Решение № 67 от 21.03.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр. Добрич, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20243200500716 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№1612/07.06.2024 год. на Ч. И. Ч., ЕГН ********** ,с настоящ адрес гр.Генерал Тошево, *** срещу решение № 50 /15.05.2024 год. по гр.д. № 20233220100361 по описа за 2023 година на Районен съд Генерал Тошево , с което спрямо него е признато за установено съществуването на вземането на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД ,ЕИК 121265113 ,със седалище и адрес на управление гр. София, *** в размер сумата от 11 124. 36 лв. главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди № 0500795098/14.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-26.06.2023 год. до окончателното изплащане, поради което ответникът е осъден да заплати на ищеца посочените парични суми, както и сумата в общ размер на 1 182.49 лв., сторени разноски по заповедното производство и в исково съдебно производство. Решението се обжалва в цялост-така изрично уточнение в съдебното заседание от дата 05.02.2025 год.

1

С доводи, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон се претендира , то да бъде изцяло отменено и постановено отхвърляне на исковата претенция.

Страната възразява, че фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд:1./ не са съответни на събраните по делото доказателства, респ. при зачетени доказателства, въпреки оспорването им (двустранно съставен констативен протокол три месеца след събитието) и при липса на доказателства за оглед и заснемане от експерт,незаинтересован по спора на датата на събитието, безкритично възприемане на необосновано заключение на вещо лице във връзка оценката на щетите; 2./ не са съобразени с всички направени възражения и оспорвания по въпросите, налице ли са предпоставките на чл.213 ал.1 от КЗ (отм.) ,в сила към датата на настъпване на ПТП от дата 14.05.2018 год. за реализиране на регресното право на застрахователя, недоказал пълно всички правнорелевантни факти във връзка със застрахователното правоотношение и настъпването на деликта: възникнало по вина на ответника на застрахователно събитие ,от което единствено са произлезли щетите от твърдяния и техния размер, както и валидно иницирано и безпорочно проведено застрахователно производство в сроковете и съобразно предвижданията на КЗ и Общите условия на застрахователя.

При данни, че обжалваното решение е било връчено на дата 23.05.2024 год., постъпилата на дата 06.06.2024 год. на електронната поща на съда ,жалба рег.№1612/07.06.2024 год., е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК 121265113 ,със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ №43 счита че обжалваното решение не страда от посочените пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Обжалваното решение е постановено по предявен в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК с искова молба рег.№ 2726/26.10.2023 год. иск по чл.422,във 2 връзка с чл. 415 от ГПК,във връзка с чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ на застрахователя “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“,ЕИК 121265113 ,със седалище и адрес на управление гр. София, *** срещу причинителя на вредата Ч. И. Ч., ЕГН ********** ,с настоящ адрес гр.Генерал Тошево, *** за установяване на регресно вземане за платено застрахователно обезщетение на “Борени“ООД,ЕИК 126664080, за което е издадена заповед № 101 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК /29.06.2023 год. по ч.гр.д.№ 195/2023 год. на Районен съд Генерал Тошево.

Изложени са твърдения за настъпило на дата 14.05.2018 год. в района на гр.Генерал Тошево пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС с рег.№ AZ 23403, вследствие на което са нанесени вреди на влекач с рег.

№ Х6932КА. Събитието е констатирано от органите на ПП-КАТ и е съставен Протокол за ПТП № 1606434/27.08.2018 год. ,съгласно който водачът на МПС с рег.№ AZ 23403 при осъществяване на маневра завой наляво,поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е загубил контрол върху управлението на автомобила ,навлязъл е в лентата за насрещно движение, където е спряло МПС с рег.№ Х6932КА, нанасяйки на последното вреди.Срещу виновния водач е била образувана административно-наказателна преписка № 638811/27.08.2018 год.Към момента на произшествието, за управлявания от виновния водач автомобил не е била налице валидна задължителна застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Между застрахователното дружество и собственика на влекач с рег.№ Х6932КА бил наличен застрахователен договор за застраховка “Каско на МПС“ № 00500100203720/05.06.2017 год., валиден към датата на настъпване на ПТП. Във връзка със застрахователното събитие до дружеството била предявена претенция под №0500795098/14.05.2018 год. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената по-горе застрахователна полица.

Нанесените имуществени вреди застрахователят описал в протоколи за огледи и оценка на щети от 14.05.2018 год. и 22.05.2018 год., определено било застрахователно обезщетение в размер на 11 114.36 лв., изплатено изцяло на дата 23.11.2018 год. по сметка на собственика на увреденото имущество.С изплащане на сумата, за дружеството възниквало правото по чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ да получи от причинителя на вредата изплатеното застрахователно обезщетение, заедно с обичайните разноски за определянето му в размер на 3

10 лв.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 3106/04.12.2023 год. ,ответникът Ч. И. Ч., ЕГН ********** ,с настоящ адрес гр.Генерал Тошево, *** е оспорил основателността на предявения иск,тъй като не било налице застрахователно право на обезщетение по застраховка

“Каско“,липсвал риск ,покрит от имуществената застраховка,не било доказано механизма на ПТП да е в причинна връзка с поведението на ответника и вредите върху застрахованото МПС ,част от тях нанесени след произшествието ,респ. във причинна връзка с поведението на водача на увредения автомобил,движел се с несъобразена с пътните условия и интензивност на движението скорост,присъденото регресно обезщетение било прекомерно завишено и несъобразено с единната методика за уреждане на претенции,стойността на щетите ,определена в сервиз не кореспондирала със средните пазарни цени на ремонт към датата на настъпване на застрахователното събитие,собственика на застрахованото МПС не бил заявил претенцията си към застрахователя чрез упълномощен представител ,а чрез водача, управлявал го към датата на ПТП ,т.е. не по надлежен ред и в сроковете на Общите условия (чл.19,чл.20 ал.2) и предвижданията на КЗ ( чл.380 ал.1,чл.403) ,което опорочавало застрахователното производство и водело до отпадане на критерия за давността по чл.378 ал.6 от КЗ и била налице давността по чл.378 ал.2 ,считано от датата на настъпване на застрахователното събитие 14.05.2018 год., изтекла към датата на подаване на заявление за заповед за изпълнение -26.06.2023 год.Настоява за отхвърляне на исковата претенция.

При служебната проверка на решението по реда на чл.270 ал.3 от ГПК ,съдът установи порок, който го определя като недопустим съдебен акт.

Заповедното производство е уредено в глава тридесет и седма от част V “Изпълнително производство“ на ГПК.Заповедта за изпълнение е публичноправен,властнически акт, постановяван от съд, насочен към констатиране на съществуването на нуждаещо се от принудително осъществяване материално субективно право/изпълнение на задължение и съдържа повеля към длъжника да предприеме действия за изпълнение на задължението си.Заповедта за изпълнение е изпълнително основание,което подлежи на принудително изпълнение-чл.404 т.1 от ГПК.По правилото на 4 чл.416 от ГПК ,когато възражение не е било подадено в срок или е оттеглено,или след влизане в силата на съдебното решение за установяване на вземането,заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. Искът, предявен по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК , е установителен, защото кредиторът се ползва от изпълнително основание – издадената заповед за изпълнение, която не се обезсилва с подаване на възражение от длъжника, щом е спазен срокът по чл. 415 ал. 1 ГПК .Целта на установяване на процесното вземане, заявено с иска по чл. 422 ал. 1 , вр. с чл.

415 ал. 1 от ГПК е след влизане в сила на решението ,да влезе в сила заповедта за изпълнение за това вземане,издадена срещу ответника и на основание на влязлата в сила заповед, която се ползва с изпълнителна сила, ищецът да получи изпълнителен лист и да може да събере принудително вземанията си.С оглед резултата по иска по чл. 422 ал. 1 ГПК , изпълнителната сила на заповедта се запазва или обратно – заповедта за изпълнение се обезсилва.

Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните-така чл. 6 ал.2 от ГПК. Спазването на диспозитивното начало е предпоставка за допустимост на процеса, а отклоненията от него водят до недопустимост на постановения съдебен акт.Предметът на делото, в рамките на който първоинстанционния Районен съд Генерал Тошево е следвало да се произнесе, като даде защита на субективното право в обема, в който същата е поискана, е налагало произнасяне само по претенция за установяване съществуване на вземане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Решението му за уважаване на незаявена осъдителна претенция за стойността на вземанията, удостоверени в заповед за изпълнение, чието установяване се е претендирало е недопустимо.

С оглед на горното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК обжалваното решение в тази му част следва да бъде обезсилено.

Жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт в частта на уважаването на установителната претенция е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва:

На дата 14.05.2018 год. е възникнало пътнотранспортно произшествие с участници

:ответникът

Ч.

И.

Ч.,управлявал лек автомобилмарка“Мерцедес“,модел “S320“с рег.№ AZ 23403, издаден от Кралство Дания, 5 собственост на неговия баща И. Ч. С. и Т. Н. Д.,управлявал товарен автомобил-марка“Волво“,модел“ФХ4х2Т“ с рег.№ Х6932КА и прилежащо към него полуремарке марка “Вилтон“, модел“НВ3“,собственост на “Борени“ООД,ЕИК 126664080,със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 62.Съставен е бил на същата дата протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от мл.разследващ полицай при РУ МВР Генерал Тошево,в който са вписани и данни за състоянието на пътнотранспортните средства и е изготвен фотоалбум. Протоколът за оглед на пътнотранспортно произшествие от дата 14.05.2018 год. е бил подписан от участниците в него-Т. Н. Д. и Ч. И. Ч. и автоексперта Н. А. Н.. С това действие е започнало досъдебно производство № 75/2018 год. по описа на РУ МВР – Генерал Тошево по сигнал за извършено престъпление –ПТП със значителни имуществени вреди. Досъдебното производство е образувано за това ,че на 14.05.2018 год. ,около 09/15 часа в гр.Генерал Тошево по ул.“Черно море“ в посока към кръстовището с ул.“Трети март“ при управление на посочените по горе превозни средства са нарушени правилата за движение и по непредпазливост са причинени значителни имуществени вредипрестъпление по чл. 343 ал.1б.“о“ ,във връзка с чл. 342 ал.1 от НК.

С постановление от 13.06.2018 год., издадено на основание чл.199 от НПК и чл. 242 ,във връзка с чл. 243 ал.1 т.1,във връзка с чл. 24 ал.1 т.1 и т.9 от НПК на Районна прокуратура Генерал Тошево са направени констатации, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е поведението на ответника Ч. И. Ч.,нарушил правилата за движение по пътищата както следва:движение с висока ,неразрешена за населеното място скорост, движение с несъобразена с пътните условия интензивността на движението по ул.“Трети март“ скорост,навлизане в лентата за насрещно движение-чл.20 ал.1,чл.20 ал.2,чл.21,чл.15 ал.1 ,чл.16 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Разпечатката съдържа 35 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99da05df-8c65-467c-831e-a35258e08cb1