Определение № 1552 от 24.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1552 гр. Варна, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500783 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Марина Гардън“ ЕООД /н/, представлявана от управителя Теодора Миткова КараИ.а – Лазарова срещу определение № 51/12.01.2023 год., постановено по гр.д. № 1039/2022 год. на РС – Провадия – 2-ри състав, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от частният жалбоподател иск за признаване на установено в отношенията между страните, че вписаното под номер 134, том , вх. рег. 889 от 18.03.2022 г. по описа на службата по вписванията при Районен съд Провадия, прекратяване на сключен между „Марина Гардън“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК 103847667 и Н.П.В., ЕГН **********, договор за аренда с дата 22.07.2016 г. е недопустимо, по отношение на вписано несъществуващо обстоятелство - прекратяване на договор за аренда на поземлен имот с идентификатор 0789.23.4, представляващ лозе с площ 25908 кв.м., находящ се в землището на ***.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВРС е било образувано по искова молба на „МАРИНА ГАРДЪН“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 103847667 срещу К. И. Й., ЕГН: ********** с пост. адрес: ***, с която съдът е сезиран с искане за признаване на установено в отношенията между страните, че вписаното под номер 134, том , вх. рег. 889 от 18.03.2022 г. по описа на службата по вписванията при Районен съд Провадия, прекратяване на сключен между „Марина Гардън“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК 103847667, и Н.П.В., ЕГН **********, договор за аренда с дата 22.07.2016 г. е недопустимо, по отношение на вписано несъществуващо обстоятелство - прекратяване на договор за аренда на поземлен имот с 1 идентификатор 0789.23.4, представляващ лозе с площ 25908 кв. м., находящ се в землището на ***.

В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищцовото дружество е сключило с Н.П.В. договор за аренда от 22.07.2016 г. на четири наследствени имота за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2016 г. до 01.10.2026 г., който договор бил вписан в Службата по вписванията на Районен съд-гр. Провадия като Акт № 65, том XI, с вх. № 3997 от 25.07.2016 г. и дв.вх. рег.3990/2016 г. Сочи се, че по отношение на един от имотите на 21.02.2022 г. на ищеца е връчено Уведомление от ответника К. И. Й., за едностранно прекратяване договора за аренда, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, което прекратяване било вписано в имотния регистър на Агенцията по вписванията по електронната партида на имота като Акт № 134 под вх. рeг. №889 от 18.03.2022 г. Като излага доводи, че договорът не е прекратен поради това, че ответника К. И. Й. не е страна по Договора за аренда, нито са налице изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ с оглед притежаваните от него 1/108 ид.ч. наследствени права. Поради това, че е преарендовал имота на трето лице, счита,ч е има и правен интерес от установяване недопустимостта на вписването поради вписване на несъществуващо обстоятелство – прекратяване на договор за аренда.

При така наведените твърдения за факти, първостепенният съд е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото. Този извод на съда се споделя и от настоящия състав на ВОС.

Видно е от отправеното искане, поддържано и пред настоящата инстанция независимо от посоченото правно основание чл.124 ГПК, че ищецът иска да се установи, че вписаното обстоятелство – разваляне на договора за аренда е недопустимо обстоятелство, тъй като не е налице право на разваляне на договор за аренда за ответника, което налага извод, че е налице несъществуващо обстоятелство, като се иска да се установи това и като последица да се отмени вписването. Иск за установяване на съществуване на правоотношението не се предявава.

Нормата на чл.90 ЗКИР дава възможност да се предяви иск за заличаване на вписването в имотния регистър, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство.

Заличаването се извършва след успешно проведен иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК вр. чл. 88 и чл.90 ЗКИР.

Всеки от трите иска по чл.90 ЗКИР, съединен с искане по чл.88 ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице, ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права.

Следва да се държи сметка и че предмет на всеки от трите иска е само вписването, т. е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действали към момента на извършването му и с този иск не се установява нищожност или унищожаемост на сделка, като заличаването на вписването има значение за противопоставимостта на акта.

Безпротиворечива е съдебната практика, че целта на иска е да даде защита на съществуващи за ищеца права като допустимостта с оглед правния интерес се обуславя не само от наличието на вписване, а и дали заличаването ще има значение за правата на ищеца при действие на заличаване на вписването занапред.

В конкретния случай, това не е така, тъй като с исковата молба не се претендират правните последици от установяването на факта на съществуване на правоотношението, възникнало от договора за аренда, чрез друг осъдителен, конститутивен или установителен иск, касаещ спорното право или правоотношение, за които същият факт има значение, а именно7 съществуването на арендното правоотношение. Ето защо, приемането и решаването по същество на отделен самостоятелен установителен иск за този факт е недопустимо /в този смисъл и съдебната практика, обективирана в решение № 172/29.10.2010 год. по по т. д. № 20/2010 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 13/30.01.2019 год. по гр.д. № 1806/2018 г. на IV-то г. о., определение № 535/18.07.2013 год. по ч. т. д. № 2472/2013 г. на I-во т. о. , определение № 50247 от 28.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2

2945/2022 г., I г. о., ГК, определение № 50196 от 29.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2556/2022 г., II г. о. и др./

Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 51/12.01.2023 год., постановено по гр.д. № 1039/2022 год. на РС – Провадия – 2-ри състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3