Решение № 595 от 28.06.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 5497/2022
- Вид
- Решение № 595
- Подписан
- 28.06.2023
- Състав
- Свилен Жеков
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 6, параграф 1, буква "г" · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 10, параграф 1, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- Член 10, параграф 2, буква ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 595 гр. Стара Загора, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530105497 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация както следва: 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.
430, ал. 1 ТЗ за сумата от 4444,71 лв. главница, 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 1575,49 лв. договорна лихва за периода 31.01.2020 г. – 05.04.2022 г. и 3/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1423,19 лв. обезщетение за забава за периода 01.02.2020 г. – 21.06.2022 г. за установяване съществуването на посочените вземания на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ АД спрямо Н. Ю. А. по договор за потребителски кредит № ****************/******* г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3286/2022 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на ******* 1 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като Заемодател и Н. Ю. А. като Заемател бил сключен договор за потребителски кредит № ****************.
Договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на
Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство било удостоверено с подписване на последните отстрана на Кредитополучателя.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 5644,89 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 8781,81 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 3136,92 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.04.2022 г., на 39 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 38 броя вноски били в размер на 225,18 лв. всяка, а последната погасителна вноска изравнителна и в размер на 224,97 лв. Срокът на договора е изтекъл на 05.04.2022 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
При забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 1423,19 лева. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
На ***** г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от дата ***** г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Н. Ю. А., произтичащи от Договор за 2 потребителски кредит № **************** от дата ******* г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/**************** от дата ******** г., изпратено с известие за доставяне.
Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника Н. Ю. А., за следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. N9 3286/2022 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: 1/ 4444,71 лв. представляващи главница; 2/ договорна лихва: 1575,49 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 05.04.2022 г.; 3/ обезщетение за забава: 1423,19 лв. за периода от 01.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; 4/ законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч. гр. д. № 3286/2022 г. по описа на PC Стара Загора.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Явява се лично в съдебното заседание с адв. М., като заема позиция за неоснователност на исковете като излага правни доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради следното: 1/ не е посочена методиката за изчисляване на ГПР, а е посочен 3 само като число и не е ясно какво се съдържа в него, 2/ погасителния план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, поради което не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 12, 3/ не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, като с постъпили молби от неговия процесуален представител моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, а се представлява като нейният процесуален представител оспорва исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че между ищеца и ответника има сключен договор за потребителски кредит № ****************/******* г. и че ищецът е превел на ответника сумата в общ размер на 4000,00 лв. съгласно договор за потребителски кредит № ****************/******* г.
Същото се установява и от представените и приети като писмени доказателства индивидуален договор за потребителски кредит № ****************/******* г., съдържащ погасителен план /л. 9-17 от делото/, заявление за установяване на договорни правоотношения /л. 2325 от делото/ на ******* г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 4000,00 лв. при посочен общ размер на кредита 5644,69 лв. т.е. установяват се правнорелевантните обстоятелства, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитодател, и Н. Ю. А., като кредитополучател, е сключен на ******* г. договор за потребителски кредит № ****************/******* г., сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжника /така т. 1 от заключението на съдебно счетоводната експертиза, л.
85-93 от делото/.
Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит № ****************/******* г., /л. 9-17 от делото/ и погасителен план, 4 сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 4000,00 лв. при общ размер на кредита 5644,69 лв., с годишен лихвен процент 29,02%, и начин на връщане: 39 погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 05.04.2022 г. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер, но не са посочени размерите на главницата и договорната лихва. В чл. 7.1 от Договора, след посочения размер на кредита е посочена и „Bank Комбо Живот“ 514,80 лв. и „Bank Комбо Безработица“ 525,10 лв. /общо 1039,90 лв./. Посочен е общ размер на кредита 5644,69 лв. като след него е посочена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 604,79 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В чл. 7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл. 9 от договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 29,02 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е посочен годишният процент на разходите 43,65 %, и обща сума, дължима от потребителя 8781,81 лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер – 225,18 лв. Представена е застрахователна полица № ************* /л. 21-22 от делото/, с договорна информация към нея /л. 19-20 от делото/ издадена от „Уника Живот“ АД в полза на застрахования потребител – Н. А. и подписана от последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита живот безработица/хоспитализация“. В застрахователната полица е предвидено еднократно заплащане на застрахователната премия на датата на отпускане на кредита.
Представени са също по делото рамков договор от ***** г. за прехвърляне на вземания, вкл. образци на приложения сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ АД /л. 27-35 от делото/ и две допълнителни споразумения към него от дата ***** г. /л. 36-40 5 от делото като съгласно Приложение 1 /л. 41-43 от делото/, вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, произтичащо от договора за кредит от ******* г. размер на 4000,00 лв. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ АД са договорили в целия пар. 3 договора за прехвърляне на вземания от ***** г., вкл. пълномощно /т. 3.6./, че „Агенция за събиране на вземания“ АД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от ***** г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така и пълномощно от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – л. 44 от делото/. По делото е представено уведомление за извършената цесия до ответника /л. 45 от делото/ за станалата продажба и ответникът е бил поканена да заплати сумата посочена в писмото, но това писмо не е достигнало до знанието на ответника преди образуване на съдебното производство /вж. известие за доставяне, л. 46 от делото. Също към исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, вкл. подробните обяснения на в.л. особено в о.с.з. на 30.05.2023 г. /л. 85-99 от делото/, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че размерът на предоставения кредит е 5644,69 лв. като сумата е била реално получена от ответника /така т. 1 от експертизата /.