Решение № 264934 от 21.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5321/2020
- Вид
- Решение № 264934
- Подписан
- 21.07.2021
- В сила
- 21.07.2021
- Състав
- ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 - 142 · Закон за защита на потребителите
- чл. 106 · Закон за защита на потребителите
- чл. 112 - чл. 114 · Закон за защита на потребителите
- чл. 112, ал. 1, изр. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113 и 114 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113 и 114 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 1, предл. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 1, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 124, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 126 · Закон за защита на потребителите
- чл. 104 - 142 · Закон за защита на потребителите
Р Е
Ш Е Н
И Е №
…..
Гр. София, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5321 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.03.2020 г. по гр. д. № 71006/2018 г. на СРС, 31 с - в, е „Р.“ ООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Т.В.В.- Б., ЕГН ********** на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП сумата от 2 195 лв., представляваща платената цена по развален договор за покупко - продажба на телевизор марка LG модел 55UF950V, сериен № IMETRESLG00623, ведно със законната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 114, ал. 5 ЗЗП вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 174, 40 лева, представляваща направени разноски за нотариална покана с peг. № 6926, том
ІІІ, акт № 137 от 12.09.2018 г. Ответникът е осъден за заплащане на разноски.
С решението е отхвърлен насрещния иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 160 лв., представляваща сторени разходи за нотариална покана и адвокатско възнаграждение вследствие на неоснователни рекламации, предявени от Т.В.В. - Б..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Р." ООД, в която се излагат доводи, че е недопустимо и тенденциозно, а по същество необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и при неправилна преценка на доказателствата.
Поддържа, че съдът е изготвил непълен доклад по чл. 146, ал. 2 ГПК, като не е указал на страните, за кои факти не сочат доказателства. Твърди, че липсват мотиви в решението, както и че неправилно съдът е констатирал, че ищцата е узнала за дефекта на 06.06.2018 г. - датата на рекламацията. По делото не са изложени твърдения, нито са събрани доказателства кога е възникнал процесния дефект. Сочи се, че според заключението на СТЕ е невъзможно да се установи кога е възникнал дефекта, тъй като той е с прогресиращ характер. Позовава се на Директива № 1999/44 ЕО от 25.05.1999 г., като поддържа, че срока, в който потребителят може да предяви рекламация е 14 - дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното. Съдът не е коментирал въпросната разпоредба в решението, като необосновано е направил изводи за факти, за които не са събрани доказателства в производството. Излага доводи, че от доказателствата може да се направи заключение, че дефектът е възможно да е съществувал още към момента на закупуване на стоката, без да се е проявил напълно, от който момент до извършването на рекламация е изминала почти една година и че ищцата не е разбрала за дефекта деня на рекламацията. При това предвидения в чл. 126 ЗЗП преклузивен срок за рекламация е изтекъл. В решението неправилно е прието, че е налице несъответствие на стоката с изискванията на договора за продажба, което е незначително, поради което за ищеца се е породило право да развали договора. Не е ясно в какво се изразява това несъответствие според СРС. Поддържа, че съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗП потребителят не може да развали договора ако несъответствието е незначително. В противоречие с нормите на материалния закон - ЗЗП съдът е приел, че искът е основателен и го е уважил. По тези и допълнителни съображения моли обжалваното решение да се отмени, а претенцията - да се отхвърли, като се уважи насрещния иск на ответни по чл. 82 ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции.
Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна - ищцата Т.В.В. - Б. оспорва жалбата в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа съображения, че решението е правилно, обосновано, законосъобразно и мотивирано, като СРС е обсъдил всички събрани в производството доказателства в тяхната съвкупност. Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с приложими към спора материалноправните норми, като е съобразил приетата по делото СТЕ. Ищцата е предявила рекламация в предвидения в чл. 113, ал. 1 ЗЗП едномесечен срок, но ответникът е отказал да я удовлетвори. Съдът правилно е приел, че началната дата на възникване на дефекта е именно датата на рекламацията на 06.06.2018 г., като несъответствието на стоката е значително и за ищцата се е породило право да развали договора по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП и да получи обратно заплатената цена на стоката. Моли жалбата да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди изцяло. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от изложените във въззивната жалба доводи.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата незаконосъобразност.
Делото е решено при пълно и задълбочено изложена в мотивите на СРС фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Изводите на първоинстанционния съд са направени при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства, в това число неоспореното от страните заключение на съдебно - техническата експертиза, приета пред СРС. Възраженията на ответника в обратния смисъл са изцяло неоснователни.
Неоснователни са и развитите в жалбата доводи, че СРС не е разпределил доказателствена тежест с доклада по делото по чл. 140 ГПК и е допуснал нарушения по чл. 146 ГПК. Първоинстанционният съд е указал на страните кои спорни факти подлежат на доказване, както и кой факти са безспорни в производството.
СРС е бил сезиран и се е произнесъл по искове с правно основание чл. 114, ал. 1, т.
1 ЗЗП, вр. чл. 113, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, съобразно твърденията на ищцата в исковата молба.
В случая се е искало връщане на цената на дефектна стока – телевизор, на основание развален договор за продажба, въз основа на неизпълнена в срок рекламация и ремонт на стоката от ответното дружество.
В допълнение на изложеното от СРС и като съобрази доводите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното от правна страна :
За да се претендира връщане на даденото при разваляне на договора, на общо основание в тежест на ищеца е да установи, че е имал с ответника валидно правоотношение, по което е заплатил определена цена, а ответникът следва да установи, че е налице валидно основание да получи/задържи цената на стоката. Освен това и с оглед спецификата на правоотношението, ищецът следва да установи, че е предявил рекламация в срок пред търговеца и е предал стоката за ремонт, както и че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, поради негово неизпълнение, а ответникът следва да установи, че е изпълнил в срок задълженията си да отстрани рекламираната повреда на стоката в уредения в закона срок, след предявяване на рекламация, и има основание да задържи цената по договора за продажба.
В случая към процесното правоотношение ще намерят приложение нормите на специалния закон ЗЗП, като правата на потребителя при недостатъци/несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл.
104 - 142 ЗЗП.
При предявяване на рекламация на стока съгласно чл. 124, ал. 1 ЗЗП потребителят може да претендира : възстановяване на заплатената сума; замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното; отбив на цената и безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114 ЗЗП. Съгласно нормите на чл. 112 - чл.
114 ЗЗП потребителят има право да направи рекламация, като след предявяването ѝ за потребителя възникват две групи права.
Първата група му дава право да иска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като избира между извършване на ремонт на стоката или замяната ѝ с нова (чл. 112, ал. 1, изр. 1 от ЗЗП), освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Според закона, срокът, в който потребителската стока следва да бъде приведена в съответствие с договора за продажба е един месец, считано от предявяването на рекламацията (чл. 113, ал. 2 ЗЗП).
Втората група права дават възможност на потребителя да развали договора и да иска връщане на заплатената от него сума или намаляване на цената, ако правата по първата група не са били удовлетворени от продавача в едномесечния срок. Следователно, при условие, че потребителят не е удовлетворен от резултата от рекламацията, възниква правото му да развали договора и да получи обратно платената цена (чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП).
В случая с определението от 14.05.2019 г. и проекта за доклад, СРС е отделил като безспорни обстоятелства по спора, че между страните е сключен договор за покупко - продажба на телевизор марка LG модел 55UF950V, сериен № IMEFRESLG00623 от
27.06.2017 г., на която дата телевизорът е предаден на ищеца, че на 06.06.2018 г. ответника е уведомен за повредата на вещта, че същата е приета в сервиз на ответника, за което е съставен приемо - предавателен протокол № 887/06.06.2018 г., както и че на 03.07.2018 г. ищецът е получил отказ за извършване на гаранционен ремонт.
От представената към исковата молба гаранция на процесния телевизор се установява, че срокът за гаранция е 24 месеца и започва да тече от датата на закупуване на продукта - 27.06.2017 г. Според приетия пред СРС приемо - предавателен протокол от 06.06.2018 г. Т.В. е предоставила телевизора на ответното дружество за извършване на ремонт.
В гаранцията на продукта е посочено, че процесният телевизор е постъпил за ремонт на 06.06.2018 г., а на 03.07.2018 г. техникът е описал, че сенките са вследствие от прах и не подлежат на ремонт.
От протокола за извършена констатация от 02.07.2018 г. на „Sky Tech Service" се установява, че при извършения оглед на телевизора се е достигнало до извода, че тъмните сенки в горната лява и дясна част на телевизора са вследствие проникнал прах от околната среда, като по тази причина се отказва гаранционен ремонт на основание т. 4. 6 от официалната гаранция на LG. В допълнителното описание към протокола е посочено, че петната в ъглите не са дефект на уреда, а се получават вследствие на стандартна експлоатация на изделието и нормалното стареене на елементите от дисплея. Основната причина за появата им била попадането на фина домашна прах между матрицата и подсветъчните фолия, съставляващи изделието.
Като е съобразил приетите пред него доказателства, в това число заключението на неоспорената СТЕ, СРС е достигнал до обоснован извод, че процесният телевизор е с дефект, изразяващ се в поява на тъмни сенки в горната лява и дясна част на телевизора, най - видими на бял фон, както и че соченият дефект е прогресиращ, изображението е дразнещо, с компромиси, водещо до намаляване на годността му да служи в пълна степен по предназначение, т. е. закупеният продукт не съответства на целта на договора за продажба (по см. на чл. 106 ЗЗП).
Според експерта устройството е с ултратънък дисплей без вентилационни отвори, в бял цвят и върху него не се установява наличие на следи от неправилна употреба - прегрявания, осветявания, заливания, обгаряния и др. Вещото лице е констатирало, че около поставения върху стойка телевизор е осигурено място и дистанция за естествената му вентилация, като не е установило следи от агресивни и запрашаващи замърсители - нито вътрешни, нито външни. Експертът е посочил категорично, че от момента, в който е наблюдавал телевизора при домашни условия, видима, значителна промяна не може да се констатира, като нямало единица, с която да се констатира и да се каже, че процент от екрана не работел. Експертизата е направила извод, че несъответствието на стоката с необходимото качество може да се задълбочава във времето, както и че към момента на продажбата е възможно да не е съществувало или да е било в незначителна степен и да не е забелязано до момента на предявяване на рекламацията, като не може да каже кога е възникнал и няма начин за установяване на точната дата за това. От заключението се установява освен това, че дефектът не е провокиран от прекомерна и/или неправилна употреба и експлоатация от страна на потребителя, поради което съдът намира, че отказът на ответника да извърши ремонт на продукта по причина, че сенките са в следствие на прах и не подлежат на ремонт, е бил неоснователен.