Определение № 4354 от 23.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2147/2024
- Вид
- Определение № 4354
- Подписан
- 23.09.2025
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4354 гр. Варна, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502147 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на молба с вх. №20161/10.07.2025г. от Етажните собственици с адрес в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 215, вх. 3, чрез адв. Д. Х. за изменение на Решение № 770/09.07.2025 г. по в. гр. д. № 2147/2024 г. по описа на ВОС, в частта за разноските за пред ВРС, с оглед резултата от въззивното обжалване на част от решението на ВРС.
Отправеното искане е, поради частичното уважаване на въззивната жалба на ЕС, да бъдат присъдени на ответника още разноски за пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част на отрицателните установителни искове на ищеца, а присъдените нему разноски да бъдат редуцирани, също заради различния изход от спора по чл.124, ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Б. П. Б. чрез пълномощник. С него той изразява становище, че искането е за допълване, не за изменение на решението,като по същество е неоснователно. С определение по чл.248 от ГПК ВРС е отказал да измени решение № 2941/02.08.2024г. по гр. д. №12797/2022г. на същия съд в частта за разноските; определението не било обжалвано и е влязло в сила за разноските пред ВРС; поради това те не следва да се изменят.
Молбата е подадена законоустановения срок от страна по делото, която е представила и списък по чл.80 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
1
Предмет на разглеждане пред ВРС са били искове на Б. П. Б., ЕГН********** (правоприемник на починалия в хода на делото ищец Петко Б.
П.), с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС гр.
Варна, жк.“Вл. Варненчик“, бл.215, вх.3 от дата 25.08.2022г., отхвърлени с влязлата в сила част от решението на ВРС. Заедно с тях са били предявени и искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК на Б. П. Б., ЕГН********** (правоприемник на починалия в хода на делото ищец Петко Б. П.), за признаване за установено между страните по делото, че Б. П. Б., (правоприемник на починалия в хода на делото ищец Петко Б. П.) не дължи на етажните собственици в сграда в режим на ЕС с адрес град Варна, жк.“Вл.
Варненчик“, бл.215, вх.3, сумата от общо 739.96лв., формирана от остатък от задълженията за месечни вноски ФРОП на стойност 665.35лв. и от неплатени допълнителни вноски за периода от м.06.2020г. до 21.08.2022г. за ремонти, подобрения и обновления на стойност 74.61лв., посочени за дължими в протокол от ОС на ЕС от 25.08.2022г. (л.5 от него).
В хода на производството пред ВРС страните са ангажирали доказателства за разноски, както следва: ищецът в размер на 1460 лева (л. 274 - 275) – 1250 лева - адвокатско възнаграждение и 210 лева държавна такса; ответникът – 1000 лева – адвокатско възнаграждение (л. 276 и 277 по гр. д. № 12797/2022 г на ВРС).
С решение № 1868/23.05.2024 г. по гр. дело № 12797 по описа за 2022 г.
Районен съд – Варна е отхвърлил само предявените от Б. Б. срещу Етажната собственост искове за отмяна на взетите на 25.08.2022 г. от ОС на ответника решения с които: е приет отчета на УС на ЕС; се отказва да се открие банкова сметка на ЕС; са гласувани разходи и решение за събиране на подписка за изгонване на сина на първоначалния ищец Б. Б. на основание чл. 40 от ЗУЕС.
По делото е постъпила молба с вх. № 43175/29.05.2024 г. от ответника за допълване на решение № 1868/23.05.2024 г. с произнасяне по искането на страната, изложено в отговора на исковата молба за присъждане на разноски.
Постъпила е и молба с вх. № 45628/2024 г. за допълване на решението с произнасяне по: иска по чл. 40 от ЗУЕС - за отмяна на решение на ОС на ЕС, според което „решенията на управителния съвет ще станат достояние единствено и само на всички собственици на самостоятелни обекти в режим на ЕС, както и всички обитатели и живущи в домакинствата им, които са изпълнявали и продължават да изпълняват задълженията си по ЗУЕС и ПУРНЕС като такива, към ръководството и етажната собственост в сградата“ и по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК - за недължимост на сумата от 739,96 лева.
С решение № 2941/02.08.2024 г. по гр. дело № 12797 по описа за 2022 г., на осн. чл.248 и чл.250 от ГПК ВРС е допълнил основното решение №1868/23.05.2023г. по същото дело. Отхвърлил е предявения от Б. Б. срещу ЕС иск за отмяна на взето на 25.08.2022г. от общото събрание на ответника решение, според което решенията на Управителния съвет ще стават достояние "единствено и само на всички собственици на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, както и всички обитатели и живущи и домакинствата им, които са изпълнили и продължават да изпълняват задълженията и 2 ангажиментите по ЗУЕС и ПУРНЕС като такива, към ръководството и етажната собственост в сградата", на осн. чл.40 от ЗУЕС. Освен това е приел за установено в отношенията между страните, че Б. Б. не дължи на ЕС сумата от 739,96 лева, представляваща остатък от задължения от месечни вноски ФРОП на стойност 665,35лв. и неплатени допълнителни вноски за периода от м. 06.2020 до 21.08.2022г. от ремонти, подобрения и обновления на стойност 74,61лв., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
В обобщение ВРС е отхвърлил всички искове по чл.40 ЗУЕС, но уважил тези по чл.124, ал.1 от ГПК. За разноските – ответникът (ЕС) е бил осъден да заплати на Б. Б. сумата 730лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, респ. е бил осъден Б.
Б. да заплати на ответника (ЕС) сумата 500лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. За да мотивира това ВРС е приел, че били предявени два иска, от които е бил уважен само единият, а другият - отхвърлен, при което на страните се следвали, разноски равни на половината от сторените и доказани такива.
С молба вх. № 71818/09.09.2024 г. ответникът е поискал изменение на допълващото решение № 2941/02.08.2024 г. по делото в тази му част, поради аргументи за неправилно изчисление на размерите.
С определение № 10890/30.09.2024 г. по гр. д. № 12797/2022 г. Районен съд – Варна е оставил молбата без уважение.
Въззивното производство е инициирано по жалба на ответника ЕС с вх.
№ 71769/09.09.2024 г., насочена срещу решение № 2941/02.08.2024 г. по гр. дело № 12797 по описа на ВРС за 2022г. само в частта му по исковете по чл.
124, ал. 1 от ГПК - че ищецът Б. Б. не дължи на ЕС сумата от 739.96лв., представляваща остатък от задължения от месечни вноски за ФРОП на стойност 665.35лв. и от неплатени допълнителни вноски за периода м.
06.2020г. до 21.08.2022г. на стойност 74.61лв. Отправено е искане да бъдат отхвърлени изцяло отрицателните искове за недължимост на суми към ЕС и като резултат – за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции (стр. 4 от жалбата/ л. 6, абзац последен по делото).
С решение № 770/09.07.2025 г. по настоящото дело ВОС е отменил решение №2941/02.08.2024г. по гр. д. №12797/2022г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с което е допълнено решение №1868/23.05.2023г. по същото дело на ВРС и е прието за установено в отношенията между страните, че Б. Б.
(правоприемник на починалия в хода на делото ищец Петко Б. П.) не дължи на етажните собственици в сграда в режим на ЕС сумата от общо 360.19лв., формирана от остатък от задълженията за месечни вноски ФРОП за периода м.09.2019г. – м.08.2022г. вкл. на стойност 285.58лв. и неплатени допълнителни вноски за периода от м.06.2020г. до 21.08.2022г. за ремонти, подобрения и обновления на стойност 74.61лв. Вместо него е отхвърлил иска на Б. за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на етажните собственици в сграда в режим на ЕС сумата от общо 360.19лв., формирана от остатък от задълженията за месечни вноски ФРОП за периода м.09.2019г. – м.08.2022г. вкл. на стойност 285.58лв. и неплатени допълнителни вноски за периода от м.06.2020г. до 21.08.2022г. за ремонти, подобрения и обновления на стойност 74.61лв., посочени за дължими в протокол от ОС на 3
ЕС от 25.08.2022г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
С решението на ВОС е потвърдено е Решение №2941/02.08.2024г. по гр. д. №12797/2022г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с което е допълнено решение №1868/23.05.2023г. по същото дело на ВРС, като е прието за установено в отношенията между страните, че Б. Б. не дължи на етажните собственици в сграда в режим на ЕС за разликата над 285.58лв. до 665.35лв. – остатък от задължения за месечни вноски ФРОП, вкл. за периода м.01.2018г. – м.08.2019г. вкл., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С решението на ВОС са разпределени между страните разноските пред въззивната инстанция съобразно уважената и отхвърлената части от исковете по чл.124, ал.1 от ГПК. Молба по чл.248 от ГПК в тази част няма.
ВОС не е присъдил разноски за пред ВРС по посочени мотиви.
Предпоставките за изменение на решението в частта за разноските са неточности на съда по приложение на нормите за присъждане на разноските (например неправилно изчисляване на по размер или присъждане на такива, които не са доказани по делото); непълното произнасяне относно разноските; както и пропускът да се разгледа възражение за прекомерност. А основание за допълване на решението в частта за разноските е отсъствието на разглеждане и произнасяне по въпроса за разноските, в нарушение на ГПК.
В настоящия случай въззивният съд е обсъдил въпроса в мотивите на решението и е приел, че разноските пред ВРС не следва да се променят. Ето защо настоящата молбата се квалифицира като такава за изменение на въззивното решение в частта за разноските, а не за допълването му.
При пълно или частично изменение на първоинстанционното решение въззивният съд следва да преразпредели разноските за първоинстанционното производство според изхода на спора пред него (в настоящия случая относно недължимостта на парични суми в полза на ЕС). Без значение е как ВРС е разпределил разноските пред първа инстанция, приел ли е за основателно искане по чл.248 от ГПК на страните и обжалвано ли е или не определението му по този ред, ако се касае до промяната на резултата по иска или исковете, предявени за разглеждане пред въззивния съд. Горното би имало значение само при запазване на резултата от исковете, но оспорване на изчисляването на разноските от първата инстанция при същия резултат по спора. Ето защо доводите в отговора на молбата са неоснователни.
По съществото на искането следва да се вземе предвид, че платените суми от страните не са разграничени по отделните искове, а са уговорени и заплатени за цялостна защита пред първата съдебна инстанция. Затова се налага същите да бъдат служебно разпределни по отделни искове – поравно. В случая, противно на приетото от ВРС, пред него са били предявени общо седем иска – пет от тях с правно основание в чл.40 от ЗУЕС, а други два – отрицателни установителни такива за недължимост на парични суми (чл.124, ал.1 от ГПК). Само последните два са били предмет на въззивно разглеждане.
4
Предвид горното съставът на ВОС приема, че сторените разноски на страните пред първа инстанция следва да бъдат преразпределени, като на ответната страна по принцип се дължат такива за успешната защита по всички конститутивни искове (в размер 5/7 части от доказания им размер от 1000лв., тоест сумата от 714.28лв.) Увеличение в тази част обаче не може да бъде допуснато от ВОС, тъй като решението по тези искове не е било обжалвано и промяната не би била обусловена от резултата от обжалването. Към тях се дължи и хонорарът за частта от исковете по чл.124, ал.1 от ГПК, съразмерно с отхвърления размер (до който е успешна защитата на ответниците, с оглед решението на ВОС), в рамките на общо релевантните останали 2/7 части от сторените разноски. С други думи - останалите 285.71лв. следва да бъдат разпределени съобразно изхода по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК в съотношение 360,19 / 739,96 части, тоест следва да бъде прибавена сумата от 139.07лв. В заключение на ответника се дължи присъждане на още 139.07лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за защита по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК по гр. д. №12797/2022г. на ВРС.