Решение № 20624 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20624 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110168768 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. С. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 445,50 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..................., аб.

№ ...., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 60,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.06.2023 г., сумата от 29,98 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 5,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 22907 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39919/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок.

Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговора на исковата молба, с който прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предявените искове по основание, като 1 поддържа, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение по доставката на топлинна енергия за битови нужди, че не е титуляр на вещно право на ползване или собственик на посочения в исковата молба имот, че не е извършена доставка на топлинна енергия и че ако е извършена такава, отчитането би било некоректно. Твърди, че за процесния период ищецът не е имал валиден договор с фирмата за дялово разпределение.

Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносната мрежа в имота. Измервателните уреди не били сертифицирани. Прави възражение за неравноправност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 от приложимите за процесния период Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано по делото с Определение № 31014/30.07.2024 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на исковете:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. 39919/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. С. Д..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В настоящото съдебно производство спорно в отношенията между страните е възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, находящ се в ....................

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179, том I, рег. № 19752, дело № 164/2003 г. по описа на ............, нотариус с район на дейност СРС, с 2 рег. № ..., се установява, че със същия Л. С. Д. и Д. Д. Д. са дарили на сина си С. Д. Д. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно . находящ се в ........, като Л. С. Д. е запазила правото си на ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. Съдът намира, че за целите на настоящото производство за исковия период Л. С. Д. се е намирала в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството на вещен ползвател на процесния имот, находящ се в .................... По делото е прието и удостоверение от СО – район „Илинден“, от което се установява, че описаният в нотариалния акт недвижим имот е идентичен с процесния. Ето защо съдът намира, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В настоящия случай несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу приложимите общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между страните за този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото 3 разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД, който извод следва от представените по делото писмени доказателства – Протокол от ОС на ЕС от 19.12.2001 г., ведно със списък на етажните собственици, и Договор № 1139/17.01.2002 г., сключен между третото лице помагач и етажната собственост, в която се намира процесният имот, както и от представените от „Техем Сървисис“ ЕООД по делото отчетни документи и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. С оглед гореизложеното, съдът приема за установено, че за етажната собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената топлинна енергия.

Ответникът е навел възражение в отговора на исковата молба, че за процесния период ищецът не е имал валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Видно от приобщения по делото Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител, възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата в режим на етажна собственост при спазване изискванията на Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост. Ето защо съдът намира, че е спазено изискването на разпоредбата на чл. 139в, ал. 1 ЗЕ, гласящо, че когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б.