Определение № 236 от 26.07.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Търговище, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500185 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 724 от 17.06.2024 г. по гр.д. № 41/2024 година на Районен съд - Търговище съдът е оставил без уважение молбата на Община Търговище, представлявана от кмета на общината Д. Д., действащ чрез юрисконсулт Д. К., за изменение на решение № 151/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РСТ в частта му за разноските, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Д.

К. К. - Старши юрисконсулт при Община Търговище, в качеството й на пълномощник на кмета на ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ - Д-Р ДАРИН ИВАНОВ ДИМИТРОВ, в която се излагат следните основни съображения:

В случай, че ищецът беше подал документи за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на град Търговище, то тогава процесният поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Драка“, площ 773 кв. м , нямаше да е включен в Протоколно решение № 2 от 30.07 2008 г на комисия, назначена съгласно чл. 19, ал 2 от ЗСПЗЗ. Трябвало е ищецът да си докаже собствеността върху имота по административен ред в законовите 1 срокове, предвидени в ЗСПЗЗ, а след това е имало последна възможност чрез подаване на иск срещу съответната общинска служба по земеделие по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ [§ 22 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г )] След като и това не са сторили, за тях е останала единствената възможност по чл. 124, ал 1 oт ГПК като ответник е Община Търговище.

Съгласно общата разпоредба на чл. 78, ал 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Частният жалбоподател твърди, че в съдебно заседание изцяло обстоятелствено и обосновано искът изрично е признат от страна на общината. За процесния имот няма съставен акт за общинска собственост. Процесният имот се води като „Земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр 13 от 2007 г.)”, респ „на Община Търговище” по силата на закона, а не вследствие на действия, оспорващи правата на ищеца. Съгласно чл. 19, ал 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи „Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства.” По силата на закона процесният имот е предаден за стопанисване на Общината по реда на чл. 19, ал 1 от ЗСПЗЗ и определен като имот, спрямо който са допуснати непълноти и грешки при регистрирането му като земя по чл. 19, ал 1 от ЗСПЗЗ. Фактът, че за процесния имот няма съставен акт за общинска собственост /АОС/, както също и че на ищеца не е отречена възможността да установи в хода на административно производство собствеността си, а последният е предпочел да предяви правата си по съдебен ред, считат, че направените в съдебното производство разноски следва да бъдат възложени върху ищеца.

Предвид гореизложеното частният жалбоподател счита, че в случая са налице двете кумулативни предпоставки, заложени в чл. 78, ал. 2 от ГПК за неприсъждане на разноски в тежест на ответната страна - Община Търговище, а именно: 1) ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото; и 2) е признал иска. Моли съда да отмени атакуваното определение и да уважи молбата на Община Търговище като измени решението на РСТ в частта му за разноските чрез отмяна в тая част.

2

Постъпил е писмен отговор от ответната страна – ищецът в производството чрез неговия процесуален представител адвокат Н. С. – ТАК, в който отговор се излага следното:

Първоинстанционният съд, както в решението си по гр.д. № 41/2024 г., така и в обжалваното определение, в мотивите си е посочил, че за предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК релевантно е поведението на ответника, а не на ищеца Определение №11 от 14.03.2016 на ВКС по ч.гр.д.№ 815/2016 година.

Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е допустима, подадена в срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на спора съдът приема следното:

Ищецът е предявил иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община Търговище. Последната се явява надлежна страна по спора без значение от това дали даден имот е актуван като общинска собственост или общината е собственик на този имот по силата на закона.

Безспорно е, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право, а материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество.

В случая Община Търговище е процесуално и материално легитимирана да бъде ответник по предявения иск. Като надлежна страна тя има всички права и задължения, произтичащи от това й качество.

С отговора на исковата молба Община Търговище чрез своя представител изрично е заявила, че искът се явява основателен.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на 3 разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. Но ако сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за освобождаването на ответника от отговорността за разноски. Последната хипотеза е налице обаче в случаите, когато ищецът изобщо няма друга възможност да защити правата си освен чрез исков ред – например – при установяване на трудов стаж по съдебен ред.Тогава дори и да е налице признаване на иска, ответникът ще носи отговорност за разноски. В настоящия случай съдът приема, че ищецът би могъл и по друг начин да установи правото си на собственост чрез предприемане на действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, поради което отговорността за разноски на общината не се предполага, а следва да бъдат изследвани и двете предпоставки за освобождаване от отговорност за разноски съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В случая спорна се явява първата предпоставка, защото ответникът изрично е признал иска и решението на първостепенният съд е постановено в условията на чл. 237 от ГПК при признание на иска.

Ето защо се поставя въпросът дали в конкретния случай с поведението си ответникът Община Търговище е дал повод за завеждане на делото или не.

Процесуалният представител на ответника е пояснил, че спорният имот не е включен в обхвата на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ като е представил протокол на съответната комисия за това. В самия протокол е записано, че тези земи следва да бъда обособени като частна собственост без посочване имената на собствениците им. Няма съставен акт за общинска собственост, нито в приложената по делото скица на имота, извадка от кадастралната карта, общината не е посочена като собственик на имота. С поведението си както процесуално, така и извънпроцесуално, ответникът, в лицето на Община Търговище, не е предприемал действия, които да засягат правата на ищеца като владеещ собственик, т.е. не е имал поведение за предизвикване на съдебен спор и не е дал повод за завеждане на дело.

Процесуалният представител на ищеца излага съображения, че вероятно общината би им създала пречки да могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но изявленията му сочат на предположения от 4 негова страна. По делото няма констатирани действия на служителите на ответната община, които биха могли да обосноват извода, че общината е станала повод за завеждане на делото – напр. с отказ да бъде снабден ищецът с документ, който му е необходим пред нотариус.

Молбата на Община Търговище за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските се явява основателна. Обжалваното определение на РСТ следва да се отмени и вместо него да бъде постановена отмяна на постановеното по делото решение, в частта му за разноските.

Въз основа на изложените съображения, съдът, на основание чл. 274 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 724 от 17.06.2024 г. по гр.д. № 41/2024 година на Районен съд – Търговище, с което съдът е оставил без уважение молбата на Община Търговище, представлявана от кмета на общината Д. Д., действащ чрез юрисконсулт Д. К., за изменение на решение № 151/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РСТ в частта му за разноските, като неоснователна, на осн. чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 2 от ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 151/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РСТ, имащо характер на определение, в частта, в която Община Търговище, представлявана от кмета на общината Д. Д., е осъдена да заплати на Т. Л. Т. с ЕГН ********** от (населено място) разноските по делото в размер на 837.24 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като незаконосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в седмичен срок от върчването му на страните пред ВКС – софия само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6