Решение № 572 от 19.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Варна , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20203100503728 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4444 от 08.07.2020г. на „К. Г.“ ЕООД ЕИК 202745272 със седалище и адрес на управление гр. София, жк Люлин ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н.К., чрез адв. Д.Я., член на АК Варна, срещу Решение № 2547 от 23.06.2020г., постановено по гр.д.№ 1407/2020г. по описа на ВРС, 49-ти състав, поправено с решение № 261052 от 06.11.2020г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от ищеца „К. Г.“ ЕООД ЕИК 202745272 срещу ответника К. Д. Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, за осъждането му да заплати сумата от 350 лева, представляваща дължима сума, получена в качеството му на довереник по договор за цесия от 02.02.2015г., но непредадена на доверителя К. Г.“ ЕООД ЕИК 202745272, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 14.01.2020г. до окончателното плащане.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на съда относно липсата на данни, че ответникът е получил цената по процесния договор за цесия, както и че доколкото процесната сума не се намира в негово държане, то той няма какво да предаде на доверителя си – ищеца. Изтъква се, че парите се считат от гражданско 1 правната наука за родово определена вещ, а родът не погива, като задължението за предаване на парична сума е налице и когато длъжникът няма средства за тяхното изплащане. Конкретно се оспорва мотива на съда за неоснователност на възражението за недействителност на анекса и същият е ценен като писмено доказателство в частта на правната му характеристика на разписка. Настоява се, че доводите на ищеца по отношение действителността на анекса са относими към предмета на спора, тъй като установяването на действителността му би осуетила правната му значимост, респ. би отнело и доказателствената му стойност, върху която съдът е мотивирал решението си. Оспорва се извода на съда, че липсва обективния и субективния елемент от състава на чл.40 от ЗЗД по отношение на процесния анекс. Позовава се на разпоредбата на чл.161 от ГПК, която настоява съдът да приложи предвид създадените трудности за събиране на доказателства в подкрепа на въведените в допълнителната молба твърдения. Подновяват се направените твърдения и правни изводи в исковата молба и допълнителното становище, които въззивникът настоява да се считат инкорпорирани във въззивната жалба. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, при което спора бъде решен по същество с присъждане на заявената исковата сума, както и на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна К. Д. Т. с ЕГН ********** депозира писмен отговор, в които развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се възражението на въззивника относно безспорната установеност на факта, че сумата от 350 лева е получена от К.Т. в качеството му на пълномощник на „К. Г.“ ЕООД ЕИК 202745272. Поддържа се, че ответникът е отчел процесната сума, съгласно представения анекс от 02.02.2015г. Счита се неоснователно възражението на въззивника за наличието на голяма разлика между цедираното вземане и продажната цена. Приема се за правилно отхвърлянето на възражението на ищеца за недействителност на анекса поради договаряне във вреда на представляващия. Твърди се, че остава недоказано твърдението на ищеца относно наличието на договор за поръчка като основание на вземането му, доколкото е налице разграничаване между упълномощаването като едностранна сделка и мандата като двустранна сделка, в която се поемат и редица задължения. Поддържа се възражението за прихващане, въведено с отговора на исковата молба, като се настоява, в случай, че въззивният съд счете заведения иск за основателен да се произнесе по него, като отхвърли предявения иск.

Страните не са направили искания по доказателствата.

С определение № 118 от 11.01.2021г., постановено по т.д. № 3728/2020г. по описа на ВОС, е прието за разглеждане възражението за прихващане на ответника К. Д. Т. за сумата в общ размер от 350 лева, съгласно раздел IV от ОИМ, със сумата, предмет на исковата претенция до размера на по-малката сума.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на 2 събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по гр.д. № 1407/2020г. е образувано пред ВРС по искова молба на „К. Г.“ ЕООД ЕИК 202745272 срещу К. Д. Т. ЕГН ********** гр.Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума получена от ответника в качеството му на довереник по договор за цесия от 02.02.2015г., сключен между цедента „К. Г." ЕООД и цесионера „Интейк" ЕООД, която сума не е предадена до момента на цедента.

В исковата молба ищецът твърди, че през 2014г. „К. Г." ЕООД ЕИК 202745272 в качеството си на ищец е предявило иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу „Енерго-Про Продажби" АД за осъждането на това дружество да заплати на ищеца сумата от 1445.79 лв., представляваща платена без основание стойност по корекция на сметка за периода от 11.02.2010г. до 09.08.2010г., за което е било образувано гр.д.№ 9800/2014 г. по описа на Районен съд гр.Варна. С решението предявената искова претенция е била уважена, като в полза на ищцовото дружество са присъдени сторените разноски в размер на 389.05 лева.

Твърди се, че на 02.02.2025г. „К. Г."ЕООД, в качеството на си цедент, действащ чрез пълномощника си адв. К. Д. Т. е прехвърлило това свое вземане на стойност 389.05лв., представляващо разноски по делото, за цена от 350 лв. на цесионера „Интейк" ЕООД ЕИК 203211061. Твърди се, че съгласно т.3 от сключения договор, цесионерът „Интейк" ЕООД е заплатил уговорената продажна цена за вземането, в размер на 350 лв. изцяло в брой на адв.КрасимирТ., последният като пълномощник на „К. Г." ЕООД, като изрично е посочено, че сключения договор служи като разписка за извършеното 3 плащане. Твърди се, че до настоящия момент довереникът - ответника К.Т. не е отчел така получената от него сума в касата на „К. Г." ЕООД, поради което намира, че за него е налице правен интерес от предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – К. Д. Т. е депозирал становище за неоснователност на иска. Възразява срещу твърдението за възникване на мандатно правоотношение между страните по силата договор за поръчка. Оспорва факта на предаване на сумата от „Интейк“ ЕООД, като сочи, че в договора е записано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника. Възразява, че по силата на допълнително споразумение от 02.02.2015г. към договора за цесия от същата дата, процесната сума е върната обратно на „Интейк“ ЕООД. Поддържа, че пълномощникът е разполагал с представителна власт да изменя договора за цесия. Изтъква, че „К. Г." ЕООД се задължава да прехвърли на „Интейк" ЕООД вземането си за платените от „Интейк" ЕООД (чрез специалната адвокатска сметка на адв. К.Т.) разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанции след установяване по размер с последваща цесия, като страните се съгласяват цената на цесията да бъде заплатена директно от „Интейк“ ЕООД на Сребро Милков Демиров, като се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 350 лева, дължима в полза на Демиров, съгласно подписано Тристранно споразумение от 23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на сила на осъдително решение по Решение по гр.д. № 9800/2014 г. на ВРС. Твърди се, че К. Г. ЕООД връща /предава/ на „Интейк" ЕООД платената сума от 350 лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от „К. Г." ЕООД на „Интейк" ЕООД при подписване на настоящия анекс, като същият служи за разписка за извършено плащане. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните доказателства се формират следните фактически констатации:

С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 9800/2014г. на ВРС, „Енерго-Про Продажби" АД е осъдено да заплати на ищеца „К. Г."ЕООД сумата от 389.05 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Предявеното по делото право е притежание на Сребро Милков Димиров, прехвърлено на дружеството-ищец с договор за цесия от 28.04.2014г., за вземане по корекционна процедура в размер на 1445.79 лева по фактура от 12.08.2010г.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г., сключен между Сребро Милков Демиров чрез пълномощник адв.Кр.Т. и К. Г. ЕООД, представлявано от управителя Петър Колев, за прехвърляне вземане на цедента от Енерго про Продажби АД в размер на 1445.79 лева срещу цена от 1345.79 лева, за която страните са постигнали съгласие да бъде заплатена в 6 месечен срок от подписване на цесията.

Представено е писмено уведомление на длъжника Енерго про Продажби АД за извършената цесия – писмо с вх. рег. №3176784 от 22.07.2014г.

4

От представения договор за прехвърляне на вземане от 02.02.2015г. се установява, че „К. Г." ЕООД чрез пълномощник адв. К.Т., е прехвърлило на цесионера „Интейк” ЕООД вземането си към длъжника „Енерго-Про Продажби" АД в размер на 389.05 лв., представляващо присъдени разноски по гр.д. № 9800/2014г. на ВРС. По силата на сключения договор вземането се прехвърля срещу цена от 350 лв., платена изцяло и в брой от цесионера Интейк на цедента при подписването на договора, като е отбелязано, че същият служи като разписка за извършеното плащане. /л.5/

От представения по делото Анекс към договора за прехвърляне на вземане от 02.02.2015г., се установява, че на същата дата между „К. Г." ЕООД чрез пълномощник адв. К.Т., и „Интейк" ЕООД е сключен допълнителен договор, по силата на който К.Т., в качеството си на пълномощник на „К. Г." ЕООД, връща на „Интейк" ЕООД платената сума от 350 лв., като анексът има характера и на разписка за извършеното плащане./л.20 и сл./

По делото са представени освен това: Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен между К. Г., представлявано от адв.Т. и Интейк ЕООД за прехвърляне вземането за главницата по цитираното гр.дело, в размер на 1445.79 лева срещу цена от 1345.79 лева, заплатени изцяло и в брой от цесионера на цедента; Споразумение от същата дата 23.10.2014г., сключено между Сребро Милков Демиров чрез адв.Кр.Т. като пълномощник, К. Г. ЕООД чрез пълномощник адв.Т. и Интейк ЕООД, за следното: към датата на споразумението К. Г. не е заплатило цената по първоначалната цесия от 28.04.2014г., на Сребро Демиров в размер на 1345.79 лева; изменено е съдържанието на договора за цесия от 28.04.2014г. като Сребро Демиров се съгласява да получи цената по цесията не от К., а от встъпилия в дълга Интейк ЕООД, а последното се съгласява да получи вземането от Енерго про Продажби в хода на висящия процес, както и разноските по делото, след установяването им по размер, с последваща цесия срещу цена от 5 лева. В това споразумение е удостоверено и съгласие на адв.Т. като пълномощник на К. Г. да предаде на Интейк сумата от 1345.79 лева, за което актът има характер на разписка за реално плащане.