Определение № 9260 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9260 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110155933 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ****** против Е. П. Б. за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2587/2025 г. на Районен съд - Кюстендил.

За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ по електронен път е присъединено заповедното производство, образувано под ЧГД № 2587/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ЧГД № 2587/2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление.

Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 30.09.2025 г., 11.10.2025 г и 18.10.2025 г., като е посочено, че никой не е открит на адреса. Следва да се посочи, че връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът живее, или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът не следва да дава указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при наличие на две кумулативни условия:

1. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК;

2. връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник не живее на адреса (удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса).

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва и удостоверяване за извършени посещения в период от поне един месец. Предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Кюстендил за преценка за продължаване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 417587/22.12.2025 г., подадена от ******, ЕИК ****** против Е. П. Б., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 55933/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото да се изпрати на Районен съд - Кюстендил за преценка за извършване на процесуалните действия по изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК, посочени по-горе, а след това за преценка за издаване на изпълнителен лист или даване на указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2