Решение № 3901 от 14.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7027/2023
- Вид
- Решение № 3901
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 14.07.2023
- Състав
- Богдана Желявска, Евгени Георгиев, Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3901 гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Богдана Желявска
Членове:
Евгени Георгиев
Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231100507027 по описа за 2023 година
I. Твърдения и искания
1. На жалбоподателя
[1] На 01.06.2023 г. ЗК „У.“ АД (У.) е подала жалба срещу постановление от 30.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител И.М.-К.а по изп. д. 20238390400290, с което ЧСИ М.-К. не е намалила на 200,00 лева адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката на взискателя. У. заявява, че по делото не са били извършвани изпълнителни действия, а той е платил в срока за доброволно плащане. Затова У. моли съда да отмени обжалваното постановление и намали на 200,00 лева адвокатското възнаграждение на взискателя (жалбата, л. 4 от делото на СГС).
2. На ЧСИ
1
[2] ЧСИ М.-К. е оспорила жалбата. Тя е заявила, че се дължи възнаграждение на адвоката на взискателя както за подаване на молба за образуване на изп. дело, така и за процесуално представителство по изп. дело.
Затова ЧСИ М.-К. моли съда да потвърди обжалваното постановление (мотивите, л. 13 от делото на СГС).
3. На взискателя
[3] Взискателят „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД (ДЗИ) е оспорил жалбата. Той е заявил, че му се дължи адвокатско възнаграждение и за представителство по изп. дело, понеже такова е било осъществено. Затова ДЗИ моли съда да потвърди обжалваното постановление (отговора, л. 7-8 от делото на СГС).
II. Обстоятелства, които съдът установява
[4] На 28.04.2023 г. СРС е издал изпълнителен лист на ДЗИ срещу У. за: 15 056,68 лева застрахователно обезщетение плюс законната лихва от 20.01.2016 г. до окончателното изплащане; 1 621,40 лева разноски по делото;
1 250,00 лева разноски пред въззивна инстанция (изп. лист, л. 2 от изп. дело).
На 11.05.2023 г. адвокат Т.М., като пълномощник на ДЗИ, е подала до ЧСИ М.-К. молба за образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист (л. 1 от изп. дело). ДЗИ е заплатил на адвокат М. 1 689,00 лева възнаграждение за образуване и представителство по изп. дело (договора и фактурата, л. 4, 6 от изп. дело).
[5] На 15.05.2023 г. адвокат М. е поискала от ЧСИ М.-К. да извърши справка в БНБ за банковите сметки на У. и да наложи запор върху тях (молбата, л. 9). Липсват доказателства ЧСИ М.-К. да е направила това. Затова съдът приема, че ЧСИ М.-К. не е искала справка от БНБ.
[6] Въпреки че не е изискала справка от БНБ за сметките на У., ЧСИ М.-К. в същия ден е изпратила запорно съобщение до „У.Б.“ АД (л. 12 от изп.
2 дело). На 15.05.2023 г. ЧСИ М.-К. е изпратила до У. и покана за доброволно изпълнение (л. 11 от изп. дело). На 16.05.2023 г. У. е получила поканата за доброволно изпълнение (л. 11 от изп. дело). На 23.05.2023 г. У. е превела по сметка на ЧСИ М.-К. търсените суми (преводното нареждане, л. 13 от изп. дело).
[7] На 26.05.2023 г. У. е възразила срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и поискала ЧСИ М.-К. да го намали на 200,00 лева (възражението, л. 15-16 от изп. дело). На 30.05.2023 г. ЧСИ М.-К. е издала обжалваното постановление, с което е отказала да намали адвокатското възнаграждение на взискателя (постановлението л. 20 от изп. дело).
III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда
1. По жалбата срещу постановлението за разноски
[8] Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).
[9] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е основателна.
[10] Съдът установява, че взискателят е заплатил твърдяното от него адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че дължащото се адвокатско възнаграждение е само за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Това е така по три причини:
1. след образуването на изп. дело адвокат М. е поискала единствено да се изиска справка от БНБ за сметките на У.. Това обаче, не е било необходимо, защото и без да изиска и получи такава справка ЧСИ е изпратил 3 запорно съобщение до „У.Б.“ АД;
2. У. е платила в срока за доброволно плащане;
3. У. е сигурен платец.
[11] Критериите, по които един длъжник може да бъде определен за сигурен платец, са различни. В случая длъжникът е бил застраховател, подлежащ на засилен контрол от държавните органи, с осигурен сериозен финансов ресурс, за да осъществява дейността си, надвишаващ многократно търсената сума.
[12] Обстоятелството, че длъжникът е сигурен платец е било известно както на адвокат М., така и на ЧСИ М.-К.. Затова съдът приема, че на взискателя се дължат само 200,00 лева адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Ето защо съдът отменя постановлението за разноски в частта му относно адвокатското възнаграждение за разликата над 200,00 лева до 1 689,00 лева. Затова съдът
РЕШИ:
[13] ОТМЕНЯ постановление от 30.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител И.М.-К.а по изп. д. 20238390400290 за разликата над 200,00 лева адвокатско възнаграждение на взискателя до 1 689,00 лева.
[14] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4