Решение № 4584 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4584 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110111871 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 700 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 46, 17 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 60, 31 лв., от страна на ищеца "И.Ф." ЕООД с ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от Б.И.Н., с процесуален представител юрисконсулт А. С. Г., против ответника С. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от особения представител адв. Н. Т. от АК - Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че на ***2023 г., в качеството на кредитодател е сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №***. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.

Информацията относно договора, потвърждението от страна на ответника, съгласието с общите условия на дружеството, били извършени след регистрация на ответницата в сайта на дружеството и изпълнение на процедурата за сключване на договор за кредит от разстояние. На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 700 лв., която сума била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно по касово на каса на „Изи пей“ АД. Вземането за главницата по договора било разпределено на три вноски, като първите две от тях били в размер на 233,33 лв. и трета, последна вноска в размер на 233,34 лв. за периода 01.10.2023 г. - 30.11.2023 г. Нямало извършени плащания за главницата.

Цялото вземане падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. При изплащане на вноските по кредита ответникът следвало да преведе, освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорната лихва съгласно договора била в размер на 40.15 %. Не 1 били извършени плащания за договорна лихва. Кредитът бил изцяло изискуем на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 30.11.2023 г. На основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит 30.11.2023г., с крайната дата на претендираната лихва - 13.06.2024 г. С оглед горното ищецът претендира вземане за законна лихва в размер на 60, 31 лв. за периода 30.11.2023г. до 13.06.2024 г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си по договора, ответното дружество подало заявление по реда на чл.410 от ГПК и в РС – Варна било образувано ч.гр.д. №***/2024г., по което била издадена заповед за изпълнение и по което ищецът получил уведомление, че може да предяви установителни искове. Неизпълненото задължение от ответника възлизало на сумата от 806, 48 лв., от които: 700 лв. главница по предоставения кредит, 46,17 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна възнаградителна лихва за периода ***2023 г. до 30.11.2023г. и 60, 13 лв. лихва обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 30.11.2023 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Предвид така изложените от ищеца обстоятелства същият моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. С. С. дължи на "И.Ф." ЕООД сумата от 806.48 лв., от които: 700 лв. главница по предоставения кредит; 46, 17 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода ***2023 г. до 30.11.2023г. и 60, 13 лв. лихва обезщетение за забава за периода от датата на забавата от 30.11.2023г. до 13.06.2024г., , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2024г. на ВРС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Моли също така да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В представения отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Представителят оспорва твърдението, че между „И.Ф.“ ЕООД и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит от ***2023 г. Оспорва наличието на валидно сключен договор за кредит, като сочи, че от ответника липсва изявление с искане за отпускане на кредит, с посочване на адрес, телефон или имейл за връзка. Оспорва, че ищецът действително е титуляр на посочената в договора ел.поща. Сочи, че липсват доказателства за това че договорът и ОУ са били изпратени на ответника, както и че той е приел ОУ и е изразил съгласие за сключване на договора. Оспорва, че е налице реално предаване на сумата по договора на ответника. Оспорва действителността на договора, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в посочения по договора ГПР от 48,44% не бил включен размерът на дължимата неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора в размер на 191,37 лева при непредставяне в срок на обезпечения, посочени в договора.

Размерът на неустойката следвало да бъде включен в ГПР по договора, тъй като представлявал общ разход по кредита. Предвид това договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК – поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2

Договорът бил нищожен и поради това, че посоченият ГПР не отговарял на действителния такъв - не била включена посочената неустойка по чл.3, ал.2 от договора, която следвало да се включи при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпявал - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал.2 ЗПК. Този извод следвал и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери били нищожни по арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Наред с това представителят на ответника сочи, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, в която били посочени видовете обезпечения, от които заемополучателят да избере и предостави на заемодателя в петдневен срок от сключване на договора, както и условията, на които обезпеченията следвало да отговарят, е неравноправна, защото изискванията, на които следвало да отговаря предоставеното обезпечение, водило до извод, че не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка.

Предвид тези съображения, изложени подробно в отговора особеният представител на ответника моли предявените искове да бъдат отхвърлени..

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от ищцовата страна са представени следните писмени доказателства: Договор за предоставяне на кредит ***/***2023 г.; Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ ЕООД; разпечатки от коресподенция по електронна поща между страните; копие на лична карта на С. С. С.; 7 бр. снимки; справка за валидност на български лични документи; разписка за извършено плащане№ **/***23 г.; 2 бр. компакт диска съдържащи 21 файла с писмени доказателства към исковата молба и 1 видеозапис; писмо от КЗК № **/.24 г.; разпечатка от сайт; разписка № **/***2023 г., представената от „Изипей“ АД; приложено е по делото и ч.гр.д. №**/2024 г. по описа на РС-Варна. Също така е назначена съдебнотехническа експертиза, заключението по която съдът прие като обосновано.

От така представените доказателства се установява, че страните по делото на ***2023 г. са сключили договор за предоставяне на кредит, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника в заем сума в размер на 700 лв., която той се задължил да върне за срок от 90 дни, до 30.11.2023 г., на 3 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 %, лихвен процент на ден 0,11% и годишен процент на разходите 48,44 %. В договора е вписана обща дължима сума по кредита 746, 17 лв. В чл. 3, ал. 1 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция със срок на валидност до 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия. При неизпълнение на това задължение заемателят, съгласно чл.3, ал.2 от договора 3 дължи неустойка в размер на 191, 37 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Така общият размер на задължението на ответника към ищцовата страна по договора е от 937, 54 лв., в която стойност е включена неустойката при непредставяне на обезпечение.

Договорът между страните е бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като в заключението по назначената експертиза подробно са описани всички стъпки по изпълнение на процедурата по заявяването на кредит и потвърждаването му. Видно е, че ответникът е заявил кредит от ищцовата страна по системата „МИниЗаем“, прикачил е снимка на личната си карта от двете страни; посочил е телефонен номер; имал е регистриран профил в системата на ищцовото дружество; предоставил е лични данни; получил е код за потвърждение за сключване на договор.

Видно от разписката за извършено плащане №**/***2023 г., представена от „Изипей“ АД, сумата по кредита е била преведена по сметка на ответника на посочената дата ***2023 г.

На 20.06.2024 г. ищцовото дружество е подало в РС - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което в съда било образувано ч.гр.д. №***/2024 г., 26 с-в. По това дело е била издадена заповед за изпълнение №** от **2024 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 700 лв. – главница; сумата от 46, 17 лв. - договорна лихва за периода ***2023 г. - 30.11.2023 г., сумата от 60, 31 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2023 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.06.2024 г. до окончателното заплащане на задължението, както и държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и съдът е указал на ищцовото дружество, че може да предяви установителен иск за вземането си.

Горепосочените обстоятелства съдът счита за установени безспорно от представените по делото доказателства, като на база така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото, че между ищцовото дружество и ответника е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР с горепосочените параметри. Сключеният между страните договор за кредит е потребителски, тъй като попада в определението на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Също така при произнасянето следва да се има предвид, че към настоящия казус са приложими, освен разпоредбите на Закона за потребителския кредит, още и на Закона защита на потребителите, доколкото ответникът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника, в качеството на физическо лице, е предоставена финансова услуга (отпуснат кредит). Доколкото по делото с категоричност се доказва, че страните по делото са сключили договора за кредит, то съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна относно факта на сключения 4 договор по реда на ЗПФУР, запознаването на ответника с условията на договора и общите условия към него, както и възраженията за получаването от ответника на сумата по кредита.