Разпореждане № 1555 от 29.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1555 гр. Разград, 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330100776 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 418 във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.

Депозирано е заявление от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК 000694749 чрез пълномощник И. Д. Д. - адвокат, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение против Д. Г. И., **********, настоящ адрес:

********** за следните суми: 4 408.49 евро, дължима за периода 15.08.2025 г.

- 19.04.2026 г. неплатена и предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-20986180, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 23.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 517.84 евро, начислена за периода от 15.08.2025 г. - 30.03.2026 г., мораторна лихва в размер на 78.57 евро, начислена за периода от 01.09.2023 г. - 11.08.2025 г., 27.29 евро застраховка, начислени за периода от 15.08.2025 г. - 19.04.2026 г., 59.24 евро разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, както и разноски по делото.

Към заявлението са приложени документи, на които се основават претенциите за дължимите суми, в т.ч. извлечение от счетоводни книги, договора за потребителски кредит, застраховка за картодържатели информационен документ за застрахователен продукт и уведомление за предсрочна изискуемост.

В дадения от съда тридневен срок заявителят е предоставил информация за направените от длъжника плащания и съответните погашения, в табличен вид.

Съдът, като взе предвид депозираното заявление и приложенията към него, както и направените уточнения, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2025 г. между Д. Г. И. и заявителя е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-20986180, по силата на който е отпуснат потребителски кредит за общо ползване в размер на 9000 лв./4601,63 евро, който е следвало да бъде върнат на 48 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 15.03.2029 г. при уговорени ГЛП 20,17 % и ГПР 23,84 %, Между страните е уговорена застрахователна премия 2561.76 лв., за която е уточнено, че е нефинансирана с кредита, същата е включена в погасителния план и е дължима в размер на 53,37 лв. месечно. Кредитополучателят дължи, също така, 225.00 лв такса административни дейности, като посочената обща дължима сума по договора е 15948.00 лв.

1

Кредитополучателят не изпълнил своето задължение за погасяване на вноските по кредита в срок. Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез уведомление, връчено на длъжника на 30.03.2026 г. от ЧСИ Добромир Даскалов, с район на действие Окръжен съд Пазарджик.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.

Съдът намира, че процесният договор за кредит не съответства на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен действителният размер на ГПР, което води до неговата недействителност - арг. чл. 22 ЗПК. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява "общите разходи по кредита" на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като включващо "всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит... в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия". Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 Съдът на ЕС е задал още два критерия, въз основа на които разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита" когато те са непропорционални спрямо размера на главницата или представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай са изпълнени и двете предпоставки.

В процесния случай към ГПР не е била включена сумата за застраховка.

Получаването на кредита при предлаганите условия (т. 2 и т. 3 от условията) включва застрахователна премия, която се дължи във връзка със сключен 2 между ответницата и "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ, "Кардиф общо застраховане клон България" КЧТ договор за застраховка "закрила на плащанията Плюс". Същата възлиза на почти от 1/3 от стойността на обезпечения кредит, като трябва да се има предвид, че се покриват ограничени като брой и вид застрахователни рискове.

Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е била необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само от буквалното съдържание на предварително изготвените от търговеца клаузи. В тази връзка, ирелевантни са обстоятелствата дали договорът и общите условия определят застраховката като допълнителна незадължителна услуга, доколкото подобни клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе.

В настоящия случай съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри. От съдържанието на договора за кредит и условията към него е видно, че размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на сключването му и е включен в погасителния план. Видно от представения застрахователен сертификат, единствената цел на пакета е да покрие риска, който търговецъткредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно събитие. Застрахователната сума е обусловена от баланса по кредита и по този начин приравнява застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите параметри - размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният фиксиран характер кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на имущественото проучване на длъжникапотребител, но и на наличието на застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития.

Съвкупната преценка на тези обстоятелства във връзка с договора за кредит и договора за застраховка води до извод, че могат да се приложат последиците, изведени в решението на СЕС - застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по кредита.

Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на същия - арг. чл. 23 ЗПК.

В тази връзка и доколкото заявителят признава, че длъжникът е извършвал плащания за погасяване на задължения по договора в размер на 850,80 евро следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на равностойността в евро на предоставена по договора главница, а именно 3750,83 евро. Предвид изпадането на длъжника в забава, наложило извършване от заявителя на разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, следва да се присъдят и доказаните за това разходи в размер на 59.24 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от 3 претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, а именно 64,03 евро за заплатена държавна такса и 366,37 евро за заплатен адвокатски хонорар.

Предвид гореизложеното, съдът

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК 000694749 чрез пълномощник И. Д. Д. - адвокат, против Д. Г. И., **********, настоящ адрес: ********** за следните суми: 3750,83 евро неплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS20986180, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 23.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 59.24 евро разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, както и за разноски по делото в размер на 64,03 евро за заплатена държавна такса и 366,37 евро за заплатен адвокатски хонорар.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК 000694749 чрез пълномощник И. Д. Д. - адвокат, против Д. Г. И., **********, настоящ адрес: **********, за заплащане на следните претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-20986180 суми: договорна лихва в размер на 517.84 евро, начислена за периода от 15.08.2025 г. - 30.03.2026 г., мораторна лихва в размер на 78.57 евро, начислена за периода от 01.09.2023 г. - 11.08.2025 г., 27.29 евро застраховка, начислени за периода от 15.08.2025 г. - 19.04.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4