Решение № 1237 от 04.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100105756 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. Д. М., с която са предявени срещу Ц. М. К., Б. Г. К. и Д. Г. К. искове както следва: иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, вр. чл.280 ЗЗД, за сумата от 61 413,06 лева, представляваща припадащата се на ищеца част от продажната цена на съсобствен имот, получена от получена от наследодателя на ответниците - Г. Б. К., иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 6 874,85 лева, представляваща лихва за забава за периода 08.04.2022 г. – 16.05.2023 г.

Ищецът твърди, че на 30.12.2021 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот, съсобствен на ищеца и наследодателя на ответниците, по силата на който продавачите са се задължили да прехвърлят собственият си имот на И.Т.С. и А.Г.М. за сумата от 157 000 евро, с левова равностойност: 307 065,31 лв. Ищецът посочва, че като собственик на 1/5 ид.ч. от имота се е съгласил с цел удобство на купувачите капарото и окончателната продажна цена да постъпи по сметка на наследодателя на ответниците, който впоследствие да му предаде съответната 1/5 част в размер на 61 413,06 лв. Сочи се, че окончателен договор е сключен на 08.04.2020 г. и цялата продажна цена била изплатена по сметка на наследодателя на ответниците, както било уговорено, но и до настоящия момент ищецът не е получил частта от своя дял, въпреки отправената покана. Претендира законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумите и сторените разноски по делото.

1

Ответниците Ц. М. К., Д. Г. К. и Б. Г. К. оспорват иска. Твърдят, че ищецът се е съгласил цялата сума да постъпи по банковата сметка на Г. Б. К., както било записано в нотариалния акт, с цел погасяване на свои задължения по предходно сключени с Г. Б. К. договори за заем, по силата на които последният е предоставил на ищеца парични суми.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.79, ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД :

Установява се от представения по делото Предварителен договор от 30.12.2021 г., че между ищеца и наследодателя на ответниците, в качеството им на продавачи и трети лица – И.С. и А.М., в качеството им на купувачи, е възникнало правоотношение по чл.19 ЗЗД, поо силата на което Г. К. и С. М. са се задължили да продадат собствения си имот – апартамент на бул. „******* срещу цена от 307 065,31 лв., която продажна цена съгласно чл.2.2.1. ищецът се е съгласил, включително полагащата му се на него , да бъде преведена пои сметка на Г. К..

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба №109 том IV, рег.

№8661 дело №614 от 2022г. при нотариус И.Д., с който Г. Б. К. и С. Д. М. продават на И.Т.С. и А.Г.М. свой собствен недвижим имот, придобит по наследство, за сумата 307 065,31 лева, от която сума 30 706,53 лева е получена по сметка на Г. Б. К. в ,,Обединена Българска Банка“ АД с подписването на предварителния договор между страните, а останалата сума от 175 000 лева са се съгласили да получат с усвояването на банков кредит, отпуснат на купувачите от ,,АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с превод на сметката на Г.

Б. К. в ,,Обединена Българска Банка“ АД.

Договорът за поръчка по правило е неформален, законът поставя изрично изискване за спазване на определена форма само тогава, когато договорът се сключва за придобиване на вещни права върху недвижим имот.

Във всички останали случаи договорът е действителен и когато е сключен устно. Практиката приема, че когато довереникът трябва да се разпореди от името и за сметка на доверителя с негова вещ, наличието на мандатно правоотношение може да се установи както от упълномощителната сделка, така и от съдържанието на договора, в който е оформена продажбата. От друга страна пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или да не се прибави към договора за поръчка.

Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В случаите, когато довереникът е действал от свое име в отношенията с третите 2 лица, той формално се явява собственик на полученото по сделката, кредитор по вземането и пр. /чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД/. В случаите, когато довереникът е действал от името на доверителя и за негова сметка, тогава правата и задълженията по сделката с третите лица спрямо всички правни субекти настъпват направо в имуществената сфера на доверителя /чл. 292, ал. 1 ЗЗД/.

Следователно, за отчета не е нужно да се прехвърлят права от доверителя на довереника. Доверителят следва само да предаде вещта или парите, които евентуално се намират още в негово държане.

По делото няма спор, че цялата продажна цена е платена от купувачите съобразно уговорките в предварителния договор и нотариалния акт по сметка на наследодателя на ответниците. Спорно е основанието за получаване на сумата, съответно – възникнало ли е за Г. К. задължение да предаде на ищеца сума. Така ищецът твърди, че сумата е получена от наследодателя на ответниците по възлагане на ищеца, според което възлагане Г. К. е следвало да получи частта от продажната цена, съответна на цената на дела на ищеца в съсобствеността от името и за сметка на ищеца и впоследствие да му отчете сумата. Според твърдението на ответниците по обща уговорка между С. М. и Г. К. последният е следвало да получи сумата в погашение на задължения на М. по предходно сключени договори за заем, по силата на които К. е предоставил на ищеца парични суми.

От разпита на свидетелката А.М.-К., дъщеря на ищеца, се установява, че седмица след извършената продажба е присъствала на разговор между ищеца и наследодателя на ответниците (неин чичо), в който последният заявил, че е получил цялата сума по сметката си и до 10 дни ще преведе дяла на баща й, което не се случило. В продадения апартамент е живеел чичо й (наследодателят на ответниците). Двете семейства са живеели в два съседни апартамента, но след сделката и получаването на продажната цена, семейството на ответника закупило друг апартамент. Баща й е имал здравословни проблеми (инсулт, онкологично заболяване), но паричните средства за лечението си заплащал сам, а грижите по време на боледуването оказвала свидетелката и семейството й. Грижи за ищеца, парични заеми или парични средства за лечението му не са получавали от ответниците. Ищецът не е имал нужда от финансова помощ, защото е получавал висока заплата, пенсионирал се е с висока пенсия и не е имало нужда да се плащат значителни суми за лечението му.

От показанията на свидетелката М.А. - брокер по сделката за продажба на процесния имот се установява, че ищеца и наследодателя на ответниците заедно са заявили за продажба имота в агенцията, а предварителният договор е съставен от агенцията и е стандартен. Свидетелката знае от К., че едно време родителите им са взели решение, че единият имот остава за единият брат, а другият имот - за другия и затова не е имало уговорка да се превеждат част от парите на М.. На срещите в агенцията ищецът не е заявявал претенции към имота или към продажната цена, нито се е противопоставял да се продава имота. В договора задължително се вписва по чия сметка се превежда 3 продажната цена, при разговорите с ищеца последният е казвал, че няма да иска да получава сума от К., като според свидетелката двамата не са имали уговорка каквато и да е част от продажната цена да се прехвърля на М..

Свидетелката сочи, че „няма как да са имали уговорка … да се дава една част от парите на г-н М. по простата причина, че те нямаше да могат да си позволят да купят имота, който започваха да търсят след подписване на предварителния договор за продажбата“.

От анализа на гласните доказателства съдът намира, че не се установява при условията на пълно и главно доказване наличие на задължения в тежест на ищеца, произхождащи от предходни договори за заем и уговорка между двамата продавачи продажната цената, съответна на дела на ищеца, да бъде получена от ответника в погашение на предходни задължения на ищеца към него. Показанията на свидетелката, ангажирана от ответниците, не сочи за наличие на такива отношения. Показанията на свидетелката А. са производни – сведенията си за уговорките между двамата продавачи свидетелката сочи, че е получила от Г. К., а с ищеца се е виждала веднъж или два пъти.

Свидетелката действително сочи, че в разговор с ищеца последният е казвал, че няма да иска да получава сума от К., но в същото време не се установява в какъв контекст е направено това изявление. Впечатленията на свидетелката в голяма степен са повлияни от информацията, предоставена й от наследодателя на ответниците, както и от нейните собствени разсъждения какви средства са необходими за закупуване на друг имот, на мястото на продадения.

Показанията на свидетелката К., дъщеря на ищеца, от друга страна са непосредствени – тя лично е възприема разговор, воден в нейно присъствие между ищеца и наследодателя на ответниците, в който последният заявил, че е получил цялата сума по сметката си и до 10 дни ще преведе дяла на баща й.

Предварителният договор, уреждащ договора за покупко-продажба, също потвърждава наличието на мандатни отношения между ищеца и наследодатея на ответниците. Клаузата на т.2.2.1 съдържа уговорка, според която продавачьт С. Д. М. е съгласен пълната продажна цена, включително и полагащата му се на него, да бъде преведена по сметка на продавача Г. Б. К. и с постъпване на преводите по т. 2.1.1, 2.1.2 и т 2.1.3 по посочената банкова сметка на Г. К. ще счита плащанията за извършени по отношение на себе си.

Клауза изразява постигнатото съгласие между продавачите един от тях да получи цялата продажна цена, доколкото недвижимия имот е съсобствен и при липсата на други правоотношения между тях, клаузата обективира и упълномощителна сделка полагащата се на другия продавач част от продажната жена да бъде получена от негово име и за негова сметка. По делото не се установяват предходни правоотношения между страните по договори за заем или други, по силата на които в тежест на ищеца да е възникнало задължение към наследодателя на ответниците. Не се установява и постигнато съгласие между двамата продавачи за погасяване на съществуващи задължения към наследодателя на ответниците, нито дарствено намерение към същия.

4

По делото няма спор, че сумата от продажната цена, съответна на дела на ищеца в съсобствеността, не е предадена на С. М.. След смъртта на Г. К. и по силата на наследственото правоприемство, задължението е преминало в патримониума на ответниците.

Ето защо съдът приема, че по силата на мандатно правоотношение, след сключване на договора за покупко-продажба и на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД в тежест за Г. К. е възникнало задължението да предаде на доверителя всичко, което е получила в изпълнение на поръчката, а именно - частта от получената продажна цена. В полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 61 413,06 лева, представляваща продажната цена, съответстваща на идеалните му части по договора от 08.04.2022 г., което към момента не е погасено. Предявеният иск се явява основателен.

Искът срещу ответниците е предявен солидарно. По смисъла на чл. 121 ЗЗД солидарност възниква в определените от закона случаи или когато е уговорена. В процесния случай законът не предвижда солидарност на задължението за предаване на полученото по поръчката, нито страните са уговорили такава. Ответниците в качеството си на наследници на Г. Б. К. отговарят разделно съобразно дяловете си от наследството (чл. 60, ал. 1 ЗН).

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Задължението на довереника по договор за поръчка да предаде полученото на доверителя (за изпълнение на отчетната сделка) е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката. Практиката безпротиворечиво приема че довереникът е длъжен да отчете незабавно и без покана – „задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение, поради което обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на получаване на сумите по договора за поръчка“ – така Решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК и др. В настоящия случай обаче както бе посочено по-горе, съобразно изрично обективираната воля на довереника в Предварителен договор от 30.12.2021 г., сумата от продажната цена на имота е следвало да се получи по конкретно посочена банкова сметка на довереника Г. К.. Т.е. съгласно възложеното, наследодателят е получил в собствената си банкова сметка процесната сума.