Присъда № 158 от 03.12.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 158/03.12.2024 г. постановена по НОХД ***23/2024 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Районна прокуратура – Ямбол е предявила обвинение срещу подсъдимия М.А.М. от гр.Ямбол за това, че на 19.03.2024 г. около 06,45 ч. в гр. ***, в близост до дом *** и кръстовището с ул. Преслав, чрез нанасяне на удари с дървен кол по краката и тялото на Н.Г.Д., живуща в гр. Ямбол и дърпане на същата, докато е паднала на земята е причинил средна телесна повреда на пострадалата Д., изразяваща се в счупване на тялото на малкия пищял /Fibula/ от подбедрицата на левия крак, в близост до границата между горна и средна трета, което е довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник на пострадалата Д., а именно: затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на крака за срок не по-малък от 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните имобилизационен, двигателен и рехабилитационен режим престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата Н.Г.Д. против подсъдимия М.А.М. за заплащане на причинените й от престъплението неимуществени вреди в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Н.Г.Д. бе конституирана в качествата на граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство.

В съдебно заседание участващият по делото поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.А.М., като изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и от направеното самопризнание от подсъдимия се установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл.58а от НК, като бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. Относно предявения граждански иск се излага, че следва да бъде уважен от съда по справедливост. На подсъдимият следва да се възложат за заплащане направените по делото разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител Н.Г.Д. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник – адвокат от АК –Ямбол. Чрез повереника си счита, че обвинението против подсъдимия е доказано и се пледира за налагане на справедливо наказание за извършеното престъпление от подсъдимия.

Моли се за уважаване на предявения гражданския иск в претендирания размер.

Подсъдимият М.А.М. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адвокат от АК – Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът му моли съда на подсъдимия да се определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК, при наличието на смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в признанието на вината, чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други провинения, изразеното съжаление, като се солидаризира с предложеното наказание от прокурора, което следва да бъде наложено на подсъдимия, 1 а именно в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди се излага, че следва да бъде уважен от съда по справедливост.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

Свид. Н.Г.Д. живеела със семейството си в гр.Ямбол. На 19.03.2024 г. около 06.45 ч., свид. Д. излязла от дома си и тръгнала пеша към хранителен магазин, откъдето си купила цигари и храна, тъй като отивала на работа. С нея била и свид.

Р.Й.А. Излизайки от магазина тръгнали към спирката на автобуса, находяща се на ул.Преслав в гр.Ямбол. Вървейки по ул.Росица, в близост до дом *** и кръстовището с ул.Преслав при тях отишъл подсъдимият М.А.М., който държал дървена пръчка в ръцете си. Без да казва нищо нанесъл няколко удара с пръчката по краката на свид. Д..

В резултат на ударите, свид. Д. изпитала силна болка и паднала на земята, като подсъдимият М. продължил да нанася удари с пръчката по краката и тялото на свид.

Д.. За да се предпази, свид. Д. пуснала торбата, която държала в ръцете си и хванала пръчката, с която подсъдимият М. нанясял ударите. Тогава подсъдимият М. започнал да я влачи по земята няколко метра, след което свид. Д. пуснала пръчката, а подсъдимият М. продължил нагоре по улицата. Свид. Д. опитала да се изправи, но не можела, тъй като изпитвала силна болка в краката. Свид. Р.А. виждайки случилото се, започнала да вика някой да се обади в полицията и на линейката. В един момент видяла свид. Н.Д. и го помолила за помощ, тъй като свид. Д. въпреки опитите й да стане на краката си не можела и изпитвала силна болка. Свид. Д. я взел на ръце и я занесъл в дома й.

За случилото се в РУ-Ямбол е бил подаден сигнал около 07.10 ч. на 19.03.2024 г.

В дома на свид. Н. Д., находящ се на *** пристигнал екип на РУ - Ямбол и на Спешна медицинска помощ. Свид. Д. е била откарана в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ гр.Ямбол, където е била установено, че има счупена кост на левия крак.

Свид. И.Г. - *** на РУ-Ямбол провел оперативно-издирвателни мероприятия и било установено, че извършител на деянието е подсъдимия М.А.М..

С протокол за доброволно предаване от 19.03.2024 г. подс. М.А.М. предал 1 бр. дървен кол, като за предадената вещ е посочил, че с него е ударил Н. по краката. Бил е извършен оглед на веществено доказателство, при който е установено, че 1 бр. дървен кол е с дължина 151 см.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на нанесените удари с дървен кол по краката и тялото, Н. Д. е получила контузия на левия крак, изразяващи се в счупване на тялото на малкия пищял /fibula/ от подбедрицата на левия крак в близост до границата между горна и средна трета, без значителна дислокация на костните фрагменти, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник. Уврежданията се дължат на механичното действие на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и на предмети с широка, грапава повърхност и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в свидетелските показания по досъдебното производство, а именно чрез нанесени удари в областта на краката с дървен кол и влачене върху терена.

От изготвената видеотехническа експертиза се установява, че при изследване на видеофайлове, /предадени с протокол за доброволно предаване от 26.04.2024 г./ 2 направени от охранителна камера от заведение за бързо хранене, находящо се в ***, по време на извършване на деянието са извлечени кадри, от които се установява хронологичната последователност на действията на подсъдимият при извършване на престъплението.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият М.А.М. е неосъждан.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият М.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 19.03.2024 г. около 06.45 ч. в гр. ***, в близост до дом *** и кръстовището с ул. Преслав, чрез нанасяне на удари с дървен кол по краката и тялото на Н.Г.Д., живуща в гр. Ямбол и дърпане на същата, докато е паднала на земята е причинил средна телесна повреда на пострадалата Д., изразяваща се в счупване на тялото на малкия пищял /fibula/ от подбедрицата на левия крак, в близост до границата между горна и средна трета, което е довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник на пострадалата Д., а именно: затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на крака за срок не по-малък от 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните имобилизационен, двигателен и рехабилитационен режим.

Авторството на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия М.А.М., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията на пострадалата Н.Г.Д., както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели И.И.Г., Д.А.И., Н.Й. Д. и Р.Й.А, които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, от писмените заключения на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза и видеотехническа експертиза като обективни и компетентни, както и от приложените по делото писмени доказателства.

От обективна страна се касае за престъпление против личността, тъй като с него се засягат неприкосновеността на човешката личност и здравето й. Безспорно е, че на пострадалата Н.Г.Д. е била причинена средна телесна повреда, която се установява от заключението на вещото лице, съставило съдебномедицинската експертиза, а именно счупване на тялото на малкия пищял /fibula/ от подбедрицата на левия крак в близост до границата между горна и средна трета, което е било причинено от подсъдимия чрез нанасяне на удари с дървен кол по краката и тялото на пострадалата. Касае се за типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. В конкретния случай по безспорен начин се установява, че пострадалата Н. Д. е претърпяла увреждане, характеризиращо го като средна телесна повреда, тъй като счупване на тялото на малкия пищял /fibula/ от подбедрицата на левия крак е причинило трайно затрудняване движението на левия 3 долен крайник на пострадалата. В тази насока съдът възприе изцяло заключението на съдебномедицинската експертиза като обосновано, компетентно и обективно съставено, съобразено изцяло с наличната по делото медицинска документация и събраните гласни доказателства. Налице е и пряка причинна връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалата телесно увреждане.

От субективна страна деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето на удари с дървен кол по краката и тялото на пострадалата, ще й причини телесни увреждания и пряко е целял настъпването на този вредоносен резултат.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия М.А.М. престъпление, разпоредбата на чл.129, ал.1 от Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от вида и интензитета на въздействие върху организма на пострадалия, а от друга страна взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обусловена от чистото му съдебно минало, добросъвестното поведение в процеса, както и обстоятелството, че се разкайва за постъпката си. За да определи размера на наказанието съдът взе предвид установените по делото смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства, при което установи превес на смекчаващите вината обстоятелства. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на подсъдимия М. наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му определи наказание от девет месеца лишаване от свобода, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Тъй като подсъдимият М. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода, както и за поправянето на последния не е наложително да изтърпи наказанието, то съдът счита, че са налице условията за прилагане на института на условното осъждане. На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му наказание за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото ще въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.