Решение № 33 от 31.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. С., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Е. Д. Н. като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20251870200508 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН .

Образувано е по подадена жалба от „Л. МЛ“ ЕООД, ЕИК: 202640264, със седалище и адрес на управление –с.Ш. д., община С., ул. “**-та" № **, чрез управителя М. Л. Л. против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 85062173940 от 08.03.2023г. на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с който на основание чл.187а, ал. 2,т.3 ЗДвП, във вр. с чл.179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 2500 лева, за извършено нарушение на чл.102,ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения ,че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.Навеждат се доводи,че разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвижда възможността за издаване на електронен фиш, с който се налага глоба на основание чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.К., която поддържа жалбата и доводите в нея.Иска се от съда да отмени 1 електронния фиш.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Х. Б, който оспорва жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден.Претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

С.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.03.2023 г. в 10: 45 часа с устройство № 30822, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път 82 км 46+313, е бил заснет влекач „Мерцедес 1841 ЛС,с рег.№ СО **** ВТ,с технически допустима максимална маса 18000,брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5,в състав с ремарке с общ брой оси 5,с обща технически допустима маса на състава 40000 в Община С., който се е движел с посока намаляващ километър.Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него е имало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , но платената категория е била помалка от измерената.

Собственик на пътното превозно средство е „Л. МЛ“ ЕООД,ЕИК:

202640264, със седалище и адрес на управление –с.Ш. д., община С., ул. “**та" № **, законен представител- М. Л. Л.. На основание чл.179, ал. 3б, в р . чл.187а,ал.2, т.3 ЗДвП на „Л. МЛ“ ЕООД,ЕИК: 202640264 е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата в пълен размер, тъй като платената категория е била по-малка от измерената.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По същество, съдът приема, че жалбата е основателна.

Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП . Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в 2 процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл.189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда подобна възможност.Вярно е, че цитираната разпоредба препраща единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъде издаден електронен фиш.

В Закона за движение по пътищата и в Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3, 5 тона се дължи заплащане на тол такса, като съгласно чл.10б, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата таксите са диференцирани в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък,от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси.

В ал.3 на чл.10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл.102,ал.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Съгласно разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3-3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал 3 и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл.179,ал.3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата ,включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2 500 лв.

Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 08.03.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засякла товарен автомобил влекач „Мерцедес 1841,с рег.№ СО **** ВТ в състав с ремарке, който се е движел по път 82 км 46+313, включен в обхвата на платената пътна мрежа ,с посока намаляващ километър и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за превозното средство има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл.179,ал.3б от ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията на автомобила от страна на собственика му при преминаването през платената пътна мрежа, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.179,ал.3б от ЗДвП размер на имуществената санкция противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).Съгласно чл.9а от посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи", но и съобразени с общите принципи на съюзното право.

Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C?501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика).

От горното следва, че принципът на пропорционалност изисква от една страна наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от 4 друга страна при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:

EU: C: 2018: 810, т. 45).

В конкретния случай е налице предварително определен размер на имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки конкретен случай съобразно неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Налагането на санкции с фиксиран размер за всяко нарушение без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела EuroTeam Kft. C?497/15, Spirбl-Gйp Kft. C?498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т. 50 от цитираната практика изрично е посочено, че: "..... член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. " Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Pцpperl, C?187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна практика).

Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната разпоредба противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите пътни такси, което от своя страна се явява допълнително основание за отмяна на обжалвания фиш.

Допуснатите нарушения са съществени, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на субекта на отговорността, осуетявайки възможността му да се защити. Същите не могат да бъдат санирани от съда в 5 съдебната фаза на производството.

В съответствие с чл.63д,ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро. Направеното от ответната страна по жалбата възражение за прекомерност не следва да бъде уважено, тъй като макар и спорът да е разрешен в рамките на само едно открито съдебно заседание и сравнително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, то и размерът на претендирания адвокатски хонорар не е завишен, вземайки предвид и разпоредбата на чл.18,ал.2 ,вр.чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, размерите посочени ,в която служат като ориентировъчни за съда, както и Решение № 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС във връзка с цитираната наредба. В случая претендираното възнаграждение е по-ниско от минимума по посочената наредба.