Решение № 167 от 11.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Враца, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20221400500471 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Л. П., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез своя процесуален представител мл. адв. И. Н., със съдебен адрес: ***, тел. ***, e-mail:

*** срещу Решение № 505 от 23.08.2022 г. на PC Враца, VI с-в, постановено по гр. д. № 414/2022 год. в частта в която e отхвърлен предявения иск с пр. осн чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД над размера на сумата от 24,07 лева до пълния претендиран размер от 264,00 лева по иска по договор за потребителски кредит № ***/25.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че са дължими възнаграждение на поръчител по договорите за кредит. Излага, е по делото не били събрани доказателства за дължимостта на възнаграждение за договори за поръчителство, поради, което и ответникът не доказал наличието на основание за заплащане на сумата от 236,96 лв. по договор за поръчителство по кредита.

Твърди, че в обжалваното решение съдът стигнал до погрешен извод, че сумата от 236,96 лв. събрана като възнаграждение по договор за поръчителство не е задържана от ответника "Ферратум България" ООД а е изплатена на трето лице - "Фератум банк".

Твърди че дружество "Фератум банк" не съществува, а представлява друга търговска марка на ответника по делото "Ферратум България" ООД, а делото не са събрани доказателства дали тази сумата, предмет на въззивното обжалване е преведена на 1

"Фератум банк", тъй като вещо лице по приетата по делото ССчЕ не е отговор на този въпрос.

Излага, че при обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит кредитополучателят дължи само чистата сума по договора за кредит, поради което и предвид твърдяната основателност на иска за прогласяване на нищожност на договорите за кредит по които само ответното дружество е получило суми, то размера на заплатените над получените кредити суми следва да бъдат върнати на ищеца.

Предвид на изложеното моли да бъде отменено Решение № 505 от 23.08.2022 г. на PC Враца, VI с-в, постановено по гр. д. № 414/2022 год. в частта в която e отхвърлен предявения иск с пр. осн, чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД над размера на сумата от 24,07 лева до пълния претендиран размер от 264,00 лева по договор за потребителски кредит № ***/25.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2022 г. до окончателното й изплащане и да бъде постановено решение, с което да предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.

Няма доказателствени искания.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ответникът пред РС-Враца „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *** е депозирал отговор чрез адв. Е. Ц. от САК, в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди , че жалбата е допустима, но по същество неоснователна и и моли да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила Решение № 505 от 23.08.2022 г., постановено по гр. д. 414/2022 г. на Районен съд Враца като правилно и обосновано в тази си част.

Твърди, че поръчителят „Фератум Банк“ е дружество, надлежно учредено в Република Малта, със седалище и адрес на управление: ***, вписано в търговския регистър на Република Малта с № С*** и като субект на правото може да бъде носител на права и задължения.

Излага, че „Фератум Банк“ ЕАД е сключило надлежен договор за гаранция с ищеца П. Л. П., по силата на който е поело задължение да отговаря пред „Фератум България“ ЕООД, в случай че кредитополучателят не върне заемната сума по процесните договори за кредит. В замяна на така поетото задължение да се гарантира изпълнение на договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължи заплащането на възнаграждение на „Фератум Банк“ ЕАД.

Твърди, че е налице основание за получаване на заплатено и от ищеца суми, които се дължат в полза на „Фератум Банк“ ЕАД на основание чл. 16.2, б. (а) от Общите условия по договора за кредит, съгласно които ако на „Фератум България“ ЕООД бъдат платени допълнителни суми (извън главницата и лихвата по договор за кредит) и „Фератум България“ ЕООД ни може да идентифицира за кого е предназначено плащането (получателят на плащането), тогава „Фератум България“ ЕООД има право да задържи тази сума и да предприеме действия по предаването й на крайния получател, като със сключването на договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за извършване на тези действия от „Фератум България“ ЕООД.

Излага, че ищецът признава, включително и във въззивната си жалба сключването на договора за поръчителство и заплащането на суми по него.

Твърди, че от заключението на вещо лице по приетата ССЧЕ се установява, че сумата от 236,96 лева е предназначена за „Фератум Банк“ ЕАД, платена от П. Л. П. с ясното съзнание, че погасява задължение към това дружество и съответно е получена от „Фератум България“ ЕООД на конкретна клауза от Общите условия към договор за кредит.

Предвид горното намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано и напълно съобразено с действащото законодателство и правни принципи 2 като е приложен правилно материалния и процесуалния закон и, моли да бъде постановено Решение, с което въззивната жалба на П. Л. П. да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила Решение № 505 от 23.08.2022 г., постановено по гр. д. 414/2022 г. на Районен съд - Враца като правилно и законосъобразно.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК по делото е постъпила и въззивна жалба ответника „Фератум България“ ЕООД срещу Решение № 505 от 23.08.2022 г. по гр. д.

№ 414/2022 на PC Враца в частта, с която предявения иск срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл, първо от ЗЗД, е уважен до размера на 27,04 лева. Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

Твърди, че неправилно в обжалваното съдебно решение е прието, че годишният лихвен процент на разходите по кредита не е посочен в договора съгласно разпоредбите на ЗПК и не съответства на действителните разходи по кредитите.

Твърди, че няма задължение за изписване на формулата за изчисляване на годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит, същата е записана в закона, и била приложена за конкретните договори.

Сочи, че ищецът не бил задължен да сключва договор за поръчителство точно с "Ферратум банк" Малта, а е можел да го направи и с друго избрано от него лице, а самото обезпечаване на кредита с договор за поръчителство не било условие за отпускане на кредита. Ответникът не знаел и не бил уведомен за размера на възнаграждението по договора за кредит, поради което и не можел да включи тази сума при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

Оспорва клаузата за обезпечаване на договора за кредит с поръчителство да е неравноправна, доколкото задължението за обезпечаване на кредита било известно на ищеца още при кандидатстването му за отпускане на кредит, изискването на кредитора за обезпечаване на вземането било предвид големия процент на кредити, по които сумите не били връщани в срок от кредитополучателите, което водело до допълнителни разходи и удължаване на срока през който кредиторът не можел да се ползва от сумите. включването на задължението за обезпечаване на кредита с поръчителство съобразявало правата и интересите на страните по договора за кредит.

Излага че няма задължение да предоставя само необезпечени кредити, а чл. 16 от ЗПК изрично предвижда възможност за обезпечаване на вземането по договор за кредит.

Твърди че е извършил проверка за кредитоспособността на ищеца, за доказване на което представя разпечатка от Централния кредитен регистър, а изискването на обезпечаване на кредита било в резултат на извършената проверка на кредитоспособността на ищеца.

Предвид на изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което съдът да отмени Решение № 505 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 414/2022 на PC Враца, в частта, с която предявения иск срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо от ЗЗД, е уважен до размера на 27,04 лева и да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.

Твърди че представя доказателство за извършена проверка в Централния кредитен регистър за кредитоспособността на ответника, но такова не описано като приложение към жалбата и не се установи да е приложено с нея.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ищецът пред РС-Враца П. Л. П., ЕГН:

********** е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба чрез мл. адв. И. Н. от 3

САК, в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че правилно РС-Враца е приел че не с спазени изискванията на чл. 11, , т. 10 от ЗПК като в договора не е ясно посочена методиката за формиране на годишния процент на разходите по кредита, което е довело до нищожност на договорите за потребителски кредит.

Излага, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е прел, че ищецът е погасил изцяло сумите по процесния договор за потребителски кредит, а именно 1064 лв., включващо 800 лв. главница, 24,07 лв. възнаградителна лихва и по 236,96 лв. възнаграждение за поръчителство, като сумите за възнаграждение за поръчителство са заплатени единствено на ответника "Фератум България" ООД.

Твърди, че по делото не се е доказало основанието за получаване от ответника на сумата 236,96 лв. възнаграждение за поръчителство за всеки от процесните договори, доколкото по делото не е представен и не е приет като доказателство договора за поръчителство.

Поддържа оспорванията си, че не е налице правен субект "Фератум Банк".

Твърди, че доколкото формулировката в договора за кредит, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита, то е налице общо тристранно споразумение между ищеца, ответника и "Фератум Банк". намира за неотносимо дали ответникът е заплатил на трети лице суми. Излага, че уговорените в процесните договорни клаузи за обезпечаване на договорите за заем с договори за поръчителство са съществени и основни за процесните договори, тъй като чрез тях ответното дружество цели единствено придобиване на сигурна печалба - допълнително от възнаградителната лихва, без която клауза не би сключил договора за кредит, което води до недействителност на целия договор, а не само на конкретните клаузи.

Поддържа първоначалната си жалба и моли съда да остави без уважение жалбата на ответника "Фератум България" ООД.

Претендира разноските по делото.

Противопоставя се на присъждането на разноски на ответника "Фератум България" ЕООД, тъй като в Решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. по преюдициални запитвания от Първоинстанционен съд № 17 Палма де Майорка, Испания и и от Първоинстанционен съд и следствие, Сеута, Испания по съединени дела С-224/19 и С259/19 отговорността за разноски при предявен осъдителен иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от страна на потребител срещу финансова институция не следвало да бъде разпределяна съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като противоречала на правото на ЕС, в който смисъл било и Определение № 366 от 16.08.202 г. по ч.т.д. № 1085/2022 по описа на ВКС, I TO.