Решение № 672 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110101422 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен о т М. И. Д., ЕГН ********** с адрес ******* срещу Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес ******* иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва:

3000лева, представляваща дължима главница по сключен между страните на 21.06.2019г. неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението; 1484,76лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.12.2019г.12.06.2024г. вкл., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3386/21.06.2024г. по ч.гр.д. № 7325/2024г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: С ответницата са сключили неформален договор за заем, по който ищецът й е предоставил с банков превод от 21.06.2019г. и по нейна сметка сумата от 3000лева. Уговорено било връщането на сумата да бъде извършено до 21.12.2019г. отново по банков път. Към настоящия момент сумата не била върната. Предвид неизпълнението на задължението на ответника да върне предоставената му в заем парична сума за събиране на вземането си ищецът инициирал заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена лично на ответника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение, което обосновава и правния интерес на ищеца от така избраната форма на защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който исковете се оспорват по основание. Оспорва между страните да са съществували сочените заемни правоотношения. Излага, че от 2016г. живее и работи в Германия. Сочи, че падежът на задължението е произволно определен. Твърди, че не познава ищцата и че никога не се е срещала с нея, нито пък е водила някакъв вид кореспонденция. Твърди, че не 1 дължи сумата по договора, нито пък е уговаряла лихва по него писмено. Възразява за погасяване на исковата претенция за лихва по давност, с изтичане на 3г. съгл. чл. 111б.в.

ЗЗД. Сочи, че никога не е била поканена да изпълни и върне сумата по договора. По отношение на извършения банков превод, сочи че посоченото в него основание – даване на заем, не отговаря на реалното основание на превода. Ищцата се познавала със съпруга й – *******йто й бил предоставил номера на банковата й сметка. Сумата по превода била предадена на трето лице и касаело отношения между ищцата и лицето на което била предадена. Съпругът й бил помолен да посредничи за това. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От служебно изисканото и приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 7325/2024г. по описа на Районен съд – Варна, 19 състав се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3386/ 21.06.2024г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата, предмет на настоящата искова претенция. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил срещу дължимостта й.

По делото е представено преводно нареждане от 21.06.2019г., видно от което сума в размер на 3хил.лв. е била преведена по банков път от ищеца по сметката на ответницата Б..

Видно е, че като основание, въз основа на което е извършен преводът е посочено - даване за заем.

Ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпит на св. ******* съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени с резервите на чл. 172 ГПК. Същият изложи пред съда, че процесната сума е преведена по банков път в полза на ответницата. Познавал се и бил приятел със съпруга й, като те ги помолили да им услужат с по – голяма от дадената сума пари. Сочи, че могли да отделят само 3хил.лева, с които да им услужат, като уговорката била парите да се върнат до Нова година, отново по банков път. За целта им предоставили данните необходими за превода. Впоследствие изминали години, като съпругът на ответницата не си вдигал телефона. По него време семейството на ответницата живеели в Германия. Когато са уговаряли за даването на парите се срещнали в гр. Варна, в близост до Пикадили Парк. Ответницата обещала да върне сумата и обяснила, че парите им били нужни, тъй като били в затруднение. Свидетелят и съпругата му се съгласили да услужат с процесната сума, тъй като се познавали от години. Уговорката била сумата да бъде върната в цялост и по банков път.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция е сума по неформален договор за паричен заем.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу която ответникът е надлежно възразил в срок. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца спрямо ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: наличие на валидно сключен договор за заем; реално предаване на ответника на процесната сума, с поето задължение за нейното връщане в уговорения срок. При проведено успешно доказване на горното, ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу дължимостта на сумата, а именно че тя е предоставенапо повод отношенията на ищцата с трето за спора лице, на когото е била 2 предадена.

Страните спорят относно наличието на сключен помежду им договор за заем.

По дефиниция договорът за заем е неформален и валидността му не е обусловена от спазване на някаква форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото доказване. Той е и реален, т.е. счита се за сключен от момента на предаването на паричната сума в собственост на заемателя.

Между страните не се спори, че на 21.06.2019г. ищецът е превел по банков път сумата от 3хил.лв., както и че тази сума е постъпила по сметката на ответника. Като основание за превода е посочен - договор за заем.

Ответникът е твърдял, че основанието на превода е друго, а именно престация извършена в полза на трето за спора лице. Доказване в този смисъл обаче липсва. На следващо място тези твърдения се опровергават и от кредитираните показания на разпитания в полза на ищеца свидетел, които съдът цени в цялост досежно изложеното за предоставяне в заем на процесната сума, като достоверни, логични и последователни, кореспондиращи и с приетото писмено доказателство – преводно нареждане.

Ответникът не е твърдял в хода на процеса изпълнение на задължението по връщане на получената в заем сума, а и доказателства за това не са били ангажирани. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е установена договорната обвързаност между страните. Установи се и че сумата е реално получена от ответника.

При горната установеност и съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемателят дължи на заемодателя връщане на получената сума. Не се твърди, а и не се установява плащане на такова. А доказателствената тежест за установяване на този факт е на ответника. Исковата претенция се явява основателна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 3000лева, представляваща главница по договор за заем от 21.06.2019г.

По отношение на претенцията за обезщетение за забава: твърденията са били че сключеният между страните договор за заем е с уговорен падеж до 21.12.2019г. В тази връзка са ангажирани единствено показанията на св. ******* Съдът не ги кредитира в тази им част, доколкото досежно твърдяния падеж, те са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, а не на последно място същият е заинтересован от изхода на делото. Ето защо в тази част исковата претенция остана недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Неоснователността на претенцията не налага произнасяне на съда по въведеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на този иск.

И двете страни са претендирали разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Претендират реализирани такива в настоящото производство за 90лева допълнителна ДТ и 1000лева заплатено адв. възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие.

Съразмерно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от по 729,13лева.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са били в размер на 90лева за платена ДТ и 500лева адв. възнаграждение. След тяхното преизчисляване съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски в тежест на ответника в размер на по 394,70лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се такива за адв. възнаграждение платено от ответника по банков път в размер на 312евро, за което се представят писмени доказателства. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 202лева.

3

Процесните суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ по силата на чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Н. Д.

Б., ЕГН **********, с адрес ******* ДЪЛЖИ на М. И. Д., ЕГН ********** с адрес ******* сума в размер на 1533,88евро/3000лева/, представляваща дължима главница по сключен между страните на 21.06.2019г. неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3386/21.06.2024г. по ч.гр.д. № 7325/2024г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 759,15евро/1484,76лева/, представляваща обезщетение за забава за периода 22.12.2019г.- 12.06.2024г. вкл., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН ********** сумата от 372,80евро/729,13лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН ********** сумата от 201,81евро /394,70лева/, представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7325/2024г., съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 103,28евро/202лева /, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4