от 1239,15лв. от която 1120 лв. главница и 119,15лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

1

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, както изпълнението да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или пенсия на длъжника при липса на плащане в срока за доброволно изпълнение, като в този смисъл е поискал налагане на запор върху тези вземания на длъжника.

ПДИ е връчена на длъжника на дата 24.08.2017г.. Поради това, че в двуседмичния срок за доброволно изпълнение не е направено плащане от страна на длъжника на 18.10.2017 г. е наложен запор на пенсията на длъжника. В следствие на което е получен отговор от НОИ ТП-Бургас, че запора не може да бъде изпълнен, тъй като лицето получава пенсия под минималната работна заплата за страната съгласно чл, 446 от ГПК.

С молба вх. №2715/07.03.2018 г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *. Описът е бил насрочен за дата 28.03.2018 г„ между 10.00 - 12.00 часа. Същият не е бил извършен, поради неявяване на взискателя.

С молба вх. №5504/14,05.2018 г. взискателят е поискал да бъде насрочен нов опис на движими вещи на длъжника на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *. Описът е бил насрочен за дата 30.05.2018 г„ между 10.00 - 12.00 часа. На посочената дата на адрес гр.

Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *, между страните бе постигнато споразумение за разсрочено погасяване на задължението, видно от протокол от 30.05.2018 г. на ДСИ.

С молба вх. №8891/07.08.2018 г. взискателят е поискал да бъде насрочен отново опис на движими вещи на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *, тъй като длъжника не е изпълнил постигнатото помежду им споразумение, обективирано в протокол от 30.05.2018г., на ДСИ. Описът е бил насрочен за 31.08.2018г. от.10,00ч., но е бил пренасрочен за дата 19.09.2018 г. от 10,00 часа, а в последствие и за 19.10.2018 г. поради нередовно уведомяване на длъжника.

С протокол от 19.10.2018 г. ДСИ е отменил насрочения за дата 19.10.2018 г. от 10.00 часа опис, поради неявяване на взискателя, както и поради това, че не е заплатена дължимата авансова такса на осн. чл. 47 от ТДТ по ГПК.

С молба вх. №11282/24.09.2019 г. взискателят е поискал да бъдат продължени изпълнителните действия, чрез насрочване на опис на движими вещи на длъжника на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул.А.Н. № *. Описът е бил извършен на дата 30.10.2019 г, С протокол от 19.11.2019 г. на ДСИ на осн. чл.481 от ШК, за дата 17.12.2019 г. от 10.30 часа е била насрочена публична продан чрез явен търг на описаните движими вещи принадлежащи на длъжника.

На 16.12.2019 г. от страна на длъжника е била внесена сумата от 100 лв. по сметка на ДСИ при PC-Бургас, като е било направено искане за спиране на публичната продан.

С протокол от 16.12.2019г. на ДСИ публичната продан е била спряна, по искане на взискателя, като впоследствие на което по изпълнителното дело от страна на длъжника са били направени 2 /две/ вноски по 50лв. на дати 08.01.2020 г. и 12.02.2020г..

С молба вх. № 6215/03.06.2021 г. взискателят е поискал да бъдат продължени изпълнителните действия, тъй като длъжника е преустановил плащанията, като ДСИ е насрочил последователно опис на движими вещи за дати 30.06.2021 г. и 06.08.2021 г., в резултат на което е било установено, че длъжника е продал жилището си, находящо се на адрес гр. Бургас, кв. Акации, ул. „А.Н.“ № *.

На 25.02.2022 г. е наложен нов запор на пенсията на длъжника. В следствие на което е получен отговор от НОИ ТП-Бургас, че запора не може да бъде изпълнен, тъй като лицето получава пенсия под минимадната работна заплата за страната съгласно чл. 446 от ГПК, На 21.07.2022 г. е постъпил нов отговор от НОИ ТП-Бургас, че съгласно наложения запор, считано от 01.08.2022 г. ще бъде превеждана сумата в размер на 10,20лв., съгласно чл. 446, ал.1 от ГПК.

2

С молба вх. №10070/24.08.2022г. длъжникът е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

С обжалваното тук разпореждане от 25.08.2022г. ДСИ при PC-Бургас като е намерил искането за неоснователно е отказал да прекрати производството.

По така изложените оплаквания, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК предвижда възможността на длъжника да обжалва отказа на СИ да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.

Перемпцията като институт е уредена само в нормата на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и се изразява в прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело, с изтичането на двугодишен срок от последното поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия, с които СИ да удовлетвори притезанието му.

Според Решение №37/24.02.21г. по гр.д.№1747/20г. на IV ГО на ВКС, началото на този двугодишен срок е ..“първият момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. постигнато споразумение между страните), т.е.осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно)или поисканите не могат да се осъществят по причина за която взискателят отговаря.“

Затова съдът приема, че релевантно за настъпването на перемпцията е не всяко отправено искане до съдебния изпълнител, а само това за извършване на т. нар. „същинско“ изпълнително действие, т.е. за осъществяването на изпълнителен способ, водещ до принудително удовлетворяване на притезанието - предмет на изпълнението. В ТР№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС )са примерно изброени „същинските“ изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност в изпълнителния процес и същевременно афишират активността на взискателя за удовлетворяването му, следователно отлагат настъпването на перемпцията, като: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Т.к. доктрината и съдебната практика(вж.и цитираното ТР)приемат, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона с изтичането на двугодишния срок, визиран в чл.433, т.8 от ГПК, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти за това. Трайно установено в доктрината и съдебната практика е схващането, че срокът на перемцията е процесуален преклузивен такъв, следователно не може да бъде спиран, нито прекъсван както давностните.

Приложени към конкретиката на делото, горните разсъждения мотивират настоящия състав да приеме, че в случая взискателят е бил активен и не е допуснал бездействие в двугодишния срок на перемпцията, като видно от изложената хронология са искани и извършвани изпълнителни действия регулярно. Така невярно е твърдението в жалбата, че от образуване на изпълнителното производство и връчването на ПДИ през 2017г. не са извършвани никакви действия. Напротив, след връчване на ПДИ на 24.08.2017г. е наложен запор на вземане на длъжника на 18.10.2017г., на 30.05.2018г. е постигнато споразумение за разсрочено погасяване на задълженията, съгласно протокол от същата дата на ДСИ, но поради спиране на плащанията от страна на длъжника по молба на взискателя от 07.08.2018г. производството е възобновено с насрочване на опис на движими вещи за 31.08.2018г., който двукратно е бил пренасрочван през месец поради неявяване на длъжника; насрочвани са и са извършвани описи на движими вещи, след което е насрочена публична продан на 19.11.2019г., която е била спряна по молба на взискателя поради постъпване на доброволни погашения от длъжника; на 16.12.2019г. длъжникът е внесъл сума от 100лв., а на 08.01.2019г. и на 12.02.2020г. е внесъл по 50лв. за погасяване на задължението, след което плащанията отново са преустановени. По тази причина по 3 писмена молба на взискателя са насрочени описи на движими вещи на длъжника, за 30.06.2021г. и 06.08.2021г., но е установено че длъжникът е продал маждувременно жилището в което се намират вещите. Тогава на 25.02.2022г. е наложен запор на пенсията на длъжника, която НОИ не е могъл да изпълни поради наличието на хипотезата на чл.446 ГПК за периода от налагането на запора до 21.07.2022г., когато пречките са отпаднали и НОИ е започнал да извършва превод от пенсията на длъжника в посочения по-горе размер.

Изложеното съображение е достатъчно да аргументира оставянето без уважение на жалбата срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело.

Водим от горното, Окръжен съд-Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. И. С. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.И., бл. **, вх. *, ет. * срещу отказа на ДСИ при РС-Бургас К.Кръстев за прекратяване поради настъпила перемпция на принудителното изпълнение по изп.д. № 579/2017г., обективиран в разпореждане от 25.08.2022г..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4