Решение № 317 от 23.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Враца, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500583 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 3032/29.5.2024 г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, на „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК *** от гр. София - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез Системата за сигурно електронна връчване на 29.5.2024 г., чрез процесуалния си представител юрк. Г. П. А. против Решение №90/9.5.2024 г. на Районен съд - Бяла Слатина, Гражданско отделение 2-ри състав по гр.д. 1499/2023 по описа на Районен съд - Бяла Слатина, което не е изменено в частта за разноските с Определение №505 от 21.7.2024 г. като жалбата е частична – само в частта с която договор за кредит № *** е обявен за недействителен, отхвърлена е претенцията на дружеството относно - главницата над присъдената в размер на 495.40 лв. до претендираната главница в размер на 768.55 лв., договорното възнаграждение в размер на 18.13 лв. и обезщетение за забава в размер на 242.92 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че А. К. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, със съдебен адрес:

***, чрез Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., ДЪЛЖИ на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. К., чрез юрк. Г. А., сумата в размер на 495,40лв.

/четиристотин деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща незаплатена главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за потребителски паричен кредит №***/16.02.2022г.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК -15.08.2023г., до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума от 495,40лв.. до пълния предявен размер от 768,55 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), както и относно сумата в размер на 18,13 лева (осемнадесет лева и 1 тринадесет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 16.02.2022г. до 07.11.2022г., и сумата в размер на 242,92 лева (двеста четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.09.2022г. до 15.08.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1088/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

В частта за разноските е осъдил А. К. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес:

***, със съдебен адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д.

М., ДА ЗАПЛАТИ на „„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. К., чрез юрк. Г. А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 308,82лв. /триста и осем лева и осемдесет и две стотинки/ представляваща разноски по съразмерност по исковото и по заповедното производства. ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. К., чрез юрк. Г. А., да заплати на Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., със съдебен адрес:

***, сумата в размер на 259,42лв. /двеста петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ за адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв Жалбоподателят обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди, че годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Изрично било посочено, че годишния процент на разходите (ГПР) /Общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общият размер на предоставения кредит/ е в размер на 49,37 %.

Информацията за ГПР била отразена и в договора за кредит и в стандартния формуляр, предоставен при сключването на договора за кредит.

Твърди, че ГПР от 49,37 % е в законовия размер, не надвишава 5 пъти размера на законната лихва, поради което и не е налице недействителност на договора за кредит на осн. чл. 19, ал. 4 от ГПК.

Твърди, че размерът на уговорената по договора за кредит годишна лихва от 12,27 % също не противоречи на закона.

Позовава се на клаузите на договора, че при забава на длъжника за заплащане на вноска по договора за кредит съшият дължи и обезщетение за забава.

Позовава се на разпоредбата на чл. (чл. 26, ал. 4 33Д), че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части (чл. 26, ал. 4 33Д), какъвто безспорно е и настоящия случай, като бланкетно твърди, че тази норма е приложима в конкретния казус по делото.

Твърди, че таксата за разглеждане на заявлението за сключване на договора за кредит не е включена в ГПР и не е предмет на делото и с предвиждането на такава такса не се заобикаляли ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата А. К. К., с ЕГН ********** от гр. Бяла Слатина ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №3524 от 24.6.2024 г., по описа на Районен съд - Бяла Слатина, , подаден чрез ЕПЕП на 23.6.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.Д. М. - САК, с който оспорва жалбата като 2 неоснователна.

Намира обжалваното решение за напълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че в процесния договор не е спазено изискването на чл.19 ал.1 от 3ПК, съгласно което ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и такива дължими на посредниците за сключване на договора/ изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Твърди, е таксата за експресно разглеждане на кредита не е реално предоставена услуга, поради което и е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Излага, че с въвеждането на такси въззивникът е нарушил законовата забрана, като е заложил такса пряко свързана с отпускането и усвояването на кредита.

Излага, че предвидената в договора неустоечна клауза също не изпълнява нито една от функциите й, а единствената цел и на двете клаузи била да се заобиколи ограниченията на чл. 19 ал. 4 ЗПК, като по този начин кредиторът получи възнаграждение многократно над допустимото. Поддържа, че двете клаузи представляват „скрита лихва".

Излага, че съобразно заключението на вещото лице при включване на тези две допълнителни нищожни претенции ГПР е в размер на 730,70 %, а не на посочените 49 %, поради което и поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че целия договор за кредит е нищожен и се дължи връщане от въззиваемата само на чистата главницата по договора за кредит при което е уважил частично исковете.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът - редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител юрк. З. Х. е постъпила молба вх.

№9139/11.12.2024г., с която моли да бъде даден ход на делото и заявява, че поддържа въззивната жалба и няма възражения по проекта за доклад. Моли да бъде постановено решение, включително неприсъствено такова. Към молбата са приложени пълномощно и списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемата редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника й адв.Д. М. е постъпила молба вх.

№9040/09.12.2024г., с която моли да бъде даден ход на делото и заявява, че няма доказателствени искания. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените разноски. Към молбата е приложен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен 3 положителен установителни иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, вр. чл.

79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.

К., чрез юрк. Г. А., с който се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника А. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за сумата в общ размер на 1 029,60лв. /хиляда двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, от която: 768,55 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №***/16.02.2022г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 15.08.2023г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 18,13 лева (осемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 16.02.2022г. до 07.11.2022г., сумата в размер на 242,92 лева (двеста четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.09.2022г. до 15.08.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1088/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит №***/16.02.2022г., по силата на който му е предоставил сумата в размер на 1500,00 лв. Поддържа, че между страните е договорена възнаградителна лихва, с оглед което крайното задължение по процесния договор се равнява на сумата в размер на 1852,77лв., разсрочена на 12 месечни погасителни вноски. Предвидена е еднократна такса за разглеждане от 252,00 лева /т. 3.4 от Общите условия/, чиято дължимост се прибавя към месечните погасителни вноски. Сочи, че ответникът е преустановил плащания по договора, като не е заплатил дължимите вноски с падежни дати от 18.09.2022г. до 18.02.2023г. Ищецът сочи, че с изтичане на крайния срок на договора е настъпила изискуемостта на незаплатените вноски. По изложените съображения отправя искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът А. К. К. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства. С молба, депозирана от процесуален представител адв.Д. М., оспорил иска като неоснователен, като поддържа нищожност на същия.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че: