Решение № 614 от 13.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря П. В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300503442 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на П. Г. Ш. от гр.Пловдив, чрез адв.М. Г.П. против Решение № 3323/ 15.07.2023г. постановено по гр.д.№ 16 727/ 2021г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от П. Г. Ш. от гр.

Пловдив срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 отрицателен установителен иск за признаване за установено, че П. Г. Ш., ЕГН ********** не дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 сумата в размер на 8792.94 лева – непогасен остатък от главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 13.07.2016 г. по ч.гр.д. № 569/2016 г. по описа на РССмолян, въз основа на който е образуван изп.д. № 331/2019 г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов, с район на действие ОС – Смолян, ведно със законната лихва от 05.07.2016 г. до окончателното плащане, пресметната от ЧСИ в размер на 4544.71 лева, поради погасяване на вземането по давност. Доводите и оплакванията, на които се основава жалбата съдържат оплаквания и по отношение на прекратителната с обжалвания акт част за това, че важи принципа , уреден в исковия процес за случаите, при които с отпадане с 1 обратна сила правото на ответника да получи принудително изпълнение на сумите по ИЛ, следва да отпадне и основанието разноските да бъдат събрани от ищеца. По отношение на отхвърлителната част в цялост се счита, че съдът е формирал изводите си в противоречие с константната съдебна практика, като се счита, че давността е изтекла на 13.07.2021г. , като в периода от датата на издаване на ИЛ на 13.07.2016г. до 13.07.2021г. същата не е била прекъсвана по съображенията за това, че с образуването на изп.дело не с прекъсва давността, а след образуването му са извършвани единствено справки за имущественото състояние, които не прекъсват давността, както и връчването на ПДИ, както и извършеното от жалбоподателката плащане, което е било извършено от трето лице/ бивш съпруг на жалбоподателката/, сочи се съдебна практика на ВКС, както и се излага становище относно недължимостта на лихвите по арг. от разпоредбата на чл.111 ЗЗД.

Третото лице – помагач „С.Г.Груп“ ЕАД, редовно уведомено, взема становище по жалбата за с.з. на 11.04.2024г., чрез оспорването й и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна „Юробанк България“ АД не е констатирано да е постъпил към момента на първоначално образуваното въззивно гр.д.№ 2684/ 2023г. След преобразуване на делото във в.гр.д.№3442/ 23г. по описа на ПОС е постъпила Молба вх.№ 7181/ 27.02.2024г. от въззиваемата страна, с която заявява да е подаден писмен отговор, представен към молбата, изпратена чрез услугите на дружество, извършващо куриерски услуги/ видно от представената разписка на Спиди/ с дата на приемане на пратката ***г и дата на доставката – *** В становището по представения ОВЖ е оспорване на въззивната жалба като недопустима и неоснователна, по изложени подробни съображения.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства и доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК - съобщението за постановеното решение на районния съд е получено на 24.07.2023г., като въззивната жалба е депозирана на 07.08.2023тг. чрез РСПловдив с вх.№ 72240 по вх.рег на ПРС в двуседмичния преклузивен срок.

Като процесуално допустима жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск по чл.439, ал.1 във вр. с чл.124 ГПК от П. Г. Ш. от 2 гр.Пловдив против „Юробанк България“ АД за признаване за установено , че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 8792.94 лева – непогасен остатък от главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 13.07.2016 г. по ч.гр.д. № 569/2016 г. по описа на РС-Смолян, въз основа на който е образуван изп.д. № 331/2019 г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов, с район на действие ОС – Смолян, ведно със законната лихва от 05.07.2016 г. до окончателното плащане, пресметната от ЧСИ в размер на 4544.71 лева, поради погасяване на вземането по давност.

Първоначалните доводи в тази насока са изтекла тригодишна погасителна давност , каквато се намира за приложима в случая като периодични платежи / по ТР №3/18.05.2012г. на ВКС/ , от датата на издаване на изп.лист 13.07.2016г. до датата 13.07.2019г., преди образуване на изп.дело с молбата на взискателя от 23.10.2019г.. При условията на алтернативност дори и да се приеме, че в настоящия случай е приложима общата петгодишна давност, то се намира, че същата е изтекла на 13.07.2021г., която не е била прекъсната, тъй като молбата за образуване на ИД ни прекъсва давността, а на ЧСИ е било възложено да определи изпълнителните способи. На 05.05.2021г. е било изведено от ЧСИ запорно съобщение до работодателя на длъжницата, което не е постигнало ефекта на прекъсване на давността, като от датата на издаване на ИЛ 13.07.2016г до запорното съобщение от 05.08.2021г. изтекли повече от 5 години. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД вземането е станало изискуемо в случая на датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. С молба уточнение от 01.12.2021г. е посочено, че ищцата е узнала за заповедта за изпълнение на 12.08.2021г., след получаване на запорното писмо изх.№ 03325/ 05.08.2021г. от работодателя си „Билла България“ ЕООД , в която връзка ищцата не се възползвала от възможността за депозиране на възражение срещу заповедта по чл.417 ГПК, който срок изтекъл на 12.09.2021г.

Ответната банка с ОИМ е оспорила предявения иск с възраженията за влизане в сила на заповедта за изпълнение на 12.09.2021г. с оглед узнаването й на 12.08.2021г. и липсата на депозирано възражение по чл.414 ГПК с характер на признание; приложима се явява петгодишната давност с оглед характера на договора за кредит като договор за заем, задължението по който е неделимо, като уговореното връщане на сумата на погасителни вноски на определени 3 плащания, не превръща тези вноски в периодични платежи, приложим е общият давностен срок по чл.110 ЗЗД; Задължението в процесния случай изискуемо на 13.05.2016г. - датата на обявената предсрочна изискуемост , като датата на влизане в сила на Заповедта по чл.417 ГПК е с изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК / 12.09.2021г./ В процесния случай са извършвани действия по смисъла на т.10 ТР №2/ 26.06.2015г. по т.д.№2/2015г. на ОСГТК на ВКС – с образуване на изп.дело са заявени искания от взискателя за извършване на изп.действия срещу длъжниците – възбрани и запори, с упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ, които са прекъснали давността , както и след това – на 13.07.2020г./ за налагане на запор върху вземанията на длъжниците от трети лица/ и 14.12.2020г. – молба от взискателя за изп.действия, 05.08.2021г. – запор на трудово възнаграждение; 23.09.2021г./ налагане на запор върху вземане на длъжницата от трето лице/ Банка ДСК/ и искане на ЧСИ за вписване на възбрана върху НИ, собственост на длъжницата, вписана на датата 29.09.2021г., с които е прекъснат петгодишния давностен срок. Посочени са и извършвани плащания като признание на дълга по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД – доброволни плащания на датите – 17.08.2016, 17.09.2016г, 18.10.2016г., 17.11.2016г., 02.12.2016г, 04.04.2017г., 10.07.2017г., 03.08.2017г.

С обжалваното решение районният съд въз основа на отчетена съдебна практика на ВКС, не е възприел доводът на ищцовата страна за приложимост на тригодишната давност като периодично плащане на сумата по кредитното правоотношение, с оглед на това, че макар и платимо на месечни вноски , се касае за единно задължение, разсрочено във времето, както и приложимост на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД поради установеността на задължението с влязло в сила съдебно решение. При установяване изискуемост на вземането по ч.гр.д.№ 569/2016г. по описа на РС-Смолян с издаването на ИЛ на 13.07.2016г., отчетено е прекъсване на давността с подаване на молбата за образуване на изп.дело, поради това, че с молбата са поискани за приложение изпълнителни способи запор върху трудово възнаграждение/ както и възбрана върху НИ, при извършено изрично възлагане и по реда на чл.18 ЗЧСИ. Впоследствие са отчетени също така въз основа на приложеното комплектовано изп.дело по описа на ЧСИ действия, прекъсващи давността : на 13.07.2020г. поискано от взискателя налагане на запор върху банкови сметки, вкл. на длъжницата П. М., на **** – наложен запор на банкови сметки 4 на длъжницата, както и на същата дата запор на трудово възнаграждение. В тази връзка е мотивирано правно релевантността депозираните искания на взискателя за извършване на изп.действия , прекъсващи давността, а не тяхното реализиране, доколкото релевантно е обстоятелството липсата на бездействие от страна на кредитора, в каквато насока е извършено позоваване на съдебна практика на ВКС.

Отчетено е също като недопустимо искането по чл.439 ГПК относно признаване недължимост на разноските по изпълнителното дело, доколкото вземането по смисъла на цитираната разпоредба обхваща изпълняемото право по издадения изпълнителен титул, каквито разноските по изпълнението не са част от признатото вземане, а последица от осъщественото изпълнение.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено при отчитане на събрания доказателствен материал и установената съдебна практика по приложението на специалния иск по чл.439, ал.1 ГПК, като на основание чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд намира така предявения иск също за неоснователност поради неоснователност на доводите във въззивната жалба.

Така именно доводът по отношение на отхвърлителната част на обжалваното решение, че съдът е формирал изводите си в противоречие с константната съдебна практика въз основа на становището, че давността е изтекла на 13.07.2021г., като в периода от датата на издаване на ИЛ на 13.07.2016г. до 13.07.2021г. същата не е била прекъсвана по съображенията за това, че с образуването на изп.дело не се прекъсва давността, а след образуването му са извършвани единствено справки за имущественото състояние, които не прекъсват давността, както и връчването на ПДИ, както и извършеното от жалбоподателката плащане, което е било извършено от трето лице/ бивш съпруг на жалбоподателката/, се намира от въззивния съд изцяло за неоснователен.

Безспорно се явява по делото, че принудително изпълнение по образуваното изп.дело е инициирано в резултат на проведено заповедно по ч.гр.д.№ реда на чл.417 ГПК по издадена заповед за незабавно изпълнение № 338/12.07.2016г. по ч.гр.д.№ 569/2016г. по описа на СмРС, разпореждането за което незабавно изпълнение не се твърди да е било обжалвано и отменено. Въз основа на така издадената ЗНИ е издаден ИЛ от 13.07.2016г. по ч.гр.д.№ 569/2016г. по описа 5 на СмРС и образувано изп.дело по изп.дело № 00331/2019г на датата 23.10.2019г. , с оглед на което и в рамките на изп.процес е изпратена на длъжницата ПДИ с изх.№03317/05.08.2021г., в която връзка е заявено узнаването от длъжницата на посочената дата 12.08.2021г., при което същата не се е възползвала от възможността за подаване на възражение по чл.414 ГПК. Независимо от това от момента на издаване на ИЛ 13.07.2016г. до образуване на изп.производство на датата 23.10.2019г. не се явява изтекла общата петгодишна давност по чл.110 ГПК, като въззивният съд споделя правните съображения на районния съд относно неприложимост на кратката тригодишна давност за настоящите вземания като периодични платежи по смисъла на ТР №3/18.05.2012г. по т.д.№3/2011г на ОСГТК на ВКС, доколкото такова схващане не е възприето от съдебната практика и независимо от даденото разяснение в тълкувателното решение относно понятието „периодични плащания“ , които по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите са равни и плащанията да са еднакви. В случая правоотношението между страните съставлява срочно заемно правоотношение във връзка с предоставяне на потребителя финансов ресурс за ползване за определен срок, погасяването на което задължение е разсрочено по договорен между страните погасителен план с определени месечни вноски, но като цяло задължението е неделимо, в каквато насока към момента е налице константна съдебна практика. Отделно от това с посоченото тълкувателно решение в мотивната му част действително не е дадено лимитивно изброяване на вземанията на определени видове доставчици на стоки и услуги, но с оглед вида на предоставените доставките е налице примерно изброяване на такива вземания на топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества, каквито съдържат изброените признаци на понятието като периодични платежи по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, спрямо които се прилага тригодишната давност за задълженията на потребителите.