Решение № 2929 от 20.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12276/2025
- Вид
- Решение № 2929
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 15.08.2026
- Състав
- Мирослава Данева
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.16, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2929 гр. Варна, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М.а Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от М.а Данева Гражданско дело № 20253110112276 по описа за 2025 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид Предмет на производството по делото са предявени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца М. Г. Х. ЕГН **********, с адрес: *****************срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“ осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , както следва: за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 170,00 лева, равняващи се на 86,92 евро, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №***************** ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на „Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 550 лева, равняващи се на 281,21 евро, представляваща платено без основание възнаграждение за поръчител по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство *****************, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
1
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № *************** г., сключен с "КРЕДИСИМО" ЕАД. Съгласно, договора ищцата получава под формата на кредит, по Изи Пей АД, сумата от 938.73 лева. Съгласно т.12 от графа „ ІІІ. Кандидатстване за кредит. Обезпечение.“ от общите условия към договора, ищцата следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за потребителски кредит.
На 08.08.2024 г. ищцата сключва с Ай Тръст ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 700 лева.
Твърди се, че ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит № ******** г. към Кредисимо ЕАД, сумата в размер на 170 лева над главницата , а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 550 лева.
Счита се, че Договор за потребителски кредит № ******** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Излага се, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, доколкото от договора не става ясно какво все включва в ГПР, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Счита се, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.
Поддържа се, че процесният договор за предоставяне на поръчителство, сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е нищожен, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Счита се, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, като се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящия случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него, съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен, поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението, което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство, е следвало да бъде отразен в определение ГПР, доколкото по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен, но не е бил включен в ГПР. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. На последно място, процесният договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е недействителен, на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП, доколкото същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / .
2
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Посочва се, че при уважаване на предявените искове, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, присъдените суми на ищцата следва да бъдат заплатени чрез пощенски запис на М. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: г******* № ******** Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ******** г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и М. Г. Х. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител М. Г. Х..
Сочи се, че договор за потребителски кредит № ******** г. е сключен между страните за главница от 1900.00 лева. Главницата по кредита е била усвоена в цялост от ищеца.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № ******** г., същият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 86,92 евро (равняваща се на 170,00 лева, съгласно фиксирания курс лев/ евро), която е разпределена за погасяването на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Не се оспорва, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сочи се, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит. Счита се, че ищецът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита.
По изложените съображения, се моли да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, т.к. не са налице твърдените предпоставки за нищожност на правоотношението. Моли се за присъждане на сторените разноски.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага твърдения за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че между страните е сключен 3
Договор за потребителски кредит № ******** г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и М. Г. Х. /кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител М. Г. Х.. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 1900,00 лв. и следва да бъде върната за срок от 9 месеца, при ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлиза на 2236.72 лева, обаче същият е погасен предсрочно. Предвид предсрочното погасяване ищецът не е дължал и заплатил в пълен размер уговорените договорна възнаградителна лихва по договора за кредит и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил сума в размер на 281,21 евро, равняваща се на 550,00 лева, съгласно фиксирания курс лев за евро, за погасяване на задълженията си по процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Счита се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, съгласно която, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора.
В случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита“. Твърди се, че „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Твърди се, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“.
По изложените съображения се моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и да се присъдят сторените разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2026г., е допуснато изменение изменение на предявените от ищеца М. Г. Х. срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“ осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , както следва: за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 170,00 лева, равняващи се на 86,92 евро, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ******** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, посредством увеличаване на размера на иска, като същият следва да се счита предявен за сумата 4 от 179.43 евро, на основание чл.214 от ГПК и за осъждане на „Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 550 лева, равняващи се на 281,21 евро, представляваща платено без основание възнаграждение за поръчител по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, посредством увеличаване на размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 376.20 евро, на основание чл.214 от ГПК.