Решение № 7473 от 11.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7473 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. Ф. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №

20221110129888 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от И. Б. Б. против „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕАД, вписано в Търговския регистър на Република Малта с № С56251, в която са изложени твърдения, че между ищеца и първия ответник бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022г., по силата на който дружеството предоставило на ищеца в заем сумата в размер на 6000 лева при фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 49,66 %. Страната поддържа, че съгласно чл. 5 от съглашението заемът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от втория ответник „Фератум Банк“ ЕАД. В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.02.2022 г. И. Б. Б. с посредничеството на „Фератум България“ ЕООД сключил с „Фератум Банк“ Договор за гаранция/поръчителство, по силата на който ищецът следвало да заплати възнаграждение на дружеството-гарант в размер общо на 5940 лева, което било разсрочено за срока на договора за кредит, като дължимите вноски се кумулирали към вноските по договора за заем.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради недействителност на уговорката относно размера на дължимата от потребителя възнаградителна лихва. В исковата молба са изложени съображения, че съгласно трайната съдебна практика уговорка за възнаградителна лихва в размер надвишаващ трикратния размер на законната лихва по необезпечени заеми, респ. двукратния при обезпечени заеми, какъвто е процесния, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, явяващи се критерий за норми на поведение установени в обществото. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че договорът за кредит е нищожен като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК. В исковата молба са изложени доводи за липса на методика на формиране на ГПР по контракта, кои компоненти са включени в него и как се формира. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че съгласно практиката на СЕС по Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17, когато в 1 договора се съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без да се предоставят необходимите за това изчисление данни, ситуацията се приравнява на непосочване на ГПР. В допълнение е отбелязано, че в процесния договор липсва яснота относно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 ЗПК. В исковата молба са изложени съображения, че действителният ГПР по договора за кредит надвишава посочения в съглашението такъв от 49,66 %, тъй като в годишния процент на разходите не била включена таксата за осигуряване на поръчителство от „Фератум Банк“ ЕАД, поради което процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Процесуалният представител на страната намира, че посочването в договора на по-нисък от действителния размер на ГПР представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. В исковата молба са изложени съображения, че поради нищожност на договора за кредит, не е породило правен ефект акцесорното правоотношение по договора за поръчителство. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като от една страна сключването на възмезден договор между длъжника и третото лице-поръчител е лишено от правно основание, а от друга престациите по правоотношението са нееквивалентни. В исковата молба са изложени съображения, че поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Процесуалният представител на ищеца намира, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 и съображение 28 преди сключване на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, която има за цел да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост. От изложеното следва, че клаузата, с която е предвидено заплащане възнаграждение на поръчителя е в пряко противоречие с изискванията на Директивата. В условията на евентуалност процесуалният представител на ищеца намира, че уговорката в чл. 5 от договора за кредит относно поръчителството е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПК.

По изложените съображения е направено искане Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г. да бъде прогласен за нищожен спрямо „Фератум България“ ЕООД, а договорът за поръчителство към процесния договор за кредит да бъде прогласен за нищожен спрямо „Фератум Банк“ ЕАД. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Е. Ц., оспорва предявените искове като неоснователни. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за нищожност на клаузата относно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва по договора.

Процесуалният представител на дружеството поддържа, че уговореният размер е типичен за подобни на настоящия договор за потребителски заем. В подадения отговор са изложени съображения, че изборът относно вида на предоставено обезпечение по договора за кредит е направен от кредитополучателя в рамките на преддоговорните отношения между страните.

Процесуалният представител на страната оспорва поддържаните от ищеца твърдения, че сключването на Договор за гаранция с ,,Фератум Банк“ има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. В допълнение е отбелязано, че СЕФ (,,Стандартен европейски формуляр“) е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, като потребителят се е запознал с условията за предоставяне на поръчителство. В депозирания отговор са изложени твърдения, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договор за кредит.

Процесуалният представител на дружеството поддържа, че клаузата за сключване на договор за гаранция е индивидуално договорена по избор на потребителя, като ищецът изрично чрез СМС е потвърдил желанието си да сключи договор за потребителски кредит при посочените условия. В допълнение е отбелязано, че потребителят не се е възползвал от потестативното право по чл. 29 ЗПК, поради което следва да се приеме, че страната е разбрала и приела задължението по чл. 5 от договора за кредит. В депозирания отговор са изложени съображения, че ГПР по процесния договор за кредит отговаря на изискването по 2 чл. 19, ал. 4 ЗПК, като кредиторът не само не е бил длъжен да включи таксата, уговорена между длъжника и третото лице-поръчител ( „Фератум Банк“ ЕАД) по сключения договор за гаранция, но и съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК не е имал право да стори това. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фератум Банк“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат Е. Ц., оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени съображения, че уговарянето на задължение за обезпечаване на отпуснат кредит посредством сключване на договор за поръчителство/гаранция не нарушава императивните правни норми в условия на пазарна икономика. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че потребителят е получил подробна информация относно съдържанието на договора за кредит, включително възможността заемът да бъде обезпечен по различен начин. В подадения отговор е отбелязано, че съгласно Общите условия на „Фератум България“ ЕООД кредитополучателят може да представи различни обезпечения, като твърденията на ищеца, че сключването на договор за поръчителство с „Фератум Банк“ ЕАД е задължително условие за отпускане на заема не отговарят на действителността.

Процесуалният представител на дружеството оспорва поддържаните в исковата молба доводи, че договорът за поръчителство е сключен при липса на основание за възникване на облигационно правоотношение. В подадения отговор са изложени съображения, че свободата на договаряне е основен принцип в облигационното право, като доколкото поръчителят е юридическо лице то очевидно не би могло сделката да бъде безвъзмездна.

Процесуалният представител на дружеството излага доводи за неоснователност на поддържаното от ищеца становище за нееквивалентност на престациите на страните по договора за поръчителство. В подадения отговор е посочено, че между И. Б. Б. и „Фератум Банк“ ЕАД е сключен действителен договор за поръчителство във връзка с действително съглашение за отпускане на кредит.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г. за нищожен, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за поръчителство сключен във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821/18.02.2022 г. за нищожен, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за поръчителство с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.

При съобразяване на становището на процесуалните представители на страните с доклада на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 18.02.2022 г. между И. Б. Б. и „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1125821, по силата на който дружеството предоставило на ищеца в заем сумата в размер на 6000 лева при фиксиран лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 49,66 %, че на същата дата във връзка с процесния договор за кредит между ищеца и „Фератум Банк“ ЕАД, вписано в Търговския регистър на Република Малта с № С56251, е сключен договор за гаранция ( поръчителство), по силата на който дружеството се задължило да отговаря при условията на солидарност с потребителя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от процесния договор за кредит, като потребителят се задължил да заплати такса за предоставяне на поръчителството в размер на 5940 лева, която следва да бъде заплатена на месечни вноски в размерите, условията и на падежите съгласно погасителен план към съглашението, както и че размерът на задължението на потребителя по договора за поръчителство не е включен в ГПР по процесния договор за кредит. Спорният по делото въпрос се поставя върху действителността на процесните съглашения.

3

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.