Решение № 1467 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1551/2022
- Вид
- Решение № 1467
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, б.ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1467 гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела Ил. Писарова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100501551 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила ВЖ вх.№39736/14.06.2022г. на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, София, срещу решение №1546/20.05.2022г., постановено по ГД №16571/2021г. на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил частично претенция на Профи Кредит България ЕООД срещу А. С. Г., основана на Договор за потребителски кредит №3039599863/21.12.18г., за разликата над 3 119.50 лева до размера от 3 362.32 лева, представляващи предсрочно изискуема главница по договора за потребителски кредит от 21.12.2018г., т.е. при обжалваем интерес от 242.82 лева за главницата както и за сумата от 1871.62 лева, представляващи дължимо договорно възнаграждение по същия договор, за периода 17.08.19г. до 02.10.20г. /датата на обявена предсрочна изискуемост/, на основание чл.422 ГПК, които суми са предмет на Заповед №4982/16.09.2021г. по ЧГД №12552/2021г. на 20 състав на ВРС.
С жалбата се заявява, че решението в останалата му отхвърлителна част – за отхвърляне на установителния иск за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата и договорно възнаграждение както и в частта на отхвърлените осъдителни искове за закупен пакет допълнителни услуги и обезщетение за забава върху сумата за закупуване на пакета, 1 не са предмет на обжалване.
Въз основа на формулирания петитум на жалбата съдът намира, че не се обжалва решението и в частта на отхвърлената главница за разликата над 3 362.32 лева до общо претендираните 3 536.62 лева.
Твърди се, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част като съдът неправилно е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.11, чл.22 и чл.23 от ЗПК; неправилно съдът е заключил, че длъжникът по договора за кредит не дължи договорно възнаграждение, тъй като в уговорения между страните ГПР не било включено възнаграждение за пакета допълнителни услуги; неправилно съдът приспаднал от дължимата сума по договора платените от насрещната страна суми.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна А. С. Г., чрез адв.Ел.Е., за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано, вкл. по отношение на извършеното отнасяне от съда на заплатените по договора суми от длъжника. Моли за отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Депозирана е молба за отсъствие на страната, в която се поддържа жалбата на изложените основания като се уточнява обжалваемия интерес съобразно възприетото от съда и указано на страната в разпоредително заседание.
Въззиваемата страна, неоснователността на жалбата. представлявана от адв.Е., поддържа отговора и
За да се произнесе по жалбата съдът прецени, че производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр.София, бул.
„България“ 49, бл. 53 Е, вх.В срещу А. С. Г., ЕГН **********, ****, с която са били обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3536,62 лв., дължима предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 26.08.2020г. до окончателното изплащане ; сумата от 1871,62 лв., дължимо договорно възнаграждение за периода 17.08.2019 г .- 02.10.2020г. ; сумата от 496,59 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021г. ; сумата от 262,80 лв., обезщетение за забава върху договорно възнаграждение за периода 18.02.2019г. - 26.08.2021г., които суми са предмет на Заповед №4982/16.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ЧГД №12552/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 415, т.3 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на и щ е ц а сумата от 2 592,49 лв., представляваща задължение по закупен пакет за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит и сумата от 364,02 лв., обезщетение за забава върху закупен пакет за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021г., за които 2 съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
В исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди , че по силата на з а договор за потребителски кредит №**********г. е предоставил на ответника А. С. Г. сумата от 3650,00 лв., с която е рефинансирано нейно старо задължение от 3616,47 лв. по Договор за потребителски кредит №*****, а остатък от 33,53 лв. е преведен по банкова сметка на ответника. Съгласно условията на договора ответникът се задължил да погаси кредита на 36 месечни вноски от 178,10 лв. и падежна дата 17-то число на месеца, при уговорен лихвен процент от 47,17 % или 0,11 % на ден и ГПР от 49,89 % и общо задължение по кредита от 6 411,60 лева. Твърди се, че на 27.03.2019г. ответницата подала заявление за промяна на погасителния план и поискала отлагането на три погасителни вноски, във връзка с което на 30.03.2019 г. към договора бил скючен Анекс № 1 за отлагане на вноски втора, трета и четвърта и заплащането им в края на погасителния план. Излага се, че на 22.07.2019г. ответницата поискала отлагане на една погасителна вноска, във връзка с което страните сключили Анекс № 2 за отлагане на шеста вноска и заплащането в края на погасителния план. Поддържа, че договорното възнаграждение било предварително определено в погасителния план на 2761,60 лв., от която сума понастоящем ответницата дължи 1 871.62 лева, за периода 17.08.2019г. до датата на предсрочната изискуемост 02.10.2020г. Сочи, че по споразумение за закупуване на допълнителни услуги ответницата се задължила за заплати и сума в общ размер на 2749,68 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги съгл. чл.15 от ОУ към Договора, от които са погасени 157,19 лв. Пакетът от допълнителни услуги бил опционален и във връзка с него кредиторът се задължил да предостави по искане на клиента и при изпълнението на посочени в ОУ изисквания, една или всички от следните услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата на падеж; 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Ищецът сочи, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, както и че същото не е пряко свързано с договора за кредит. Излага се, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.
Поддържа се, че длъжникът е направил само две пълни погасителни вноски и една непълна от 25.03.2019г., поради което на основание чл. 12.3 от ОУ ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 02.10.2020г ., за което длъжникът бил уведомен с писмо получено лично от него.
Ищецът твърди, че ответницата е извършила погашения в общ размер на 530,50 лв., с които били погасени задължения от 513,39 лв., лихва за забава от 7,11 лв. на основание чл.12.1 от ОУ и 10.00 лв. от начислените такси по тарифа на основание чл.17.4 от ОУ.
Твърди се издадена по установителните искове заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №12552/2020 г. на ВРС, срещу която длъжникът възразил в срок, а за 3 вземанията по осъдителните искове съдът отказал издаване на заповед. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. С. Г. е подал отговор на исковата молба чрез адв. Е. Е., в който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва да е била уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК доколкото в него липсва ясно разписана методика за формиране годишния процент на разходите по кредита. Поддържа нищожност на клаузата за дължимост на договорна лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.
Твърди, че поради нищожността на тази клауза, нищожен се явява и договорът на основание чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Тези разпоредби не могат да бъдат заместени по право от повелителни разпоредби, поради което влекат нищожност на договора изцяло. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.10а, ал.4 от ЗПК относно възнаграждението за пакета допълнителни услуги. Тази клауза ответникът счита за неравноправна. Не е ясно съдържанието на предлаганите срещу закупуване на пакета услуги. Възнаграждението за допълнителния пакет не се дължи и на основание чл.21 ЗПК както и съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. В евнтуалност сочи, че платената от ответницата сума от 530.50 лева следва да бъде приспадната от главницата по иска в размер на 3536.62 лева.
Моли за разсрочване на присъдените суми поради недоброто имотно състояние на ответницата. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение намира за установено следното:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението на ВРС се обжалва частично – единствено по отношение част от отхвърлените претенции на Профи Кредит България ЕООД за главницата по договора за кредит и за договорната лихва по кредита. В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила. Обжалваемият интерес на въззивника касае разликата от 242.82 лева до поддържания изцяло иск за главница от 3362.32 лева както и 1871.62 лева – договора лихва, начислена за периода от 17.08.2019г. до 02.10.2020г.
Страните не правят обосновани твърдения за допуснати процесуални нарушения от 4 първата инстанция и не искат събиране на нови доказателства.
Въз основа на събраните доказателства въззивният състав достига до следните правни изводи по спора:
Въз основа на приложения Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 21.12.2018г., се установява, че въззивникът е предоставил на ответницата А. С. Г. кредит в размер на 3650 лева със срок на кредита 36 месеца, т.е. до 17.01.22г. и уговорена месечна погасителна вноска в размер на 178.10 лева, която съгласно приложения към договора и подписан от страните Погасителен план /л.15/ съдържа данни за отделните пера по вноската – главница, лихва и размер на вноската по закупен допълнителен пакет. В договора е посочен годишен лихвен процент от 41.17% както и включващия го ГПР в размер на 49.89% както и окончателно дължимата по договора сума по кредита в размер на 6411.60 лева.
Отделно е посочена цената на закупения от потребителя допълнителен пакет услуги в размер на 2749.68 лева, т.е. с месечна вноска от 76.38 лева. Посочена е отделно и стойността на кредита със заплащане разсрочено на закупения допълнителен пакет. Уговорено е 17-то число от месеца за падежна дата. Към договора са приложени Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на същата дата; ОБщи условия на Профи кредит към договора за потребителски кредит, носещи също подпис на клиента;