Определение № 428 от 01.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20235001000666 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „Т.“ ООД, ЕИК ***, гр. С. частна жалба против постановеното от Кърджалийския окръжен съд по т. дело № 61/ 2022 г. определение № 95 от 26.07. 2023 г., с което производството по делото е спряно до приключване на производството по т. дело № 35/ 2022 г. по описа на Кърджалийския окръжен с влязъл в сила съдебен акт.

В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Въззиваемите по жалбата страни Х. А. Ю. и М. Х. Ю. са изразили становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

На 30.12.2022 г. в Кърджалийския окръжен съд е постъпила искова молба изходяща от „Т.“ ООД, ЕИК ***, гр. С. против Х. А. Ю., ЕГН ********** и М. Х. Ю., ЕГН ********** и двамата от гр. К..

От съдържанието на изложените в нея обстоятелства става ясно, че със същата от страна на ищеца са предявени при условията на евентуалност 1 против двамата ответници искове за осъждането им да заплатят на ищеца сума в общ размер на 887 300 лв., от които 225 625 лв. за 2017 г., 487 350 лв. за 2018 г. и 174 325 лв. за 2020 г. Във връзка с дължимостта й е посочено, че двамата ответници в качеството си на управители на ищцовото дружество теглели от банковите сметки на същото парични средства в посочените по горе размери, заприходявали ги като наличност в касата, а след това отразявали същите като платени дивиденти за съответните години на съдружниците в дружеството, вкл. и на себе си. Сочи се, че решение за изплащане на дивиденти взето по съответния ред липсвало, както и че другите съдружници реално не са получавали въобще отразените в ордерите суми, т.е. всички отразени като платени суми на тези основания били присвоени от ответниците в качеството им на управители. На тази база се прави извод за причинени от тях на дружеството имуществени вреди в размер на 887 300 лв., които те дължали солидарно на дружеството на първо место на договорно основание, като обезщетение поради неизпълнение на възложени им задължения по договори за възлагане на управлението на дружеството, а на второ место при условията на евентуалност и като обезщетение за вреди на деликтно основание, поради извършено присвояване.

С исковата молба при условията на евентуалност ищецът сочи, че предявява и трета искова претенция. Във връзка със същата на база горните обстоятелства прави извод, че всеки от ответниците получил през тези години пари без основание и поради това следвало да ги върне на дружеството Уточнено е, че по тези два евентуално пасивно субективно съединени иска сумата от 225 625 лв. за 2017 г. е разпределена между двамата ответници, както следва: М. Ю. - 12 812, 50 лв. и Х. Ю. - 112 812,50 лв., сумата от 487 350 лв. за 2018 г. е разпределена между двамата ответници, както следва: М. Ю. - 243 675 лв. и Х. Ю. - 243 675 лв. и сумата от 174 325 лева за 2020 г. е разпределена между двамата ответници, както следва: М. Ю.

- 87 162, 50 лв. и Х. Ю. - 87 162, 50 лв.

С отговора на исковата молба ответниците са представили доказателства установяващи, че е висящо и друго търговско дело пред Кърджалийския окръжен съд с № 35 от 2022 г., по което дружеството също било ищец, а двете физически лица ответници.

От тях е видно, че предявеният от дружеството против ответниците иск 2 е отново за заплащане на сума, с която те увредили дружеството в качеството си на управители на същото в период 2019-2021 г.

Видно е също, че от тяхна страна пък са предявени насрещни искови претенции против дружеството. В тях те твърдят, е същото не им е изплащало дивиденти въпреки взетите по съответния ред от ОСС решения за това. По тази причина е отправено искане за осъждането на дружеството да им заплати такива за 2014, 2015,2016, 2017 и 2018 г.

С оглед на това друго дело от страна на КОС е посочено, че двете дела нямало как да бъдат присъединени тъй като били на различни процесуални етапи на развитие. Търговско дело № 35/2022 г. било с разменени книжа, изготвен доклад и насрочено заседание и присъединяването на т. дело № 61/2022 към него би затруднило производството по всяко едно от тях.

Съдът обаче е преценил, че т. дело № 35/2022 г. е преюдициално по отношение на т. дело № 61/2022 г. на първо место с оглед на факта, че по другото дело се претендирали заплащане на дивиденти за 2017 и 2018 г., а по настоящето дело се твърдяло неоснователно разпределяне на суми за двиденти за тези две години. Посочено е също така, че по другото дело се претендират вреди от двамата ответници като управители за 2020 г., а такава претенция имало и по настоящето дело.

На това основание т. дело № 61/2022 г. по описа на КОС било спряно до приключване на т. дело № 35/2022 г. по описа на КОС.

Недоволно от спирането дружеството ищец подало жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

Същата е основателна.

Пред КОС между същите страни и в същите процесуални качества действително е висящо и т. дело № 35/2022 г. По него от страна на ответниците по настоящето дело са предявени насрещни искове за заплащане на дивиденти. По тях се твърди, че дружеството въпреки наличието на основания за това не им е плащало такива вкл. и за 2017 и 2018 г.

По настоящето дело пък ищецът твърди, че дамата ответници в качеството си на управители са платили на себе си, а фиктивно и на другите съдружници дивиденти вкл. и за 2017 и 2018 г., без да имат основание за това.

Това действително води до извод за връзка между делта, но 3 обуславящото дело е не това, по което се твърди да не е платено и се търси плащане, а това, по което се твърди да е платено, т.е. настоящето.

Преюдициалност по отношение на предявените по двете деля претенции за вреди през 2020 г. пък въобще не е налице, а по скоро би следвало да се преценява идентичност на исковете.

Ето защо ако въобще може да се говори за спиране то следва да се спре т. дело № 35/ 2022 г.

В случая обаче съдът се изразява условно по причина, че правилния подход на първоинстанционния съд ще е не да спре т. дело № 35/2022 г., а да присъдени към него т. дело № 61/ 2022 г. по простата причина, че исковете, които са предмет на разглеждане по двете дела са основават на общи и идентични факти, т.е. единствено общото им разглеждане ще допринесе за постановяване на ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ по същите. Именно това следва да е водещото при преценката за наличие на предпоставките на чл. 213 от ГПК, а не дали едното производство ще се забави за сметка на другото.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното от Кърджалийския окръжен съд по т. дело №61/2022 г. определение № 95 от 26.07.2023 г., с което производството по делото е спряно до приключване на производството по т. дело № 35/2022 г. по описа на Кърджалийския окръжен с влязъл в сила съдебен акт.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. Във връзка с тях следва да се даде възможност на докладчика по т. дело № 35/2022 г. по описа на КОС да извърши преценка дали да не присъдени към разглежданото от него дело на основание чл. 213 от ГПК т. дело № 61/2022 г. по описа на КОС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5