Решение № 14936 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14936 гр. С, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И Л Г при участието на секретаря С Г Р като разгледа докладваното от И Л Г Гражданско дело № 20241110118480 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., срещу “ЗАД Д Б Ж З” АД с ЕИК ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ, вр. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 1938,43 лв., представляваща регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 01.04.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 94,91 лв. - мораторна лихва за периода 17.11.2023г. - 25.03.2024г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал отговор, с който оспорва механизма на настъпване на ПТП, че последното е настъпило по вина на водача на застрахования при него л.а. “Киа”, рег.№ ..., както и че посочените в исковата молба, вреди по другото МПС - л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Навежда се възражение за съпричиняване на ПТП, като се твърди, че водачът на л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., е нарушил разпоредбата на чл.48 ЗДвП, като на равнозначни пътища не е пропуснал движещия се от дясната му страна л.а. Киа”, рег.№ ..., както и че при съобразяване с пътните условия е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. При условията на евентуалност се оспорва и размера на претендираното обезщетение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 1938,43 1 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сума в размер на 94,91 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 17.11.2023г.25.03.2024г.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, като застраховано лице бил посочен водачът на МПС “Киа”, рег.№ ...; че към датата на настъпване на застрахователното събитие, лек автомобил “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., е бил застрахован по валидно сключена застраховка “Каско” при ищцовото дружество, както и че ищцовото дружество е заплатило обезщетение в посочения размер, за ремонт на последното.

От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза ,се установява от фактическа и правна страна следното:

По отношение на основния спорен по делото между страните въпрос, а именно механизмът, по който е настъпило ПТП, по вина на кого от двамата водачи е настъпило ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди на л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ....

От изготвеното и приобщено експертно заключение по назначената съдебноавтотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълно и обективно, както и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че ПТП е настъпило на 04.06.2023г., около 14:00 ч., на кръстовище по пътя между м. Ш и гр. Б, като ПТП е настъпило в дясната пътна лента по посока гр. Б, поради това, че водачът на л.а. “Киа”, рег.№ ..., излизайки от път без предимство с поставен знак Б2 /“СТОП”/, за да се включи в движението на пътя по посока гр. Б, удря движещия се от лявата му страна, с посока от м. Ш към гр. Б, лек автомобил “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ....

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че вината за настъпване на ПТП, е на водача на лек автомобил “Киа”, рег.№ .... Както в изготвения от страните двустранен констативен протокол за ПТП от 04.06.2023г., така и от констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице /отговора на задача 4/, се установява, че по пътя, по който се е движил, на кръстовището с двулентовия път от м.Ш към гр. Б, е бил поставен знак Б2 “Стоп”. Процесното обстоятелство е било удостоверено от страните при изготвяне и подписване на констативния протокол, в т.ч. и на графичната 2 схема. Няма пречка в тази част от съставения от участниците в ПТП, двустранен констативен протокол да бъде кредитиран, макар да е изрично оспорен от ответника, поради това че конкретното обстоятелство което се кредитира в настоящата хипотеза, а именно дали е кръстовището е било обозначено с пътни знаци и по - конкретно пътя, по който се е движил л.а.

“Киа”, рег.№ ..., е обективен факт, който участниците в ПТП непосредствено са възприели при настъпването му и са го отразили в съставения протокол. На следващо място, тези констатации се потвърждават и от вещото лице, което в констативната част на заключението си е приложило цветни сателитни снимки /на стр. 6 и 7 от заключението/, от които е видно и с просто око, че на пътя, по който се е движил л.а. “Киа”, рег.№ ..., за да се включи в кръстовището е имало поставен знак Б2 - “Стоп”, поради което водачът е следвало да съобрази същия, като пропусне движещия се по двулентовия път с посока на движение от м. Ш към гр. Б, лек автомобил “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ....

В тази връзка не може да бъде споделено и възражението за съпричиняване от страна на водача на л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., с твърдения, че същият е нарушил разпоредбите на чл.48 ЗДвП, като на равнозначни пътища, не е пропуснал идващият от дясно автомобил. Както вече се посочи, кръстовището е било сигнализирано с пътни знаци, като на пътя, по който се е движил л.а. “Киа”, рег.№ ..., преди да настъпи ПТП, е имало поставен знак Б2.

По делото липсват доказателства да са били налице други препятствия, храсти, дървета и пр., които да пречат на видимостта на водача на л.а. “Киа”, рег.№ .... Вещото лице е посочило, че от събраните по делото доказателства не може да се установи дали водачът на лек автомобил “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, но е посочило, че водачът на л.а. “Киа”, рег.№ ... е имал такава възможност, ако е съобразил поведението си с наличието на поставения знак Б2 - “Стоп” и е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил “Рено”, модел “Клио” , рег.№ .... С оглед на изложеното, отправеното възражение за съпричиняване следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

В резултат на така настъпилото ПТП, на лек автомобил “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ... били причинени вредите, отразени в описа, изготвен от ищцовото дружество. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в отговора на задачи 1 и 2, е посочило че видът и характерът на причинените имуществени вреди върху пострадалото МПС, изцяло съответства на механизма на настъпване на ПТП.

Вещото лице посочва в приетото заключение по допуснатата САТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на щетите, настъпили в резултат на ПТП, изчислена по средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, е в размер на 1923,43 лв.

Видно от представените с исковата молба и приети като писмени 3 доказателства - възлагателно писмо от 04.09.2023г., опис -протокол от 13.06.2022г., фактура и приемо-предавателен протокол от 05.09.2023г., ищецът е заплатил за ремонта на пострадалия лек автомобил, сумата от 1923,43 лв. с ДДС на автосервиз “А -2003” ЕООД, гр. С.

В резултат на осъществения фактически и правен анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. от приобщеното експертно заключение, се установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие, по посочения по-горе механизъм, по вина на водача на товарен автомобил марка л.а. “Киа”, рег.№ ..., застрахован при ответното дружество по валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, като в резултат на настъпилото ПТП, на л.а. “Рено”, модел “Клио” , рег.№ ..., застрахован при ищцовото дружество по валидно сключена застраховка “Каско”, били причинени вреди в размер на 1923,43 лв., като ищецът заплатил осъществения ремонт на увреденото МПС, сумата в общ размер на 1923,43 лв. с ДДС, видно от представените с исковата молба, писмени доказателства.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявената искова претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е основателна и доказана в размер на 1923,43 лв.

По основателността на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира, че с оглед основателността на главния иск, както и липсата на изрично оспорване, че ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, същият следва да бъде уважен в пълния предявен размер, за сумата от 94,91 лв.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, депозит за вещо лице и свидетел, както и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 971,54 лв.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.411 ЗК, ЗАД „ДБ: Ж и З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Г.М.Д.” № 1, представлявано от законните си представители, да заплати на “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “В” № 89Б, представлявано от законните си представители, сумата от 1938,43 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка /“Каско”/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 01.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗАД „ДБ: Ж и З” АД, ЕИК ..., със 4 седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Г.М.Д.” № 1, представлявано от законните си представители, да заплати на “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “В” № 89Б, представлявано от законните си представители, сумата от 94,91лв., за мораторна лихва върху главницата, за периода 17.11.2023г.-25.03.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД „ДБ: Ж и З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Г.М.Д.” № 1, представлявано от законните си представители, да заплати на “ДЗИ - О З” ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “В” № 89Б, представлявано от законните си представители, сумата от 971,54 лв., за разноски по производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5