Решение № 446 от 03.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. С., 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500577 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С.,район „Л.“,бул.“Н.В.“ № 55,ЕКСПО 2000, против решение № 260017 от 28.12.2022г. по гр.д.№ 83/2020г. на РС-Своге в частта му ,с която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.14,ал.1 вр.чл.7т.9 ЗПК/отм/ договор за банков кредит ,сключен на 28.09.2007г. между банката и Т. М. Т. и са отхвърлени предявените положителен установителни искове за сумите 10.33лв.редовна лихва за периода от 15.08.2012г. до 14.10.2012г. и 474.83 лв.наказателна лихва за периода от 15.08.2012г. до 25.11.2015г.Релевират се оплаквания за необоснованост,нарушение на материалния закон и процесуални нарушения.Съдът неправилно приел,че на клиента не е предоставен погасителен план,което води до недействителност на целия договор.Липсвало законово изискване да се предостави на погасителен план по договора за потребителски кредит.Фактически цялата информация се съдържала в клаузите на самия договор.Що се отнася до размера на лихвите,те били установими с лихвен калкулатор.Претендира разноски за двете инстанции за държавна такса,хонорари на вещи лица и по 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Т. М. Т. с ЕГН ********** от с.Искрец оспорва жалбата.

Депозирана е въззивна жалба от Т. М. Т. срещу решението в частта 1 му,с която е признато за установено ,че дължи на банката чистата стойност на кредита в размер на сумата 661.35лв.,представляваща непогасена главница,заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.11.2015г. до окончателното плащане.Релевират се оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност.След като веднъж съдът приел,че договорът за потребителски кредит е нищожен,липсвало основание за връщане на суми.

Въззиваемата банка оспорва жалбата на Т. като неоснователна.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира въззивните жалби процесуално допустими като депозирани в законовия срок и атакуващи съдебен акт,подлежащ на въззивно обжалване.По същество жалбите са неоснователни.

С решение № 260017 от 28.02.2022г.по гр.д.№ 83/2020г. на РС-Своге, изменено с определение № 6 /18.04.2022г. по чл.248 ГПК, съдът прогласява за нищожен на осн.чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.14, ал.1,вр.чл.7,т.8 ЗПК/отм/ договора за банков кредит,сключен на 28.09.2007г. между страните и е приел за установено,че Т. дължи на банката сумата 661.35 лв.,представляваща непогасена главница,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.11.2015г. до окончателното й плащане;отхвърля положителните установителни искове за сумата 10.33лв. редовна лихва за периода от 15.08.2012г. до 14.10.2012г. включително и сумата 474.83 лв. наказателна лихва за периода от 15.08.2012г. до 25.11.2015г. включително , и осъжда Т. да плати на банката съдебни разноски по компенсация в размер на 303.43 лв.За да постанови този резултат, първонистанционният съд приема,че липсва погасителен план,тъй като въпреки изричното указание ищецът не е представил такъв.Ето защо съдът служебно е обявил договора за недействителен по силата на чл.14,ал.1 вр.чл.7 т.8 ЗПК/отм./Законосъобразно съдът следи за клаузи,водещи до неравновесие между правата на потребителя и на кредитодателя.Последният разполага с цялата информация във връзка с отпускания кредит,докато кредитополучателя не е в състояние да направи обективна информирана преценка на условията на договора при неговото сключване, ако не му бъде предоставен погасителен план.С оглед спазване принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, кредитополучателят е длъжен да върне чистата стойност на кредита,но не дължи лихви и други разходи по кредита съгласно чл.14,ал.2 от ЗПК/отм/.Решението е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените, правила.Обосновано е с наличните доказателства ,събрани при правилно разпределение на доказателствената тежест и адекватни указания във връзка с ангажиране на необходими,относими и допустими доказателства,както и последствията от неизпълнението им.Съобразно резултата от процеса разноските са правилно разпределени и присъдени по компенсация.Ето защо решението следва да бъде потвърдено и съдебните разноски по въззивното производство да останат за сметка на страните така,както са сторени.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017 от 28.02.2002г.по гр.д.№

83/2020г. на РС-Своге, изменено с определение № 6 от 18.04.2022г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3