Определение № 400 от 12.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Благоевград, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500369 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Н. Е. Н. обжалва определение № 404 от 23.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 1668 от 2023 г. на Районен съд Благоевград, с което, на основание чл. 118 вр. чл. 113 от ГПК, производството по същото е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Ямбол. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения в такава насока. Иска се отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и връщане на делото за продължаване на процеса.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Окръжният съд констатира, че частната жалба се явява редовна и допустима.

Тя е с необходимото съдържание, изхожда от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата се оказва основателна.

В конкретния случай са предявени искове по чл. 500, ал. 1 и 2 от КЗ, с които застрахователят упражнява регресните си права срещу делинквента, възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди вследствие на противоправното поведение на прекия причинител. За разлика от общите норми на чл. 410 и 411 от КЗ, уреждащи правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на 1 пострадалото лице, да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500 от КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид застраховане застраховката „Гражданска отговорност“. В този случай регресното право е санкционна последица за виновния причинител, като последният понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са причинени от водач на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо средство, или когато същият е напуснал мястото на ПТП. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба, като в тези случаи застрахователят е задължен, пак по силата на закона, да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. Затова регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав - чл. 410 и 411 от КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване - чл. 500 от КЗ, и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи риска от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновният водач се обогатява неоснователно. В този смисъл са и Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева, Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 624/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска, и др.

По изложените съображения и тъй като по иска по чл. 500 от КЗ отговорността на ответника не произтича от застрахователния договор, а пряко от закона и на извъндоговорно основание, то той няма качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, понеже не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Ето защо Н. Н. не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, което означава, че спрямо предявените искове по чл. 500, ал. 1 и 2 от КЗ не намира 2 приложение специалната разпоредба на чл. 113 от ГПК. В случая ответната страна не прави възражение за местна неподсъдност на делото и дори изрично желае то да се гледа в Районен съд Благоевград. Всичко това предпоставя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на производството в сезираната с претенциите съдебна инстанция.

Воден от горните аргументи, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 404 от 23.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 1668 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Благоевград за продължаване на процеса.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3