Решение № 303 от 23.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Враца, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Т. при участието на секретаря Г. Цв. И. като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500428 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№13125/12.09.2022 г. по описа на ВрРС, депозирана от Ж. Ф. П., ЕГН **********, от гр. Враца, чрез адв. Д. Д. и адв. М. М., против Решение №486/ 15.08.2022г., постановено по гр.дело №1274 по описа на Районен съд Враца за 2022г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от нея против И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***, И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.*** и О. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.***, искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е придобила право на собственост по давност с владение след 21.03.1991 г. върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 617 кв.м. и 4 бр. сгради в имота - едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48кв.м., едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 31 кв.м., едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.3 със застроена площ от 8 кв.м. и едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.4 със застроена площ от 27 кв.м.

Жалбоподателката намира решението за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата, с оглед на което моли съдът да го отмени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемите, чрез 1 процесуалния им представител.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивницата поддържа депозираната жалба, а процесуалният представител на въззиваемите оспорва изцяло въззивната жалба. Последният излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира заплащане на разноски във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и допустима.

В депозираната жалба о т Ж. Ф. П., чрез адв. Д. Д. и адв. М. М., се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Според жалбоподателя неправилно с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че ищцата не е доказала владение като упражняване на фактическа власт повече от 10 години по отношение на нито един от самостоятелните обекти на право на собственост, претендирани за придобити на основание давностно владение в настоящия процес.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд по отношение иска за земята /поземлен имот с идентификатор ***/ , предвид показанията на разпитаните свидетели И., П. и Т., тъй като тези свидетели са имали постоянни, преки и непосредствени впечатления за фактическата обстановка в период по- отдавнашен от процесния до настоящия момент. От показанията им действително може да се направи извод, че до смъртта на прародителите, съответно през 2004г. и през 2009г. дворът е бил ползван за производство на земеделска продукция от тях и от ищцата. След тяхната смърт обаче, свидетелите не установяват Ц. Г. да е започнала да идва по- често да ползва и да сади, т.е. тя не е идвала често докато са били живи родителите и, за които е поела задължение да се грижи, още по- рядко е идвала след това т.е нито е владяла, нито е ползвала, нито е прекъснала владението на ищцата чрез фактически или правни действия в процесния период / или в частност от 2009г. до смъртта си, което е повече от 10 години/.

Според жалбоподателката, свидетелите доведени от ответната страна не установяват, че Ц. – наследодателката на ответниците е обработвала и ползвала земята. Показанията на същите не си кореспондират помежду си, и че в голяма част са напълно противоречиви на показанията на свидетелите на ищцата. Не става ясно кои точно гласни показания съдът кредитира и защо за да достигне до извода за неоснователност на иска по отношение на поземления имот.

Счита за неправилни и изводите на районния съд по отношение на сградите, намиращи се в имота.

Неправилно съдът е приел, че ползването на ищцата не се е превърнало във владение по съответния начин и със съответните признаци. Включително, че ищцата не е ангажирала доказателства за наличието на манифестирани по ясен и категоричен начин и достигнали до знанието на пряката наследодателка на ответниците действия, с които да отрича нейните права и, че първото ясно манифестирано действие е едва депозирането на исковата молба.

Неправилен е и извода, че тъй като „пряката наследодателка на ответниците не е ползвала 2 къщата сам по себе си не е достатъчен да се приема, че същата се е дезинтересирала от правото си на собственост.“

По делото категорично е установено, че този имот е задоволявал жилищната нужда на ищцата и семейството и в значителен период от време, повече от петдесет години - и преди Ц. Г. да го придобие чрез правна сделка - и в процесния период, тридесет години след това. В този период ищцата се е грижела и стопанисвала и двора и построените в него жилищни и стопански постройки като за свои, извършвала е текущите и неотложни ремонти, направила е подобрения каквито е сметнала за удобни на нея, засаждала е трайни насаждения, бере плодове от градината, т.е. упражнява фактическа власт върху тях и се ползва от същите, така сякаш са нейни - със знанието и без противопоставянето на собственика, т.е. явно манифестирани пред него.

Според изложеното в жалбата нито се твърди от ответниците, нито е доказано в процеса Ж. П. да е живяла на друго място или да е прекъсвала владението си за повече от шест месеца или да са предприемани действия по отстраняването й.

Счита, че в настоящия случай владението на ищцата като факт по безспорен начин е установен. В Решение № 60077 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 3677 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение е прието, че „Когато е завладян изцяло чужд имот, не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. В този случай според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството владелец. За придобиване на имота по давност в тази хипотеза не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тази практика се прилага и когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни тя да е отнета.“, каквато хипотеза е и настоящия случай. Презумпцията е в полза на ищцата и в настоящия процес не бе оборена.

В този смисъл именно защото се отнася към имотите като към свои, ищцата прави разноски за тях и се ползва се от тях. Да провокира с фактически или правни действия срещу нея да бъде заведен ревандикационен иск, би осуетило намерението и да придобие чуждия имот по давност. Не това е целта на владелеца, той следва да заяви намерението си да владее чуждия имот пред собственика му, но целта му не е да го провокира за завеждане на ревандикационен иск, който да бъде уважен, а да го остави сам да прецени, дали да бездейства или не при защита на правото си на собственост.

Владението на ищцата не е отнемано и действия с такъв характер от ответната страна нито се твърдят, нито се доказват доколкото смущаването на владението следва да бъде насочено срещу владелеца, като бъде застрашена неговата фактическа власт чрез недвусмислени действия, чиято крайна последица е нарушаването или отнемането на започналото владение - арг. чл. 81 ЗС. /Определение № 273 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3465 3

/ 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/ .

С депозирана отговор се оспорва изцяло подадената от ищцата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Счита жалбата за необоснована и неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно .Счита, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно е постановил обжалваното от въззивника решение.

Според изложеното в отговора придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на 10 години. Владението е фактическо отношение между субектите по повод на вещите и представлява упражняване на фактическа власт върху вещ. Съществен елемент на фактическото владение е намерението (animus possidendi) да се владее, което ищцата, както правилно е установено в съдебното решение, не е доказала. В съдебния процес нито са посочени, нито са представени доказателства за наличие на действия от страна Ж. Ф. П., с които същата да е обективирала срещу собствениците на процесните имоти (първоначално родителите на Ц. И. Г., в последствие самата Ц. И. Г., а по- късно и ответниците в първоинстанционното производство) намерение да владее имота като свой собствен. Ищцата - въззивник е била обитател в процесните имоти по силата на неформален договор за послужване и по делото не е доказан начален момент, от който тя да е преобразувала това свое държане на имотите във владение върху същите. От свидетелските показания на свидетелите на ищцата стана ясно, че същата е допусната да обитава имота от родителите на съпруга й и до завеждането на исковата молба не са доказани действия от страна на ищцата, с които тя да е обективирала намерението да владее имотите за себе си. Уточнената в съдебното заседание начална дата за начало на периода, през който ищцата твърди изтекъл в нейна полза давностен срок, а именно 21.03.1991г. представлява денят в който е сключена сделката между собствениците, родители на Ц. И. Г. (наследодател на ответниците) и самата на Ц. И.

Г. за прехвърляне на процесните имоти на последната. Този юридически факт не може да бъде действие от страна на ищцата, което да поставя начало на владение от нейна страна, защото не установява нито фактическо владение, нито намерение да свои имота. Такова действие не е доказано за целия период, посочен като основание за наличие на придобивка давност в полза на Ц. И. Г.. Напротив от свидетелите на ищцата се установява, че и родителите на Ц. И. Г. и самата тя, след смъртта им са ползвали имота като свой и няма никакво противопоставяне от страна на ищцата срещу тяхната собственост. Включително свидетелката А. К. Г. потвърди, че през 2009 г. е извършван ремонт на покрива на къщата, обитавана от ищцата и плащането към майсторите е извършвано от Ц. И. Г., като ищцата и е платила част от ремонта (50 лева), което доказва, че към този момент ищцата е считала Ц. И.

Г. за собственик, имащ правото да сключва договор за изработка — ремонт на покрива на къщата в поземления имот. Същата свидетелка потвърди, че един от наследниците на Ц. е участвал с личен труд в извършването на ремонта. Всички свидетели посочили, че Ц. И. Г. е ползвала и осъществявала владение върху процесиите имоти до смъртта си, а преди това 4 владението е осъществявано от нейните родители. Нито един от свидетелите не свиделства за действие от страна на ищцата, с което тя да е обективирала намерението да владее имотите за себе си. Тя просто е била допусната от собствениците да обитава една от къщите в поземления имот. От свидетелските показания се доказа, че Ц. И. Г. и нейните родители са осъществявали владението, грижили са се за градината и къщите в него и само са допуснали съпругата не техния роднина да обитава (държи) къщата в техния имот, защото е била тяхна снаха. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивката давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Такова сетивно възприемане за ищцата не беще доказано в процеса, както правилно е установено в процесното съдебно решение. До момента, в който намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление или действие, не може да тече давностен срок за придобиване на собственост върху процесиите имоти. Категорично със свидетелските показания беше доказано, че Ц. И. Г. и нейните родители преди да починат са своили процесните имоти, грижили са се за тях, поддържали са ги, като са ги считали за свои, което не беше доказано за ищцата.