Решение № 73 от 17.12.2021, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Кърджали, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20215100500136 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 84 от 20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 457/ 2018 г., Районен съд – Момчилград е отхвърлил предявения от „Т. М." Е. гр. М. против „М. *" О. гр. М. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от него давностно владение, считано от 01.01.2001 г., на РЕАЛНА ЧАСТ от УПИ II – за горивни и строителни материали от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград, с площ на реалната част от 800 кв.м., при граници на реалната част: на изток – ограда и склад за въглища и строителни материали, на запад – регулационната граница между УПИ II и УПИ XVІІI и УПИ XIX, на юг – улица "Крайна" и на север – ЖП коловоз (затворена между т. 1, т. З, т.

7, т. 9, т. 10, т. 11 съгласно СТЕ с вх. № 26224/ 20.10.2020 г. на МРС), която реална част съгласно действащата кадастралната карта на гр. Момчилград заема: реална част с площ от 63 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Момчилград, затворена между т. 1, т. 2, т. 10 и т.

11 съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020 г. на МРС, реална част с площ от 1

87 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Момчилград, затворена между т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 съгласно СТЕ с вх. № 26224/20.10.2020 г. на МРС, реална част с площ от 650 кв. м, от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Момчилград, затворена между т. 2, т. З, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11 съгласно СТЕ с вх, № 26224/20.10.2020 г. на МРС, като несонователен. С решението съдът е отхвърлил, на основание чл. 194, ал.З от ГПК, оспорването, предявено от ищеца „Т. М." Е. гр. М. на документите, находящи се на страници 73, 87, 96, 97 и 98 по делото, като неоснователно и недоказано. Осъдил е „Т. М." Е. гр.

М. да заплати, на основание чл. 78, ал. З ГПК, на „М. *" О. гр. М., сумата от 3 720 лева, представляващи направените разноски по производството.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Т.

М." Е. гр. М., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като неправилно. Излага съображения, че е собственик на процесната реална част от УПИ ІІ от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград на основание придобивна давност, тъй като е владял същата от момента на построяването през 1990 г. на оградата по букви А, Б, В и Г и на склада по букви Г и Д на скицата от 2016 г., издадена от община Момчилград, находящи се към настоящия момент в УПИ ІІ от кв. 102 по регулационния план на гр.

Момчилград, собственост на ответника. Оградата и складът материализирали на място фактическите граници, в които се владеело и упражнявало правото на собственост от ищеца и ответника. Между собствените на ищеца УПИ ХVІІІ и УПИ Х-Х и процесната реална част, попадаща в УПИ ІІ, никоган не е имало материализирана граница на място. Твърди, че в резултат на упражнявано от него владение върху процесната реална часдт в негова полза е започнала да тече придобивна давност от 01.01.2001 г., по силата на изменението на чл. 59 от ЗТСУ (отм.), извършено с ДВ, бр. 34 от 2000 г., и чл.

200 от ЗУТ, съгласно който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, като това правило не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. В тази връзка счита, че по отношение на процесната реална част не се прилагатн 2 изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, тъй като те важат само за имоти, предвидени за ниско жилищно застрояване, а процесната реална част е отредена за нежилищни нужди, поради което от нея може да се оразува самостоятелен урегулиран поземлен имот за нежилищни нужди в хипотезата на чл. 19, ал. 6 от ЗУТ. Излагат се и подробни съображения, че ищецът (въззивник) упражнява фактическата власт върху процесната реална част с намерение за своене от 01.01.2001 г., явно, необезпокоявано и без прекъсване, продължило повече от 10 години, поради което я е придобил по давност.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявания иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „М. *" О. гр. М., чрез представителя си по пълномощие, е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба, като излага подробни съображения за нейната неоснователност, както и за правилността на атакуваното решение.

В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие зе установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от „Т. М." Е. гр. М. против „М. *" О. гр. М. иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано от него давностно владение, считано от 01.01.2001 г., на РЕАЛНА ЧАСТ от УПИ II – за горивни и строителни материали от кв. 102 по действащия регулационния план на гр. Момчилград, с площ на реалната част от около 790 кв.м., при посочени граници. В хода на делото, предвид влязлата в сила след завеждане на исковата молба кадастрална карта на гр.

Момчилград, е извършено и допуснато уточнение на петитума на исковата молба, като се претендираната реална част от УПИ ІІ по действащия регулационния план на гр. Момчилград с площ от 800 кв.м., конкретизирана и 3 индивидуализирана съгласно заключението на назначена по делото съдебно – техническа експертиза и влязлата в сила кадастрална карта на гр.

Момчилград.

По делото не е спорно, че ищецът „Т. М." Е. гр. М. (въззивник в това производство) е собственик на УПИ ХVІІІ и УПИ ХІХ от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград, явяващи се съседни на процесната реална част от УПИ ІІ от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград, който е собственост на ответника по иска „М. *" О. гр. М. (въззиваем). В тази връзка, от обясненията на страните, приетите писмени доказателства и назначените по делото съдебни експертизи се установява следното:

Територията, на която се намират процесните имоти (УПИ ХVІІІ и УПИ ХІХ, собственост на ищеца, и УПИ ІІ, собственост на ответника, всички от кв.

102 по последния действащ регулационен план на гр. Момчилград) е била урегулирана за пръв път с плана на гр. Момчилград, одобрен на 14.08.1964 г.

По този план е образуван парцел І, отреден „За Булгарплод“ и парцел ІІ – за „Т.“ (ОП „Горивни и строителни материали“) в кв. 56. В следващия кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 469/15.08.1979 г., имотите попадат в кв. 57 и са: УПИ (парцел) VІІ – за „Т.“ и УПИ (парцел) V – „За горивни и строителни материали“. Със заповед № 84/19.04.1988 г. е одобрено изменение на плана, съгласно което УПИ ХVІІІ и УПИ ХІХ от кв.

102 попадат в УПИ (парцел) І, отреден за СП „Т.“ – М., кв. 57, а УПИ ІІ от кв.

102 попада в УПИ (парцел) V, отреден за ОП „Горивни и строителни материали“. Със заповед № 84/1988 г. също така отпадат парцел І, отреден за СЕП „Водно стопанство“ и парцел VІ, отреден за ОКС, като парцели І, VІ и VІІ се вливат в парцел І – за СП „Т.“ – Момчилград. Последният действащ регулационен план на гр. Момчилград е одобрен със заповед № 367/12.12.1988 г. и в него имотите са в кв. 102, както следва: парцел ІІ – „За горивни и строителни материали“ и парцел І – за СП „Т.“ – Момчилград, като границата между тях е идентична със границата по предходния план от 1979 г. През 2008 г. по искане на „Т. М." Е. гр. М. е изготвена промяна на УПИ І в кв. 102, като са образувани нови 11 урегулирани имота с поредни номера първоначално от І до ХІ, а впоследствие със заповед № РД-19-662/19.12.2013 г. са коригирани от УПИ Х до УПИ ХХ. Промяната касае само бившето УПИ І в кв. 102, т.е. няма промяна в границите му спрямо съседните имоти.

4

Във връзка с горното, установява се, че с решение № 2078 от 28.06.1991 г. по ф. д. № 1971/1991 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали в регистъра за държавни и общински фирми е вписана образуваната държавна фирма с наименование „Т. - М.“, правоприемник на активите и пасивите на фирма „Т.“ – София и нейното поделение СП „Т.“ – М.. С решение № 2766 от 05.12.1991 г. по ф. д. № 1971/1991 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е вписано преобразуването на държавна фирма „Т. - М.“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Т. М." Е..

Установява се, че впоследствие еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Т. М." Е. е било приватизирано, като понастоящем едноличен собственик на капитала е физическо лице.

Не е спорно също така, че ОП „Горивни и строителни материали“ е праводател на „Т.“ А. гр. С., което от своя страна, с нотариален акт № 86 от 13.11.2014 г., том ІV, рег. № 2974, дело № 686 от 2014 г. по описа на нотариус с рег. № 459 по регистъра на НК, е продало на ответника „М. *“ О. гр. М. урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІ от кв. 102 по плана на гр. Момчилград, целият с площ 8 380 кв. м., ведно с построените в него сгради, подробни описани в нотариалния акт.

Установява се по делото, че от ОбНС – Момчилград е било издадено разрешение за строеж № 5/04.02.1987 г. на Комбинат „Т.“ – София, СП „Т.“ – Момчилград, за направа на ограда в парцел VІІ, кв. 57 по плана на гр.

Момчилград от 1979 г., като е съставен и Протокол № 1/04.02.1987 г. за определяне на строителна линия и ниво. В тази връзка, не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че оградата е била изградена от ищцовото дружество в УПИ ІІ в кв. 102 по регулационния план на гр.

Момчилград, собственост на „Т.“ А. гр. С., а към настоящия момент собственост на ответника по иска „М. *“ О. гр. М..

Установява се също така, че във връзка с отреждането на СП „Т.“ – М. на терена на „Т.“, находящ се в парцел VІІ, кв. 57 по плана на гр. Момчилград от 1979 г. (влял се впоследствие в парцел І, отреден за СП „Т.“ – Момчилград със заповед № 84/ 1988 г.), СП „Т.“ – М. е изпълнил обект „изместване на склад за Горивни и строителни материали“ – Момчилград, находящ се в УПИ І от кв. 102 по плана на гр. Момчилград, одобрен със заповед № 367/12.12.1988 г., в който се е влял УПИ VІІ от кв. 57 по плана от 1979 г. и е 5 изградил такъв в УПИ ІІ от кв. 102 по плана на гр. Момчилград, одобрен със заповед № 367/12.12.1988 г., идентичен с УПИ V от кв. 57 по плана от 1979 г.

За изграждането на склада е издадено разрешение за строеж № 108/14.10.1987 г. на „Горивни и строителни материали“ – инвеститор и СП „Т.“ – изпълнител, като е съставен и Протокол от 14.10.1987 г. за определяне на строителна линия и ниво.

По делото се установява също така, че процесната част от УПИ ІІ в кв.

102 по плана на гр. Момчилград, претендирана от ищеца, е заключена между парцелната граница (западната) на УПИ ІІ и изградената от ищеца масивна ограда и склада на „Горивни и строителни материали“, като площта на тази част е 800 кв. м.

При така установената фактическа обстановка и релевираните от страните доводи спорни по делото са следните обстоятелства: може ли претендираната реално обособена част от УПИ II от кв. 102 по регулационния план на гр. Момчилград, с площ от 800 кв. м., да бъде придобита по давност, респективно – налице ли са предпоставките на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, а при условията на евентуалност – на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, и ако да – придобил ли е ищецът същата по давност, въз основа на осъществено от него владение, продължило повече от 10 години.