Решение № 146 от 11.11.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Б., 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20221810101114 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“Е. П.”АД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№*, бл.Б. М., Б. Ц., с ЕИК:*, чрез пълномощник адв.Р. Д., със съдебен адрес:гр.С., ПК *, бул.“Ц.

Б. *“№*, етаж М., моли да бъде признато за установено по отношение на Б. Ц. Б. от Б., ул.П.

№*, с ЕГН: **********, че ответникът като абонат с ИТН:*, с електроснабден имот, находящ се в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, на който се доставя от ищеца електрическа енергия, им дължи вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 32 от 14.01.2022г. по ч.гр.д.№ 2272/2021г. по описа на РСБ., както следва: за сумата-главница от общо 1459.24лв. за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 12.11.2018г. до 15.03.2019г., както и за сумата в размер н а 399.03лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г., както и за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-06.12.2021г. до окончателното заплащане , както и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Д. е депозирала писмена молба-становище получена в РС-Б. на 21.09.2022г., с която заявява, че поддържа исковете, моли да бъдат уважени изцяло и прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.95/.

Ответникът-Б. Ц. И. от Б., не е представила писмен отговор в предвидения в закона срок. В депозираното от нея възражение с вх.№ 1749 от 01.04.2022г. в заповедното производство /ч.гр.д. №2272/2021г. по описа на РС-Б./ е оспорила вземанията.

В подаденото възражение с вх.№ 1749 от 01.04.2022г. в заповедното производство /ч.гр.д. №2272/2021г. по описа на РС-Б. / длъжникът е оспорил вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като същата заявява, че не ползва електроснабдения имот в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* от години, като същият е бил 1 предмет на публична продан от ЧСИ и не е собственост на Б. Ц. И.. Прави възражение, че част от описаните в заповедта суми са погасени по давност. Претендираната лихва е погрешно изчислена, за което оспорва и разноските.

В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 2272/2021г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 14.01.2022г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 32 от 14.01.2022г. по ч.гр.д.№ 2272/2021г. по описа на БРС за изпълнение на парично задължение от страна на ответника, за това, че последният е ползвал доставена от страна на ищеца електрическа енергия за периода от 12.11.2018г. до 15.03.2019г. за електроснабдения имот в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за което следва да заплати на ищеца сумата-главница от общо 1459.24лв., сумата от 399.03лв., представляваща законна лихва за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г.

Горната заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2272/2021г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника на 10.03.2022г. В едномесечния срок е постъпило възражение с вх.№ 1749 от 01.04.2022г., подадено от длъжника чрез пълномощник адв. В. В. от САК, за което е приложено общо адвокатско пълномощно от 09.11.2021г. Във възражението длъжникът е оспорил вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като е заявил, че не ползва електроснабдения имот в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* от години, същият е бил предмет на публична продан от ЧСИ и не е собственост на Б. Ц. И.. Прави възражение, че част от описаните в заповедта суми са погасени по давност. Претендираната лихва е погрешно изчислена, за което оспорва и разноските.

Ищецът е бил уведомен за описаното по-горе възражение и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 427 от 18.04.2022г., връчено на 17.05.2022г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1114/2022г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана по пощата с п.кл. от 15.06.2022г., постъпила на 17.06.2022г. в РС-Б., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 5427 от 04.10.2022г., изготвена от в.л. Д. Г. В., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като обоснована и компетентна, се установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно, задълженията за плащане по фактурите, описани в исковата молба, са надлежно отразени в счетоводството му, по тях няма отразено извършено плащане, като има открита партида на името на ответника с кл. № * с титуляр Б. Ц. Б., където е отразявано извършеното снабдяване с ел. енергия. По данни от клиентската информационна система ответникът е била страна по договор за продажба на електрическа енергия с клиентски № № * за обект на адрес: Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и договорът с ответника е прекратен на 29.03.2022г. Има данни за предходни плащания по издадени от дружеството фактури като последното плащане е на 20.12.2011г. Към 29.09.2022г. задълженията по кл. № № * с титуляр ответника са по издадени четири отделни фактури, както следва: фактура № 0253608711 от 20.12.2018г. за период от 12.11.2018г. до 12.12.2018г. за сумата от 440.77лв.; фактура № 0255509106 от 22.01.2019г. за период от 13.12.2018г. до 12.01.2019г. за сумата от 557.77лв.; фактура № 0257103079 от 19.02.2019г. за период от 13.01.2019г. до 12.02.2019г. за сумата от 412.62лв.; фактура № 0258547314 от 21.03.2019г. за период от 13.02.2019г. до 15.03.2019г. за сумата от 48.08лв. или общата сума-главница е 1459.24лв. Дължимата лихва за забава по всяка една от фактурите за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г. е в размер на 2

399.03лв.

Ищецът е представил писмени доказателства- копия от справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, фактура № 0253608711/20.12.2018г. на „Ч.

Е. Б.“ АД, от фактура №0255509106/22.01.2019г. на „Ч. Е. Б.“ АД, фактура № 0257103079/19.02.2019г. на „Ч. Е. Б.“ АД, фактура № 0258547314/21.03.20019г. на „Ч. Е. Б.“ АД, справка за консумация на клиенти-4 броя, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ АД и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. на ДКЕВР, установяващи съществуването на облигационни отношения между страните във връзка с продажбата на ел. енергия за битови нужди.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените два иска са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, а именно за суматаглавница от 1459.24лв., представляваща стойността на използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 12.11.2018г. до 15.03.2019г., както и за сумата в размер н а 399.03лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г. са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че същите са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество, съдът намира, че исковете за съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1459.24лв.лв. и за сумата от 399.03лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 15.01.2019г. до 26.11.2021г., са изцяло основателни, по следните правни съображения:

Установи се от приетата по делото и неопровергана от останалите доказателства съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена от вещото лице Д. В., че ответникът е имал сключен договор за продажба на ел. енергия с ищеца за обект на адрес: Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, който договор е прекратен на 29.03.2022г., т.е. за процесния период от време от 12.11.2018г. до 15.03.2019г. ответникът е клиент на ищеца за снабдяване с ел. енергия на недвижим имот в Б . , ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, за който е имало открита партида с кл.№ * и ищецът, който притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадено от ДКЕВР, доставя електрическа енергия на ответника, който е негов потребител за процесния период от време. В този смисъл са и събраните по делото писмени доказателства- фактури, Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия.

Съдът приема, че горното вземане за сумата-главница е възникнало на основание възникналите между страните облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч. Е. Б.” АД със сегашно наименование “Е. П.”АД. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката Общите условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител.

Съгласно нормите на чл.92 от ЗЕ страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителната мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието „краен клиент“ е определено в §1, т.27г като клиент, който купува електрическа енергия или прирорден газ за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в §1, т.27б като клиент на едро или краен клиент на електрическа енергия или прироред газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се 3 съобрази и дефиницията, дадена в §1, т.2а, според която „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Освен от ЗЕ /Закон за енергетиката/ процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“АД / сега “Е. П.”АД/, приети на основание чл.98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР, публикувани съгласно изискванията на чл.98а, ал.3 от ЗЕ в централен ежедневник и съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично приемане. В чл.98а, ал.5 от ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизане в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия като, ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ответникът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с публикуваните ОУ и да е предложил специални такива съобразно дадената от закона възможност. Съгласно чл.4, ал.2 от ОУ на ищеца, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Няма доказателства за процесния период от време о т 12.11.2018г. до 15.03.2019г. ответникът да не е бил клиент на ищеца, тъй като е загубил правото на собственост върху апартамента съгласно приложеното възражение в заповедното производство. Няма доказателства кога ЧСИ е продал на лице, различно от ответника апартамента, който е електроснабден, тъй като от приетата ССчЕ се установи, че договорът между страните за продажба на ел. енергия е прекратен на 29.03.2022г., т.е. след процесния период от време.

С оглед на горното, събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебносчетоводна експертиза/ССчЕ/, се установява, че ответникът е бил потребител на електрическа енергия за жилище в Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* от преди 2011г. като между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия / арг. от чл.92 от ЗЕ/ и ответникът е купувач на такава. В този смисъл ответникът е носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“АД / сега “Е. П.”АД/ . От съдебносчетоводната експертиза се установи, че ответникът е имал открита партида при ищеца под кл.№ *, по която не са заплатени суми по четири фактури за процесния период от време или общо за сумата от 1459.24лв.

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99e9f252-a109-4f11-adde-ea34646600b2