Определение № 402 от 07.04.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. София , 05.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20211000600362 по описа за 2021 година Производството е образувано по реда на чл.440 от НПК по частна жалба , депозирана от осъдения Н. В. П., срещу определение на Врачанския окръжен съд от 19.03.2021 год. постановено по н.ч.д. № 163/2021 год. , с което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване. Развити са доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Заявено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и за допускане на условно предсрочно освобождаване.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

С определение по ЧНД 1039/18 г. на РС-Враца на основание чл.306,а.1, НПК и чл.27 НК е присъединено изцяло наказанието от 4 месеца лишаване от свобода(постановено по НОХД 1012/2018 г. на РС-Враца) към неизтърпяната от определеното наказание лишаване от свобода по НОХД 9317/2010 год. на СГС. Към 16.03.2018 год.(началото на присъединяването неизтърпяната част от наказанието по НОХД 9317/10 на СГС е 4 години,4 месеца и 24 дни или общ размер след присъединяването 4 години 8 месеца и 24 дни ). Осъденият е изтърпял фактически три години, три месеца ; от работа пет месеца и двадесет дни; всичко три години, пет месеца и двадесет и три дни, с остатък една година, три месеца и един ден.

От писмените доказателства, включително и приложеното по делото лично досие на осъдения безспорно е установено , че макар и да е изтърпял 1 повече от половината от наказанието си и да е спазвал частично трудовата дисциплина, доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни.

От направената нова оценка на анализа на риска от рецидив е констатирано, че няма снижаване на стойностите и оценките на риска от вреди към обществото и рецидив са с непроменени първоначални стойност,като изпълнението на прогресивната пенитенциарна система не е завършило. Корекционната работа при осъдения е била затруднена, като основните проблемни зони са свързани с неосъзнаване тежестта на деянието, омаловажаване на извършеното, липса на разбиране, самокритичност и приемане на наложеното наказание за несправедливо.

По делото има данни и не се спори, че осъденият е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като видно от приложената по делото справка положеният труд е бил за период от 5 месеца и 23 дни. Следва да бъде отбелязано, че изискването на чл.41, ал.1 НК за упражняване на общественополезен труд е императивно, т.е. съществува задължение за осъдените с наложено наказание „лишаване от свобода“ да полагат труд, а не става дума, че полагането на труд априори се приема като някаква привилегия във връзка с преценката на обстоятелствата в производството по чл.440 НПК. Дори нещо повече: неизпълнението на задължението за полагането на труд може да доведе до пълна или частична отмяна на зачитането на работните дни.

На следващо място, по делото има и данни, че за доброто си поведение,проявена дисциплинираност в ЗО“Казичене“ и СЦЗ осъденият е бил награждаван,като в Затвора-Враца също два пъти е бил награждаван.

Установено е също така, че на осъденият са налагани и дисциплинарни наказания със заповеди на Н-ка на Затвора –Враца общо седем пъти. На 20.03.2018 год. при извършено претърсване и изземване на работното му място-помощник в стоматологичен кабинет е открито наркотично вещество.На 23.03.2018 год. при личен обиск също са открити наркотични вещества и мобилен телефон. Успоредно с дисциплинарните действия е било образувано и досъдебно производство по чл.354а НК ,по което е бил признат за виновен и осъден. Тези данни сочат, че лишеният от свобода показва колеблива и краткотрайна тенденция за положително повлияване, след което е настъпил регрес при отчитане по-високи стойности от рецидив.

Обстоятелството, че първоначално осъденият е имал дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответните правила, които следва да се спазват там, не води до задължителния извод, че той се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил. Индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен 2 целите на наказанието „лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително-възпиращата функции на наказанието.

Тук е мястото да се отбележи, че от приложените по делото материали е видно, че неизтърпения остатък от наказанието „лишаване от свобода“ не е малък, като към момента на произнасяне на първата съдебна инстанция (19.03.2021 год.) е в размер на 1 (една) година 3 (три) месеца и 4 (четири) дни.

С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към предмета на настоящото производство доказателства не е налице основание да се формира извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което обективираното в частната жалба искане не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.341,ал.2,НПК Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение на Врачанския окръжен съд от 19.03.2021 год. по ч.н.д. № 163/2021 год.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3