Определение № 372 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. София, 09.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение № 1533 от 26.03.2024г. по ЧНД № 1398/2024г., Софийски градски съд, наказателно отделение, 24-ти състав е постановил условно предсрочно освобождаване на осъдения Д. А. от останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по нохд № 468/2023г. на ОС Хасково, изчислима към датата на евентуалното влизане на определението в сила.

На осн.чл.70 ал.6 от НК съдът постановил изпитателен срок за осъдения в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислима към датата на евентуалното влизане в сила на настоящото определение.

Срещу определението, постановено от СГС е постъпил частен протест от Софийска градска прокуратура. В протеста се твърди, че определението на съда е неправилно и вместо него следва да се постанови решение, с което да бъде оставена без уважение молбата на осъдения. Посочва, че по делото е налице формалната предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, съгласно чл. 70 ал.1 т.1 от НК – да е изтърпяно не по-малко от една втора от наложеното наказание. Изразява се несъгласие обаче по отношение на извода на съда, че осъденото лице се е поправило в достатъчна степен, за да бъде предсрочно освободен. Обръща се внимание, че в приложения доклад от 14.02.2024г. е посочено, че проблемните зони на лишения от свобода А. са очертани ясно, като от особено значение е зоната „отношение към правонарушението“. Лишеният от свобода не приема отговорността за деянието, не признава вината си и не разбира в пълна степен мотивите за криминалното си поведение. Счита, че не е напълно справедлива присъдата и не приема ограниченията върху личната си свобода. Ясно изразени дефицити са отбелязани и в зоната умения за мислене, тъй като осъденото лице не разпознава 1 проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин. Съдът не е кредитирал изложеното в описания доклад, но и не е противопоставил конкретни обстоятелства, които да го опровергаят. Излага се довод, че при такъв голям остатък от една година и осем месеца, съдът дължи по-внимателна и прецизна преценка дали осъденият се е поправил в достатъчна степен, за да бъде приложен института на условното предсрочно освобождаване.

Поради тези съображения се моли да бъде отменено определението на СГС и да бъде оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от Началника на Затвора в гр.София, чрез процесуалния си представител инспектор М. М.. В жалбата се застъпва становище, че определението на СГС е неправилно. Посочва се, че от изготвените становища на затворническата администрация безспорно е налице първата кумулативно дадена предпоставка в чл.70 от НК, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината наказание, в случая 2 години, 1 месец и 19 дни. Застъпва се становище, че неправилно е прието от съда, че са налице данни, че осъденият се е поправил. Това се опровергава от становищата и оценките на затворническата администрация, както и от доклада на ИСДВР, работил с осъдения А.. Обръща се внимание, че оценката на риска от рецидив и вреди, изготвена на осн.чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, се изготвя и на база на извършеното правонарушение, криминално минало, характер и тежест на извършените правонарушения, както и други обстоятелства, които към момента на произнасяне на първия съд са били с непроменени първоначални стойности. Не се отрича и наличието на известна положителна промяна у осъденото лице, тъй като веднъж е бил награждаван, но се обръща внимание, че лишените от свобода следва да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение, което е императивно изискване на чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС.

Целите на наказанието биха се постигнали когато се промени личността и поведението на осъденото лице, както и когато се постигне липса на риск за обществото. В случая, тези обстоятелства не са налице предвид отношението на осъдения към извършеното правонарушение с висока степен на обществена опасност. По тези съображения, се счита, че съдебният акт е неправилен, необоснован и немотивиран и следва да бъде отменен и отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения от неизтърпяната част от наказанието.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение № 1533 от 26.03.2024г. по ЧНД № 1398/2024г., Софийски градски съд, наказателно отделение, 24-ти състав е постановил условно предсрочно освобождаване на осъдения Д. А. от останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по нохд № 468/2023г. на ОС Хасково, изчислима към датата на евентуалното влизане на определението в сила.

2

На осн.чл.70 ал.6 от НК съдът постановил изпитателен срок за осъдения А. в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислима към датата на евентуалното влизане в сила на настоящото определение.

Най-напред въззивната съдебна инстанция установи, че осъденото лице Д. А. е постъпил в затвора на 19.07.2023г., с начало на наказанието 07.02.2022г., по присъда на ОС Хасково по нохд № 468/2023г. с наказание от 4 /четири/ години лишаване от свобода за деяние по чл.242 от НК. Към 26.03.2024г. осъденият е изтърпял фактически 2 години, 1 месец и 19 дни, от работа 1 месец и 29 дни, с остатък в размер на 1 година, 8 месеца и 12 дни.

Правилно първият съд е посочил, че осъденият е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК и по този начин е налице една от законовите предпоставки, необходима за постановяване на УПО.

От приложения доклад по чл.155 от ЗИНЗС било установено, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения А. възлиза на 34 точки, като зони с дефицит са неприемане на отговорността за собственото криминално поведение, не признаване на вина, неразбиране на мотивите за извършване на престъплението, намиране на присъдата за ненапълно справедлива, като не се наблюдава мотивация за промяна в криминалното поведение и наблюдават ситуативни криминални нагласи. Лишеният от свобода изразява свои негативни виждания спрямо обществото и не приема ограниченията върху личната си свобода. Друга проблемна зона е обучението и образованието, тъй като А. е прекъснал училище и среща проблеми с четене, писане смятане и усвояване и не приема образованието за ценност. Установена и проблемна зона при уменията за мислене, тъй като А. не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин, не осъзнава последствията от собствените си действия, не разбира напълно другите, постига целите си с деликт в поведението. Обобщено е, че рискът за вреди е среден за лишения от свобода, среден за обществото и за персонала.

Отчетено е било от съда, че осъденото лице и било награждавано веднъж.

При тези данни, решаващият съд е преценил, че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл.70 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното наказание по отношение на лишения от свобода Д. А..

Въззивната съдебна инстанция установи, че правилно са установени фактите по делото от първата съдебна инстанция, но не споделя направените изводи, че осъденото лице А. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Това е така, тъй като първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлиза на 34 точки, като по-горе бяха посочени зоните с дефицит, върху които следва да се работи. Зони с дефицит са неприемане на отговорността за собственото криминално поведение, не признаване на вина, неразбиране на мотивите за извършване на престъплението, намиране на присъдата за ненапълно 3 справедлива, като не се наблюдава мотивация за промяна в криминалното поведение и наблюдават ситуативни криминални нагласи. Лишеният от свобода изразява свои негативни виждания спрямо обществото и не приема ограниченията върху личната си свобода. Друга проблемна зона е обучението и образованието, тъй като А. е прекъснал училище и среща проблеми с четене, писане смятане и усвояване и не приема образованието за ценност.

Установена и проблемна зона при уменията за мислене, тъй като А. не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин, не осъзнава последствията от собствените си действия, не разбира напълно другите, постига целите си с деликт в поведението.

При тези данни, въззивната съдебна инстанция счита, не са постигнати целите на наказанието, не е завършен корекционния процес и липсват достатъчно данни за поправяне от страна на лишения от свобода А.. Видно е, че оценката на риска от на правонарушителя е непроменена от началото на изтърпяване на наказанието до настоящия момент, което води до извод, че е необходимо корекционната работа с него да продължи. Не на последно място, следва да се има предвид, че по време на изтърпяване на мяка за процесуална принуда, със задържаните лице не се провежда корекционна дейност, а такава се провежда едва след привеждането им в поправително заведение.

Необходимо е да се посочи, че процедурата по условно предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право. Не на последно място, следва да се подчертае, че това производство няма за цел редуциране на санкциите, окончателно определени от съдебните инстанции, при съобразяване на целите, визирани в чл.36 от НК.

По изложените съображения, определението, постановено от СГС следва да бъде отменено, а подадените протест и частна жалба да бъдат уважени.

Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1533 от 26.03.2024г. по ЧНД № 1398/2024г., Софийски градски съд, наказателно отделение, 24-ти състав, с което е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения Д. А. от останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по нохд № 468/2023г. на ОС Хасково.

Оставя без уважение молбата на осъдения Д. А. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5