Решение № 1599 от 21.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2695/2021
- Вид
- Решение № 1599
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 621 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 742, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1599 гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100902695 по описа за 2021 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си Сдружение“С.НА Б.Ж.“ излага твърдения, че между него и „В.
1“ООД е бил сключен Договор за наем от 01.11.2012г., по силата на който на последното, в качеството на наемател, е бил предоставен за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, срещу месечна наемна цена от 10 350 евро, с вкл. ДДС. Сочи се, че договорът за наем е бил прекратен, считано от 04.08.2020 г., въз основа на едностранно отправено волеизявление от наемодателя, поради неизпълнение. Молителят излага твърдения, че от 04.09.2021г. ответното дружество ползва имота без основание, поради което на основание т. 7.3 от договора дължи неустойка в размер на 500 евро за всеки ден до освобождаването на имота. Сочи, че незаплатеното задължение на „В. 1“ООД към молителя възлиза в размер на сумата от 384 233.01 лв. – обезщетение за ползването на имота без основание за периода 04.09.2020 г. – 30.11.2021г.; на сумата от 25 760.89 лв. – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 10.09.2020 г. до 30.11.2021 г.; на сумата от 5 056.76 лв. – режийни разноски за имота, от която 518.34 лв. – незаплатено задължение за ползване на студена вода за периода 18.08.2021г. – 15.09.2021г.; 1065.90 лв. – незаплатено задължение за ползване на студена вода за периода 16.09.2021г. – 20.10.2021г.; 652.28 лв. - незаплатено задължение за ползване на топла вода за периода м.10.2021г.; 415.28 лв. - незаплатено задължение за ползване на студена вода за периода 21.10.2021г. – 19.11.2021 г.; 2404.96 лв. – незаплатено задължение за такса битов отпадък за 2021 г.
Молителят излага твърдения, че ответното дружество не е в състояние да погаси изискуемите си парични задължения, като се намира във влошено икономическо състояние, не разполага с активи, които да обезпечават финансовите му задължения към кредиторите, поради което е в състояние на неплатежоспособност. Като допълнителни доводи излага липсата на публикувани в търговския регистър 1 финансови отчети на дружеството за периода от 2018г. до 2020 г., вкл. Сочи, че дружеството трайно не генерира печалби от дейността си, а финансовите му задължения се увеличават.
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „В. 1“ООД, като дружеството бъде обявено в неплатежоспособност с начална дата 05.09.2020 г., като при условията на евентуалност сочи основание свръхзадълженост, като бъде определена като началната дата на това състояние датата 15.08.2021г.
Предявена е молба от Сдружение“С.НА Б.Ж.“ с правно основание чл. 625 ТЗ.
В писмено становище от ответника депозирано в първото редовно о.с.з. от 12.05.2022 г., същият е изразил такова по оспорване на молбата по чл. 625 ТЗ и твърденията изложени в нея. В тази връзка излага оспорва договорът да е развален на посоченото основание, като от своя страна твърди, че към датата на получаване на уведомлението – 27.07.2020 г. наемателят не е бил в забава, доколкото в допълнително споразумение от 23.06.2020 г. страните са договорили погасяването на всички изискуеми задължения в срок до 30.07.2020 г., като същевременно е изменен и размерът на наема, за който е постигнато съгласие да бъде на стойност от 30% от първоначално договорения такъв. В тази връзка твърди, че е извършил плащане на всички дължими наемни вноски, начислени лихви и разходи за консумативи за процесния период и съобразно договореното между страните. Твърди, че за изпълнението на своите задължения наемателят е уведомил наемодателя с писмо от 31.07.2020 г., към което са приложени доказателства за това. В случай, че бъде прието, че изявлението за развалянето на договора е произвело своето действие, оспорва да се дължи сумата начислена за периода след това, като прави възражение за нищожност на неустоечната клауза по т. 7.3 от договора, като противоречаща на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва твърденията на молителя относно липсата на обявени годишни финансови отчети за периода 2018 г. – 2021г., като твърди, че същите са заявени за обявяване на конкретно посочени дати.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за наем на недвижим имот от 01.11.2012 г., сключен между Сдружение“С.НА Б.Ж.“ – в качеството му на наемодател и „В.
1“ЕООД – в качеството му на наемател, с предмет на договора – предоставяне за временно и възмездно ползване на следните недвижими имоти собственост на наемодателя – А/ Партерен етаж на площ от 514 кв.м., състоящ се от ресторант с обслужващи помещения; голям салон, малък салон, помещение за управителя, помещение за топла кухня, умивалня, подготвително помещение и сладкарска кухня;
Б/ Сутерен от 218 кв.м., състоящ се от санитарни възли за посетители, баня, подготвително помещение за топла кухня с хладилни камери, складово стопанство, абонатна станция, които имоти са находящи се в гр. София, ул. *******, срещу заплащането на месечна наемна цена от 10 350 евро, с вкл. ДДС, платима от 1-в до 10то число на текущия месец по банкова сметка на наемодателя. В т. 2.3 е предвидено заплащането на депозит от наемателя в размер на 10 350 лв., който подлежи на връщане при прекратяване действието на договора и след погасяване на всички задължения на наемателя. В договора е предвидено ползването на имотите за ресторантьорска дейност. В т. 6 от договора са уредени имуществените санкции при неизпълнение от страна на наемателя под формата на неустойки и обезщетение, а в т. 7 условията по прекратяване на договора, като в т. 7.3 начисляването на месечната 2 наемна цена за всеки ден до освобождаването на имота, в случай че продължи да го ползва след този момент.
Приложено е Допълнително споразумение към договора за наем, сключено на 01.06.2015 г., в което страните са постигнали съгласие за продължаване срока на действие на договора до 01.11.2018 г. С последващо Допълнително споразумение от 16.10.2018 г. срокът на договора е продължен до 01.11.2021 г.
Приложено е Допълнително споразумение към договора за наем, сключено на 23.06.2020 г., в което страните са постигнали съгласие, че за периода 01.06.2020 г. – 31.08.2020 г. наемателят дължи месечна наемна цена в размер на 30% от уговорената в чл. 2 от договора от 01.11.2012 г. Непогасените си задължения до 13.03.2020 г. наемателят се е задължил да заплати до 31.07.2020 г.
По делото е представено Писмо с изх. № 142 от 27.07.2020 г., адресирано чрез теле поща от „С.НА Б.Ж.“ до „В. 1“ООД, в което го уведомява за остатъка непогасени задължения по договора за наем от 01.11.2012 г., които са посочени в общ размер на 19 717 лв. – с включена незаплатена наемна цена за м. 06 и м. 07.2020 г., ведно с разходите за топлоенергия, вода за посочени минали периоди и лихва за забавено плащане, като е определен срок за плащане до 03.08.2020 г., като в противен случай договорът ще се счита за прекратен, считано от 04.08.2020 г., като е определен срок за предаването на имота до 04.09.2020 г. В писмото се сочи за допусната техническа грешка в подписаното между страните споразумение от 23.06.2020 г., като е пропуснато да се впише думата „намаление на“ и чл. 2 следва да се чете по следния начин: наем в размер на 30% от уговорения между страните“, като се сочи, че при това положение дължима е наемна цена в размер на 70% от първоначално договорената за периода 01.06 – 31.08.2020 г. Приложено е известие за доставяне, удостоверяващо получаването на писмото на 28.07.2020 г. с положен върху него подпис от името на получателя.
В писмен отговор на писмото „В. 1“ООД е заявило, че оспорва да дължи посочените в него суми, като твърди, че дължимите такива по договора са заплатени в пълния им размер. Удостоверено е получаването на писмото с положен подпис от името на адресата на 31.09.2020 г.
В отговор по служебно изисканите справки е постъпил такъв от Имотен регистър при АВ, че не са налице регистрирани вписвания и отбелязвания по отношение на ответното дружество, като в справка от ТД на НАП – София се сочи, че няма наложени обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имуществото на „В. 1“ООД към 10.03.2022 г., като няма начислени непогасени публични задължения.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и което съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението по експертизата се установява, че дружеството-ответник не е спирало да извършва разплащания към свои контрагенти, което е отразено в сметка 501 и 503 от счетоводните записвания. В табличен вид е изложен сравнителен анализ на приходите от оперативна дейност и задълженията към кредитори, от който се установява, че за периода 2017 г. – 2019 г. приходите на ответника не са били достатъчни да покрият задълженията към кредиторите му, като за периода 2020 г. – 2021 г. реализира значителен растеж на приходите си от оперативна дейност, при което значително намалява своите задължения и това води до подобряване на нетния оборотен капитал, както и 3 възможността на дружеството да покрива задълженията си с реализираните от него приходи. Според експертизата, през целия анализиран период 2017 г. – 2021 г. балансовата стойност на имуществото на ответника е достатъчно, за да покрие стойността на неговите задължения. От финансово-икономическия анализ се установява, че в периода 2018 г. – 2019 г. ответникът изпитва сериозни финансови затруднения, като в периода 2020 г. – 2021 г. се наблюдава положителна тенденция по отношение на финансово му състояние. В съотношение за 2021 г. паричните средства представляват 47.29% от активите, като голям е делът и на краткосрочните вземания – 49.37%. В табличен вид е представена балансовата стойност на дълготрайните активи на длъжника, като се установява драстичен спад на същите в периода на последните две години, като същите се състоят от машини, оборудване и стопански инвентар.
Според отразените балансови стойности е направен анализ на приложимите коефициенти на ликвидност за анализирания период – 2017 г. – 2021 г. За целия период показателите на коефициента за обща ликвидност са над единица, при препоръчителни стойности в границите 1,0 – 2,0, което според вещото лице е показателно, че ответникът е в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи. С референтни величини са и стойностите на коефициента на бърза ликвидност за всяка от финансовите години, от които е изключено влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се ползват по-късно във времето за разплащане. Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства, като оптималните стойности са в границите 0,5 – 0,7. От анализа е видно, че стойностите на този показател са значително под референтните за периода до 2020 г., вкл., като дружеството не е било в състояние да погаси незабавно своите текущи задължения. През 2021 г. се наблюдава драстично подобрение на този показател, като основна причина е осчетоводения голям размер парични средства на каса и намаление на осчетоводените задължения. Общоприетата стойност на коефициента на абсолютна ликвидност е над 0,3, т.е. във всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи 30% от задълженията. Стойностите на коефициента за 2017 г. – 2019 г. са значително под референтните, като дружеството не е било в състояние веднага да погаси своите текущи задължения. През периода 2020 г. – 2021 г. се наблюдава драстично подобрение на този показател. Относно коефициента на финансова автономност в заключението по експертизата е отразено, че през 2017 г. – 2019 г. съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с достатъчно имущество, като е налице декапитализация на дружеството – длъжник. За периода 2020 г. -2021 г. се наблюдава подобрение на този показател, който е в референтни граници. По отношение на коефициента на задлъжнялост е отразено, че за периода 2017 г. – 2020 г. ответното дружество със стойност многократно над общоприетите, вкл. и с отрицателни стойности, като за този период е в голяма зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост. През 2021 г. се наблюдава драстично подобрение на коефициента. През целия анализиран период по-голямата част от активите представляват краткотрайни активи, състоящи се основно от вземания и парични средства. Според изложеното в заключението, общият размер на осчетоводените от дружеството задължения към доставчици възлиза на 102 859.33 лв. към датата на изготвяне на експертизата.