Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262876 от 29.11.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 204/2021
Вид
Решение № 262876
Подписан
29.11.2021
В сила
11.11.2022
Състав
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№ /29.11.2021 г., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 09.11.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при участието на секретар

М. УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №204 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от ТБ „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Петя Д. – изпълнителен директор и М. Ванева - прокурист, чрез пълномощник против И.С.М. ЕГН:********** с адрес ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 2014.33 лв.(две хиляди и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до

22.07.2020 г., възнаградителна лихва в размер на 520.36 лв. (петстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки ) за периода от 08.11.2018 г. до

11.02.2020 г. вкл., мораторна лихва в размер на 260.80 лв. (двеста и шестдесет лева и осемдесет стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до

22.07.2020 г. вкл., такси в размер на 202.79 лв. (двеста и два лева и седемдесет и девет стотинки) за периода от 08.11.2018 г. до

22.07.2020 г. вкл., от които 51.81 лв. - такси застрахователна премия - баланс по сметка за периода от 28.08.2018г. до 28.03.2019г., 71.06 лв. - такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит за периода от 24.08.2018г. до 25.03.2019 г.; 30 лв. такса при блокиране на карта/кредитен лимит за периода от 20.11.2018г. до 21.01.2019 г. ; 19.92 лв. - месечни такси за обслужване за периода от 24.08.2018г. до

25.03.2019 г.; 30 лв. - такса администриране на просрочен кредит от 13.01.2019г. ; нотариални разноски в размер на 60 лв.

(шестдесет лева) за периода от

08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени с издадена заповед № 260122/18.8.2020г. по . гр. дело № 8821 по описа на съда за 2020 г.

Твърди се в исковата молба, че вземането произтича от сключен Договор за кредитна карта „****” от 14.04.2004г., между „****” АД и ответника. На 24.03.2005г. с договор предприятието на „****” АД е било прехвърлено на приобритателя ****, с което и вземането по сключения с ответника договор, за което последният е бил уведомен от кредитора си. Твърди се, че с Допълнително споразумение от 09.06.2017г., сключено между ТБ „Ю.Б.“ АД и ответницата издадената първоначално кредитна карта е заменена с MASTERCARD CASH.

Твърди се, че е настъпила предсрочна изискуемост на 11.02.2020 г. поради неплащането на две поредни месечни вноски – на падеж 08.11.2018 г. и 08.12.2018 г.

Поради липсата на постъпило плащане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение. Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Релевират се доводи за предявяване на заявление от небанкова институция, водещо до нищожност на издадената Заповед. Твърди се погасяване на вземането, поради изтекла давност, както и нищожност на сключения договор и допълнителното споразумение от 09.06.2017г. към него. Оспорва се надлежното уведомяване на ответницата за обявената предсрочна изискуемост.

В проведено открито съдебно заседание страните не се представляват, а изпращат писмени становища.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В хода на съдебното производство баха представени и приети следните писмени доказателства: Заявление за издаване на кредитна карта "****" от 14.04.2004 г. и Общите условия, доказващи валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което в полза на И.С.М., с ЕГН ********** е издадена кредитна карта "****" от 14.04.2004 г.;

Допълнително споразумение, с което кредитна карта "****" от 14.04.2004 г. („Стара карта") е заменена с кредитна карта Mastercard Cash от 09.06.2017 г.

(„Нова карта"), актуалните Общи условия и Приложение 1 към тях;

Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и констативен протокол към него, чрез което картодържателят е уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост на дължимите от него суми по процесното заявление за издаване на "****" от 14.04.2004 г. („Стара карта"), заменена с кредитна карта Mastercard Cash от 09.06.2017 г.

(„Нова карта"), връчена чрез ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие ОС – ВАРНА, Преводно нареждане № BORD03162634/04.03.2020г. и преводно нареждане № BORD04169552/09.07.2020 г., доказващи заплащането на сторените разноски по връчването на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита, Договор за продажба на предприятие между „****" АД и „****" АД /сегашно наименование „Ю.Б." АД/ от 24.03.2005 г., доказващ прехвърлянето на всички права и задължения по процесния договор за кредит в полза на ищеца; Решение № 6 от 03.06.2005 г. на СРС по Ф.Д. № 5992/002 г. относно вписване в Търговския регистър на извършеното прехвърляне на картовото предприятие на „****" АД.

По делото са представени като писмени доказателства заявление на ищеца за издаване на кредитна карта от 14.04.2004г.

От представено по делото с исковата молба решение № 47 от 07.06.2005г. на СГС, е видно че със същото е вписано в Регистъра за дружествените фирми с ограничена отговорност, том 4, стр.91, парт.№414 на

Акционерно дружество с фирма „****”/с настоящо наименование „Ю.Б."АД/ придобиването от нея на картовото търговско предприятие на "****"АД, рег. по ф.д.№5992/2002г. по описа на СГС, като съвкупност от права и задължения по Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г.

По подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр. дело №8821/2020г. по описа на ВРС е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за сумите: сумата от 2014.33 лв. /две хиляди и четиринадесет лева и 33 ст./ - главница за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., сумата от 520.36 лв.

/петстотин и двадесет лева и 36 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., сумата от 260.80 лв.

/двеста и шестдесет лева и 80 ст./ - мораторна лихва за периода от 08.11.2018г. до 22.07.2020 г. вкл., сумата от 262.79 лв. /двеста шестдесет и два лева и 79 ст./ - такси за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020г. вкл. в общ размер, от които: Такси Застрахователна премия - баланс по сметка в размер на: 6.24 лв., начислена на 28.08.2018г.; 6.23 лв.,начислена на 28.09.2018г.; 6.12 лв.,начислена на 26.10.2018г.; 6.35 лв., начислена на 28.11.2018г.; 6.34 лв., начислена на 28.12.2018г.; 6.62 лв., начислена на 28.01.2019г.; 6,84 лв., начислена на 28.02.2019г.; 7.07 лв., начислена на 28.03.2019г.; Такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит в размер на: 4.67 лв.; начислена на 24.08.2018г.; 4.46 лв., начислена на 25.09.2018г.; 2.64 лв.; начислена на 25.10.2018г.; 6.41 лв., начислена на 23.11.2018г.; 9.65 лв., начислена на 21.12.2018г.; 10.75 лв., начислена на 25.01.2019г.; 14.39 лв., начислени на 25.02.2019 г.; 18.09 лв., начислени на 25.03.2019 г.; Такса при блокиране на карта/кредитен лимит в размер на: 15 лв., начислена на 20.11.2018г.; 15 лв., начислена на 21.01.2019г.; Месечни такси за обслужване в размер на: 1.37 лв., начислена на 24.08.2018г.; 2.65 лв., начислена на 25.09.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 25.10.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 23.11.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 21.12.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 25.01.2019 г.; 2.65 лв., начислена на 25.02.2019 г.; 2.65 лв., начислена на 25.03.2019 г.; Такса администриране на просрочен кредит в размер на: 30 лв., начислена на 13.01.2019г.; Такси за нотариални покани /нотариални разноски/ в размер на: 60 лв., дължими по по Договор за издаване на кредитна карта Еuroline (стара карта )от 14.04.2004г., заменена с Маstercart САSН от 9.6.2019г.(нова карта), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски за сумата от 61.17лв. /шестдесет и един лева и 17 ст./ представляваща заплатена държавна такса и сумата от 278.10лв. /двеста седемдесет и осем лева и 10 ст./, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Така очертания предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: наличието на претендираното облигационно правоотношение с И.С.М., размера на вземането си по основание и размер, вкл. по отделните претендирани пера; да установи основанието за обявената предсрочна изискуемост на кредита както и датата и начина на обявяването й на длъжника; да установи наличието на индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните споразумения; съответствието на клаузите от договора и споразуменията към същия, с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Видно както от заглавната част, така и от съдържанието на позования документ – заявление за издаване на кредитна карта „****” от 14.04.2004г., по съществото си същият представлява предложение/искане на ответника И.М. да бъде сключен договор за издаване на кредитна карта. Адресатът на това искане не е ясно обозначен в бланката. Същият може да се презумира единствено въз основа на логото в горната част на бланката и използваното абревиатурно буквено означение „BRS“ в декларативното изявление на кандидата, че разбира, „че BRS има право да отхвърли настоящото заявление без да посочи причини за това“.

Искането е „в случай, че това заявление бъде прието“

„да бъде обработена следната транзакция“

– да бъде заверена сметката на Технополис България със сумата 202,13 лева.

Въпреки оспорването от страна на ответника на предявените искове и указаната с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не е посочил и представил доказателства нито за одобряването на това искане от страна на соченото от него лице - „****” АД, нито за издаването на самата кредитна карта, за която е кандидатствал ответника М., и нейното предаване на държателя, съответно за преиздаването й за последващи периоди.

В заявлението липсва уточнение какъв вид кредитна карта се иска да бъде издадена. Изрично кредитоискателя е дакларирала, че е запозната с Общите условия, съгласно които BRS има право да отхвърли заявлението й, без да посочи причини за това. Липсват доказателства кредитоискателя да е била уведомена, че Заявлението й е прието/отхвърлено. Липсват доказателства, че изобщо е издадена кредитна карта, както и че такава е била издадена и предоставена именно на кредитоискателя. Липсват доказателства коя е банковата сметка, по която са извършвани евентуални разплащания във връзка с кредитната карта, както и че титуляр на тази сметка е кредитоискателя и в коя банка е открита. В това заявление липсва и посочване общия размер на предоставения кредитен лимит в полза на ответника. В случай, че исканата кредитна карта действително е била издадена, то от ищеца по делото, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са посочени и представени и доказателства както за съществените условия на договора (кредитен лимит, срок на действие, дължими такси и възнаграждения на кредитора, др.под.), така и за извършените операции с картата (с оглед и посочените в чл.4-6 от ОУ условия), в т.ч. и за първата заявена при одобряване на заявлението транзакция – заверка на сметката на Технополис България със сумата 202,13 лева, за издаваните месечни извлечения, дължими за връчване на картодържателя (чл.9 от ОУ), извършени погашения от страна на ответника до твърдяната дата на спиране на плащанията 08.11.2018г.

По делото липсва писмен и твърдян от ищеца договор за издаване на кредитна карта "****" от 14.04.2004г. с картовото предприятие „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ" АД и ответника.