Присъда № 39 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 777/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура – Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Й. А. Г., роден на ... г. в гр. П., живущ в с. Г., обл. П., българин, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с основно образование, работещ, ЕГН: ********** за това, че на ... г. в с. Г., обл. П., причинил на Б. И. Б., ЕГН: ********** от с. Г., обл. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на колянното капаче /пателата/ на лявото коляно, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение. Дава обяснения, с които признава, че при възникналия конфликт между него и Б. е нанесъл на пострадалия удар с лакът в областта на лицето, но поддържа, че действал при самозащита, след като бил съборен на земята и удрян от пострадалия и негови близки. Отрича да е нанасял удар с крак по левия крак на пострадалия и твърди, че е нанесъл само един удар.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Пазарджик поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателства е установено по несъмнен начин, че подсъдимият умишлено е нанесъл удар с лакът в главата на пострадалия, вследствие на който последният паднал върху лявото си коляно и получил счупване на пателата. Пледира за осъдителна присъда, за определяне на наказанието по реда на чл.54 НК и за отлагане на изпълнението му по чл.66, ал.1 НК.

Повереникът на конституирания частен обвинител също поддържа обвинението, анализира противоречията в гласните доказателства и моли подсъдимият да бъде признат за виновен.

По делото не е конституиран граждански ищец.

Защитникът на подсъдимия моли за оправдателна присъда. Поддържа, че доказателствата не установяват по несъмнен начин кога и при кое от паданията е получено счупването, че пострадалият е бил силно алкохолно повлиян и е възможно да е загубил самостоятелно равновесие, както и че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана или при условия, близки до нея. Оспорва достоверността на показанията на близките на пострадалия и сочи несъответствията между тях относно броя и вида на ударите, присъствалите лица и последователността на действията.

В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимият поддържа изложената защитна версия и моли за справедлива присъда.

Районен съд Пазарджик, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа 1 обстановка:

На ... г. вечерта подсъдимият Й. А. Г. се намирал в заведението в центъра на с. Г. заедно със свидетелите А. Д. Б. и А. М. А.. В същото заведение били пострадалият Б. И. Б. и синът му И. Б. Б.. Между присъстващите възникнал словесен конфликт, свързан с предходни отношения около продажба и връщане на ремарке, при който били разменени обидни реплики и закани.

Свидетелят Г. П. П. направил забележка на лицата и до физическа саморазправа вътре или непосредствено пред заведението не се стигнало.

По-късно в заведението дошли дъщерята на пострадалия – свидетелката П. Б. Б., съпругът й Н. Г. Г. и малолетното им дете. След като взели храна, те тръгнали към дома си, като с тях тръгнал и пострадалият Б. Б.. Той бил употребил алкохол, но се придвижвал самостоятелно, носел внука си и до този момент нямал травма по лицето или оплаквания от лявото коляно. Синът му И. Б. Б. напуснал по-рано преди тях и се отправил към гр. П., където съпругата и детето му се намирали в болница.

След групата на пострадалия тръгнал подсъдимият Й. Г., а след него – свидетелите А. Б. и А. А.. В района срещу ..., на асфалтирана улица, подсъдимият настигнал Б. И. Б. и близките му. Свидетелката П. С. И., която излизала за нощна смяна, възприела приближаването на подсъдимия и двамата младежи, назряващия конфликт и се опитала да предотврати сблъсъка. Виждайки какво се случва П. Б. взела детето си и го отвела към дома, тъй като напрежението се засилило.

Между подсъдимия Й. Г. и пострадалия Б. Б. започнала нова размяна на обиди и реплики. Пострадалият Б., който бил алкохолно повлиян, замахнал с ръка към подсъдимия, без да го улучи. Последвало краткотрайно бутане и движение на лицата едно спрямо друго. В тази динамика подсъдимият нанесъл на Б. И. Б. първи удар в областта на лицето, след който пострадалият паднал, но се изправил. Този първи епизод не довел до инкриминираното счупване на лявата патела. След първото падане в конфликта се включил свидетелят Н. Г. Г., който се намесил, за да защити пострадалия и да възпре подсъдимия от ново посегателство.

В този момент на мястото пристигнал свидетелят Г. П.. Той застанал между подсъдимия и Н. Г., обърнат към последния, с намерение да ги раздели и да преустанови конфликта. Докато Г. П. се намирал между двамата и вниманието му било насочено към Н. Г., зад гърба му подсъдимият отново се насочил към пострадалия и му нанесъл втория по ред удар – силен целенасочен удар с лакът в областта на главата и лицето. Ударът бил нанесен със замах и значителна кинетична енергия. От него Б. И. Б. загубил устойчивост, завъртял се и паднал напред и встрани, като при падането се опрял и ударил директно предната част на лявото си коляно в твърдата асфалтова настилка. Именно при това второ падане настъпило счупването на колянното капаче /пателата/ на лявото коляно.

След падането пострадалият останал на земята, лицето му било обилно окървавено, а той съобщавал за силна болка в левия крак и не можел да се изправи и придвижва нормално. Свидетелката П. И. подала сигнал на телефон 2

112. Към този момент подсъдимият напуснал мястото на инцидента. На място впоследствие пристигнали полицейски служители – свидетелите Б. Г. Г. и И.н И. П., както и екип на спешна медицинска помощ, който транспортирал Б. И.

Б. до Спешно отделение на МБАЛ – П.. Там била обработена разкъсноконтузната рана в областта на носа и горната устна. Поради алкохолното му съС.ие и първоначалното съсредоточаване върху лицевата травма счупването на коляното не било окончателно диагностицирано същата нощ.

На ... г., поради продължаващата силна болка и отока, било извършено рентгеново изследване на лявото коляно, при което се установило счупване на пателата. Диагнозата била потвърдена и в МБАЛ „У.“ – П.. На ... г. пострадалият бил хоспитализиран и опериран, като било извършено открито наместване и вътрешна фиксация на счупването. Увреждането довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия в частта, в която признава възникването на конфликта, преследването на групата на пострадалия, замаха на Б. И. Б. и нанесения от него удар с лакът; от показанията на свидетелите Н. Г. Г., П. Б. Б., П. С. И., Г.

П. П., А. Д. Б., А. М. А., И. Б. Б., Б. Г. Г. и И.н И. П.; от показанията на частния обвинител в допустимата им доказателствена част; от заключенията на съдебномедицинската и допълнителната съдебномедицинска експертиза; медицинската документация; снимковия материал; писмените доказателства писмо до МБАЛ Уни Хоспитал 2 бр., писмо от Уни Хоспитал с приложена медицинска документация 2 бр. и 1 бр. компактдиск, писмо от МБАЛ П. с приложена медицинска документация, писмо от МЦДВ Вива – 2 бр. с 2 бр. компактдискове, характеристична справка, справка съдимост, писмо РЦ -112 Кърджали, получен отговор от РЦ 112-Кърджали с приложен компактдиск, протокол за оглед ВД, 1 бр. картон от РЦ 112 -Кърджали, СМУ, справка за пътуване на лице, справка за ОДИ, декларация за семейно материално положение и имотно съС.ие, телеграма за снемане на лице от ОДИ.

Съдът отчете, че гласните доказателства са разнопосочни и условно се обособяват в две групи. Едната включва показанията на близките на пострадалия – Н. Г. Г., П. Б. Б., П. С. И. и И. Б. Б., а другата – показанията на свидетелите А. Д. Б., А. М. А. и в част от изложеното от Г. П. П., които поддържат близки отношения с подсъдимия или са били в неговата компания.

Самото наличие на родствена или приятелска връзка естествено не прави показанията на свидетелите недостоверни. Подобна връзка обаче налага особено внимателна проверка чрез съпоставяне с останалия доказателствен материал, с вътрешната последователност на разказа, с обективната възможност за възприятие и с експертните изводи.

Показанията на свидетеля Н. Г. Г. са подробни относно настигането на групата им и агресивното поведение от страна на подсъдимия, двете последователни падания на пострадалия и обстоятелството, че при второто падане той вече не е могъл да се изправи. Свидетелят Г. последователно 3 заявява, че след първия удар и първото падане се намесил, за да защити пострадалия и да възпре подсъдимия, а след появата на Г. П. П. последният застанал между него и подсъдимия. Именно тогава, зад гърба на Г. П., подсъдимият достигнал до Б. И. Б. и му нанесъл втория удар в областта на главата, непосредствено последван от завъртане и падане по лице и встрани. В тази част показанията на Н. Г. Г. се подкрепят от П. С. И., от Г. П. П. относно собственото му местоположение между участниците, обърнат с гръб към подсъдимия и негово действие при удара с лакът, от признанието на подсъдимия, че е нанесъл удар с лакът и от показанията на свидетелите А. Д.

Б. и А. М. А. за удар с лакът, както и от медицинската характеристика на лицевата рана на пострадалия.

Съдът не кредитира показанията на Н. Г. Г. в частта, че ударите в лицето били нанесени с юмрук и че счупването на пателата било причинено от последващ ритник в задната част на крака. Вещото лице убедително разясни, че разкъсно-контузната рана по лицето, с оглед локализацията, размера и необходимата кинетична енергия, е много по-вероятно да е причинена с лакът, а не с юмрук. Още по-категорично експертизата изключва описания от свидетеля ритник като механизъм на счупването, особено при положение че подсъдимият е бил обут с чехли. Установената фрактура е нискоенергийна травма от директен контакт на предната част на коляното с твърда настилка при падане от собствен ръст. Несъответствието в преценката за точния предмет на удара и за медицинския механизъм не обезсилва останалите непосредствени възприятия на Н. Г. Г., а показва границата между възприет факт и последващо субективно обяснение на причината за травмата.

Показанията на свидетелката П. С. И. съдът кредитира в основната им част. Тя е външно за първоначалните две спорещи компании лице, познава и двете страни, няма установен интерес от изхода на делото и се е намесила с цел да предотврати конфликта. Последователно сочи, че подсъдимият пристигнал във възбудено и агресивно съС.ие, че след първото падане на пострадалия Н. Г. Г. се намесил да го защити, както и че при последвалото развитие подсъдимият отново достигнал до Б. И. Б. и му нанесъл удар в областта на лицето, след който пострадалият паднал, бил окървавен и се оплакал от силна болка в крака. Показанията й относно замахът на пострадалия Б., който не достигнал подсъдимия, също са достоверни, тъй като се потвърждават и от самия подсъдим.

В проведените очни ставки П. С. И. заяви, че е възприела ритник в крака, при който подсъдимият изгубил джапанката си. В тази част съдът не кредитира показанията й като точни относно причиняването на инкриминираното увреждане. Изявлението се появява в по-късен етап, не е съгласувано с първоначалния й разказ, в който тя не можа да определи дали виденият удар е бил в лицето или крака, и противоречи на категоричното експертно заключение за механизма на фрактурата. Съдът приема, че в бързо развиващата се суматоха свидетелката е могла да възприеме движение с крак или изпадане на чехъл, но не и че това движение е причинило счупването на коляното на пострадалия.

4

Свидетелката П. Б. Б. не е очевидец на самото нанасяне на втория удар спрямо баща й, тъй като отвела детето си у дома. Нейните показания имат значение преди всичко за съС.ието на пострадалия непосредствено преди и след инцидента. Тя установява, че преди конфликта баща й се движел самостоятелно, носел е детето, нямал лицева травма и оплаквания от болки в коляното, а при връщането й бил на земята, обилно окървавен, не можел да бъде вдигнат и съобщавал за болка в левия крак. Тези факти са непосредствено възприети от нея и се подкрепят от медицинските документи.

Разпечатката съдържа 31 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99e0039d-2552-4fe4-b4f6-bfd266f09716