Присъда № 46 от 22.03.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 46/22.03.2024 година по НЧХД №1719/2023г. на БРС.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба на А. Д. А., ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение за извършено от подсъдимия престъпление от частен характер както следва:

Против Д. В. М., ЕГН: **********, с адрес: ****** за това, че на 21.11.2022г. около 18.00 часа в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, пред жилищна сграда на ****, казал нещо унизително за честа и достойнството на А. Д. А., ЕГН: **********, както следва: „Адеме, копанар мръсен, майка ти ще еба!“ – престъпление по чл.146, ал.1 НК.

В пледоарията си повереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимият следа да бъде признат за виновен за извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато обвинение, като излага подробни доводи в тази насока.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия излага доводи за липса на осъществено от подзащитния му престъпление от частен характер, поради което и моли същият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, а гражданският иск да бъде отхвърлен. При условията на алтернативност моли за уважаване на предявения граждански иск в минимален размер.

Подсъдимият посочва на свой ред, че не е извършил процесното деяние и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия Д. В. М. е роден на **********, ЕГН: **********.

Д. В. М. обитава заедно със съпругата си – A. М.а имот, находящ се на адрес:

*******. В същият двор, но в различни къщи живеят и двама от синовете му, заедно с техните семейства.

Тъжителят А. Д. А., ЕГН: **********, е съсед на подсъдимия, като обитава жилище на адрес: **********, където живее заедно със семейството си. Тъжителят и подсъдимият били във влошени междуличностни отношения, тъй като и двамата имали желание да закупят съседен недвижим имот. По тази причина Д. М. често отправял обиди и заплахи към А. А. и неговите близки.

На 21.11.2022г. подсъдимият М. употребил алкохол. Около 18.00 часа и под влиянието на същия той започнал да вика от двора на собствения си имот по посока къщата на пострадалия на ****. Тъжителят А. А. и съпругата му - ФA. Р. чули виковете и излезли на терасата на къщата си, където възприели отправените към А. думи както следва: „Адеме, копанар мръсен, майка ти ще еба!“. А. не отговорил на отправените обиди, а поради настояване от страна на близките му Д. М. се прибрал в дома си.

Във връзка с горното и по жалба на съпругата на тъжителя – ФA. Р., била образувана Преписка вх. №329200-12315/2022г. по описа на 04 РУП гр.Бургас, вх. №18132/2022г. по описа на БРП, по която било постановено Постановление от 02.03.2023г. за отказ от образуване на досъдебно производство.

1

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на свидетелите: ФA. Р. Р. /л.37-38 от делото/, П. Й. Ю. /л.38-39 от делото/ и Е.Р.Ю. /л.39 от делото/, отчасти показания на свидетелите: A. А. М.а /л.89 от делото/, М.А. М.а /л.90 от делото/ и С.С.И. /л.90 от делото/ и отчасти от обясненията на подсъдимия, от писмени доказателства по делото: Постановление от 02.03.2023г. за отказ от образуване на досъдебно производство по Преписка вх. №329200-12315/2022г. по описа на 04 РУП гр.Бургас, вх. №18132/2022г. по описа на БРП, справка за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

На първо място БРС кредитира свидетелските показания на свидетелите ФA. Р. Р., П.

Й. Ю. и Е.Р.Ю., като намери, че показанията на същите макар и заинтересовани от изхода на делото /с оглед роднинската, връзка, в която се намират с пострадалия/ са непротиворечиви, ясни и последователни, като се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото. Същите подробно разказват за това, как на процесните дата и място подсъдимият е отправил спрямо пострадалия думите както следва: „Адеме, копанар мръсен, майка ти ще еба!“.

БРС отчасти кредитира с доверие и показанията на свидетелите A. А. М.а, М.А. М.а и С.С.И. и по – конкретно им даде вяра в частта им относно датата и мястото на извършване на деянието и наличието на действително възникнал конфликт между подсъдимия и пострадалия, както и първопричината за същия – желанието и на двамата да закупят един и същ недвижим имот. На практика и двете очертали се групи свидетели излагат идентични твърдения в тази насока. В този смисъл и показанията на свидетелите A. А. М.а, М.А. М.а и С.С.И. не се кредитират от съда единствено касателно липсата на изричане на процесните обиди от страна на подсъдимия и невъзприемането на същите от страна на пострадалия. В тази връзка следва да се има предвид обаче, че и трите свидетелки посочват, че подсъдимият е викал на пострадалия, като единствено не могат да посочат точно изречените от него думи. На свой ред свидетелката И. заявява, че А. е бил на терасата на къщата си, когато М. е викал от собствения си двор т.е. е възприел отправените към него думи. Ето защо и така посочените свидетели не опровергават обвинителната теза, а дори частично я подкрепят.

Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимия не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и остават изолирани. Ето защо, съдът ги приема като изградена защитна версия, която остана недоказана. Следва да се има предвид обаче, че дори в обясненията си подсъдимият призна, че е „направил скандал“, което частично подкрепя повдигнатото срещу него обвинение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Вмененото във вина на подсъдимия престъпление „обида“ с правна квалификация по чл.146 ал.1 от НК, представлява престъпление против личността, чиито непосредствен обект са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност. Субект на престъплението може да бъде 2 всяко наказателноотговорно лице, а пострадал - конкретно физическо лице.

Изпълнителното деяние може да се осъществи в две форми, като интерес за делото представлява едната от тях - казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго - отрицателната оценка или мнение за личността на пострадалия се прави в езикова форма, вербално, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия.

От обективна страна се изисква деянието да е извършено в присъствието на пострадалия, за да може същият да възприеме обидните думи. Престъплението е резултатно и престъпният резултат е възприемането от пострадалия на унизяващото го обръщение, като чуе отправените към него презрителни думи.

Деянието, за което е повдигнато настоящото частно обвинение, може да бъде извършено само умишлено.

От обективна страна, доказателствено обезпечената фактология сочи, че на 21.11.2022г. около 18.00 часа в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, пред жилищна сграда на ****, Д. В. М. казал нещо унизително за честа и достойнството на А. Д. А., ЕГН: **********, както следва: „Адеме, копанар мръсен, майка ти ще еба!“. С това подсъдимият е осъществил състава на престъпното посегателство по чл.146, ал.1 НК

В светлината на горното в настоящия случай изречените от Д. В. М. квалификации обективно са годни да унизят честта и достойнството на тъжителя. Те изразяват негативна и пренебрежителна личностна оценка спрямо него и засягат самооценката му. Честта и достойнството са морално-етични категории, свързани с дължимото уважение към личните качества на пострадалия, към неговите етични и морални принципи, репутацията и доброто му име, почитта и уважението, което хората си дължат един на друг. Тези две понятия поначало са неделими, като обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а достойнството - със самооценката на човека за собствената му обществена значимост. Казаното от М., без съмнение, засяга оценката и самооценката на пострадалия.

В същото време упоменатите по-горе изрази са изречени от М. в присъствието на тъжителя, в момент, в който последният е имал възможността лично и непосредствено да ги възприеме.

С оглед на изложеното БРС намери, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.146 ал.1 от НК, поради което и призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанието:

Предвид обстоятелството, че за извършеното от М. деяние се предвижда наказания „глоба“ от 1 000 лева до 3 000 лева и „обществено порицание“, както и с оглед факта, че същият не е осъждан /амнистиран и реабилитиран/ и спрямо него не е прилаган институтът на чл.78а от НК, а от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът счете, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане по отношение на подсъдимия на разпоредбата на чл.78а от НК, предвиждаща възможност за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съгласно чл.78а ал.1 от НК при наличие на изискуемите се предпоставки, на освободеното от наказателна отговорност лице, съдът налага административно наказание „глоба“ в размер от хиляда лева до пет хиляди лева.

Съгласно посочената разпоредба, съдът освободи Д. В. М. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. При индивидуализацията на същото съдът съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и 3 отегчаващите отговорността обстоятелства, материалното и семейно положение на обвиняемия.

Деянието е с относително невисока степен на обществена опасност. Засегнати са обществените отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта на естественото право на чест и достойнство. В същото време деянието не е станало достояние на голям кръг от хора, като не се характеризира и с висок интензитет. Подсъдимият на свой ред е на зряла възраст, глава на семейство, за което се грижи и с невисоки доходи.

Освен изложените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът намира, че е налице отегчаващо такова, а именно системният характер на негативното отношение на подсъдимия към пострадалия и неговото семейство и трайно влошените отношения между тях в тази връзка.

След като прие, че целите на наказателната репресия биха се изпълнили и при налагане на административно наказание, в минимален размер, съдът наложи на подсъдимия М. наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо лицето.

По предявения граждански иск.

В наказателното производство беше приет за съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител А. А. срещу подсъдимия Д. В. М. граждански иск за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, в резултат на нанесената обида. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 21.11.2022г. до окончателното изплащане.

Предявеният иск намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. В хода на наказателното производство безспорно се установи вината на подсъдимия за извършеното от него престъпление, в резултат на което пострадалият е претърпял душевни болки и страдания.