Решение № 970 от 10.11.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 3996/2025
- Вид
- Решение № 970
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Мария Димитрова Каранашева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 970 гр. Сливен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230103996 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на И.К.И., като първата е негова дъщеря, а втората и трета са съответно съпруга и дъщеря на починалия му син.Посочено е, че наследодателя на ищците е декларирал през 1963 имот с площ от 2750кв.м., получен в замяна от ТКЗС за образуване на блок от ТКЗС.През 1965г. имотът е бил извън регулация и в него са построени жилищна сграда и гараж, а впоследствие и допълващи постройки-лятна кухня и стопанска сграда.През 1988 с изработването на регулационен план на с.К., община Сливен, част от имота е включен в регулация, а останалата част, ведно със второстепенната постройка е останала извън регулация.Посочени са границите на имота, като се твърди, че имотът е бил ограден изцяло и е владян първоначално от наследодателя на ищците, а впоследствие от самите ищци и са заплащани местните данъци и такси за имота.Посочено е, че с решение на ОСЗ част от имота с площ от 1144кв.м. е възстановено на Държавата.Твърди се, че с нотариален акт за собственост по давностно владение са признати ищците при съответните идеални части от останалата част от недвижимия имот.Посочено е, че неправилно част от недвижимия имот е вписан като собственост на Държавата и неправилно е включен в плана за земеразделяне Поискано е, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците да собственици на процесния недвижим имот и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот.
Указано е на ищците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че са придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за замяна с наследодателя им и давностно владение, осъществявяно от наследодателя им и 1 от ищците, че с решение на ОСЗ Сливен имотът е вписан като собствени на ДПФ-МЗГ, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим и основателен.Посочено е, че през 2016г. е изработен и одобрен план за новообразуваните имоти в стопански двор с.К. и в процеса на изготвяне е установено, че процесния недвижим имот е стопански двор извън регулация и съгласно разписния лист и обяснителната разписка е собственост на частно лице и затова ответникът не е поискал издаването на акт за държавна собственост по отношение на имота.
Поискано е да бъде уважен предявения иск и да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение
В съдебно заседание ищците К. И. И., М. К. Т. и И. К. Д., редовно призовани се явява лично и с адв. Х., която моли предявеният иск да бъде уважен, да бъде постановено решение при признание на иска и да бъдат присъдени на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
В съдебно заседание процесуалния представител на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, чрез юриск.К. признава иска, миоли да се произнесе решение при признание на иска и да бъдат присъдени на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници на И.К.И. се установява че е починал на 23.04.1993г. и е оставил за наследници И. Й. И.-съпруга, К. И. И.-дъщеря и К.И.К. –син.
От удостоверение за наследници на И. Й. И. се установява, че е починала на 21.09.2005г. и е оставила за наследници К. И. И.-дъщеря и К.И.К. –син.
От удостоверение за наследници на К.И.К. се установява, че е починал на 20.12.2008г. и е оставил за наследници М. Т. К.-съпруга и И. К. Д.-дъщеря.
От удостоверение, издадено от Общински народен съвет на 23.03.1992г. на И.К.И. се установява, че парцел №158 в кв.54 на с.........., одобрен със заповед№15-19-18/19.12.1988г., записан в разписния лист на името на И.К.И. при граници изток и юг –двор на ТКЗС, запад и север –улици с площ от 2750кв.м., с масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 70кв.м., масивна лятна кухня с площ от 32кв.м., масивен гараж с площ от 20кв.м.В забележка е отразено, че от имот с пл.№158 се образува парцел I-158 с квадратура 1600кв.м., квадратурата на целия имот 2750кв.м.
С решение №772 от 10.06.2004г. на ОСЗ Сливен е възстановено правото на собственост на Държавен фонд земеделие върху стопанско двор с площ от 1.144дка, трета категория, местност Мандрата землището на с.........., имот №026133 по плана за земеразделяне при граници№000127 населено място с.К., №026211 стопански двор на Блак 2
Зее Б и Б ООД,№026134 местен път Община Сливен.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство са признати К. И. И. за ½ идеална част от правото на собственост, М. К. Т. за ¼ идеална част от правото на собственост и И. К. Д. за ¼ идеална част от правото на собственост по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен имот № I-158 в кв.54 по плана на с.........., с площ от 1600кв.м. при границиот две страни улици и имот №157, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 71кв.м., полумасивна лятна кухня с площ от 24кв.м., масивна сграда със застроена площ 18 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ 33 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 13 кв.м.
От скица на поземлен имот с идентификатор №*** на АГКК се установява, че е вписан с площ от 1144кв. и е вписан, като собственост на Държавен поземлен фонд въз основа на решение №772 от 10.06.2004г. на ОСЗ Сливен.
От писмо на Министерство на земеделието, Областна дирекция по земеделие Сливен, се установява, че с идентификатор №*** в землището на с.......... с площ от 1144кв.м. не е част от територията на организации по §.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но с решение №772 от 10.06.2004г. на ОСЗ Сливен имотът е възстановен на Държавен поземлен фонд МЗГ При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта на предявеният иск с правно основание чл. 108 ал. 1 от ЗС вр. чл.
124 ал. 1 от ЗС, а именно за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на съответните идеални части на процесния недвижим имот – ищците имат правен интерес от предявяването на положителния установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че са собственици на недвижимия имот, доколкото се е получило неправилно отразяване на собствеността на имота въз основа на решение №772 от 10.06.2004г. на ОСЗ Сливен..
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ал. 1 от ЗС вр. чл.
124 ал. 1 от ЗС, а именно за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на съответните идеални части на процесния недвижим имот: В настоящото производство се доказа, че правото на собственост върху недвижимия имот принадлежи на И.К.И., а впоследствие по наследяване на тях Ответникът не оспорва собствеността на ищците и моли предявеният положителен установителен иск за собственост да бъде уважен и да бъде постановено решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.
Установи се в производството, че правото на собственост върху имотът никога не е било спорно между страните. С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ще следва да бъде осъдени ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 100лв за юрисконсултско 3 възнаграждение.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, че К. И. И., ЕГН **********, от с.......... е собственик на ½ идеална част от правото на собственост, М. К. Т., ЕГН **********, от гр.......... е собственик на ¼ идеална част от правото на собственост и И. К. Д., ЕГН ********** от гр.......... е собственик на ¼ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1144 кв.м., ведно с построената в имота стопанска сграда, застроена върху 56 кв.м., при граници:
***; *** и ***, номер от предходен план 026133, с административен адрес с.К., Сливенска община, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН **********, от с.........., М. К. Т., ЕГН**********, от гр.......... и И. К. Д., ЕГН ********** от гр.......... да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 100 лв , юрисконсултско възнаграждение .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС дава шестмесечен срок от влизането на решението в сила за отбелязването му в Служба вписвания при СлРС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4