Решение № 1380 от 03.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Русе, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520101359 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 233 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М. А. И. срещу И. Д. Д., в която се твърди, че между страните имало сключен договор за наем от 08.04.2024г., по силата на който ищцата предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване обзаведен и оборудван апартамент с идентификатор *********, с адрес гр. Русе, **************. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. „ж“ от договора задължението на наемателя било да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното използване на вещите, такса за електроенергия, вода, смет, разходи по поддържане на общи части на сградата и други, както и да поддържа имота в състояние, което отговаря на предназначението му, поемайки разноските за повредите и похабяване на същия, произтичащи от обикновеното му потребление, включително бил длъжен да предаде имота на наемодателя във вида, в който се намирал при сключване на договора.

На 27.06.2024г. ответницата изпратила уведомление до ищцата, че едностранно прекратява договора считано от 01.08.2024г., а на 13.08.2024г. предала ключовете и освободила жилището. Последното било в изключително лошо състояние - цялото силно замърсено, пода заливан с течности и лепнел, имало голямо количество угарки по пода, меката мебел била тотално съсипана 1 и не могла да се изпере и се наложило претапицирането й. По стените имало монтирани по неправилен начин LED светлини, като отстраняването им наложило шпакловане и боядисване на част от помещението. Наложило се основно почистване на кухнята, която била пълна с развалена храна. В спалнята също състоянието било лошо – подът силно замърсен, калъфа на матрака също силно замърсен до степен да не може да бъде почистен.

Аналогично било и състоянието на терасата.

Твърди се че в резултат от тези неправомерни действия на ответницата, ищцата е направила разходи в размер на 1432 лв. за почистване и ремонт на съсипаните мебели. Също така заплатила и сумата от 201,44 лв. разходи за електроенергия, вода и топлоенергия.

При сключването на договора ответницата била предоставила депозит в размер на 900 лв., който не бил достатъчен, за да покрие тези разходи, като разликата между последните и депозита възлизала на 793,44 лв.

Въпреки направените опити за доброволно уреждане на отношенията между страните, ответницата не покрила причинените от нея щети по имота отдаден ѝ под наем. С оглед на това ищцата депозирала заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №**** от 2024 г. на Районен съд - Русе и издадена срещу ответницата заповед за изпълнение за горепосочената сума.

С оглед дадени от съда в заповедното производство указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено съществуване на вземане на ищцата към ответницата за сумата от 793.44 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответната страна, чрез особеният представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на твърдяното наемно правоотношение между страните, както и предпоставките за прихващане от внесения при сключването на договора депозит на сумата, която ищцата е платила за комунални услуги – 201,44лв. С оглед обаче липсата на изготвен протокол за приемане и предаване на процесния имот, не можело да се установи точното състояние на същия и намиращите се в него мебели, както при приемането, така и при предаването му и не можело да се приеме за 2 доказано, че ищцата е направила претендираните разноски именно в резултат от причинени от ответницата вреди по имота.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.04.2024г. между ищцата М. А. И. в качеството на наемодател и ответницата И. Д. Д. в качеството на наемател е сключен договор за наем с предмет обзаведен и оборудван апартамент с идентификатор *********, с адрес гр. Русе, **************. Съгласно чл. 5, т. „а“ и т. „ж“ от договора, наемателят се задължава да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното използване на вещите, такса за електроенергия, вода, смет, разходи по поддържане на общи части на сградата и други, както и да поддържа имота в състояние, което отговаря на предназначението му, поемайки разноските за повредите и похабяване на същия, произтичащи от обикновеното му потребление, включително бил длъжен да предаде имота на наемодателя във вида, в който се намирал при сключване на договора съгласно чл. 8 от същия.

Наемната цена по договора е уговорена на 900лв. месечно, а в чл. 4, ал.3 е посочено, че при сключването му наемателят предоставя депозит на наемодателя в същия размер, като гаранция за неплатени разходи по ползването на имота и причинени по него повреди.

Към договора е изготвено и подписано от страните приложение, описващо наличните в наетото жилище обзавеждане и електроуреди.

Свидетелят К.С.К. установява, че работела като брокер на недвижими имоти и е свързала страните по делото за сключване на процесния договор за наем. Присъствала при първоначалния оглед на имота, както и след като бил освободен от ответницата. При сключването на договора жилището било обзаведено и оборудвано луксозно, било чисто ново, никой не бил живял в него. След известно време ищцата се свързала със свидетелката и я поканила да огледат апартамента, тъй като ответницата го била напуснала, без да се състави протокол за това. Предала ключовете за имота чрез друг човек.

Непосредствено след освобождаването на наетото жилище свидетелката и ищцата му направили оглед и установили, че състоянието му било лошо „не приличал на това, което бил в началото“. По пода имало нещо разлято и целият лепнел, по земята имало разпилени блистери от лекарства и фасове от цигари. Тавана бил също много замърсен, а на места и изкъртен, дивана и 3 леглото били покрити с множество петна и мазнотии. Свидетелката не била виждала „такова нещо“ само за три месеца ползване. След освобождаването на жилището, ищцата наела професионална почистваща фирма и ремонтирала нанесените повреди по имота и обзавеждането му, след което той придобил отново много добър вид и бил продаден.

По делото са представени разписки и фактури установяващи заплащане през месец август на природен газ, вода и електрическа енергия за процесния имот на обща стойност 201,44лв. Видно от приложените платежни документи, същите са начислено потребление в периода юни-юли 2024г.

Представени са и платежни документи, установяващи заплащането от ищцата на 24.09.2024г. на 200лв. за шпакловане и боядисване, на 19.08.2024г. на 432лв. за „основно почистване на апартамент и пране на матрак и мека мебел“ и на 29.08.2024г. на 800лв. за претапициране на диван и калъф за матрак.

По депозирано от ищцата заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№****/2024г. и срещу ответницата издадена заповед за изпълнение за сумата от 793,44лв., представляваща обезщетение за вреди причинени във връзка с неизпълнение на договор за наем от 08.04.2024г. заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцата по издадената в нейна полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени и гласни доказателства наличието на сключен между страните договор за наем, правата и задълженията им по него. Няма спор и по въпроса, че при освобождаването на наетия имот, ответницата е имала незаплатени задължения за същия за комунални услуги в общ размер на 201,44лв., за които са налице предпоставки да бъдат приспаднати от предоставения при подписването на договора депозит в размер на 900лв.

Спорно е дали са доказани твърдените от ищцата вреди по имота, предвид липсата на съставен приемо-предавателен протокол при прекратяването на договора, както и предвид липсата на описание на 4 състоянието на обзавеждането при сключването на договора.

Видно от приложение №1 към процесния договор е какво е било обзавеждането не отдадения под наем апартамент. След като в същото не е описано състоянието на вещите, то следва да се приеме, че то е било поне такова, че позволява нормалната им употреба, било то от естетическа, хигиенна или техническа страна. В допълнение от свидетелските показания се установява, че жилището е било новообзаведено, след ремонт, без следи по него и обзавеждането от предходна употреба. Съдът няма основание да не кредитира тези свидетелски показания, доколкото не се опровергават или поне не се разколебават от каквито и да е други доказателства по делото. Също така гласните доказателства в случая са единствените възможни за установяване състоянието на наетия имот и обзавеждането му след прекратяване на договорните отношения между страните, поради неоказаното от ответницата съдействие за надлежно приемо-предаване на имота със съставяне на съответния протокол с участието на страните, евентуално и на трето лице.

Поради това ответницата не би могла да черпи облаги от това свое недобросъвестно поведение и да не се зачетат свидетелските показания относно състоянието на освободеното жилище. Относно стойността на причинените вреди по имота и обзавеждането му страните по делото нямат спор, а и тази стойност се установява от представените писмени доказателства.

При това положение следва да се приеме, че ищцата е направила разноски за поправяне на причинените от ответницата вреди в размер на 1432лв. и е заплатила ток, вода и природен газ за нейна сметка в размер на 201,44лв., както твърди или общо 1 633,44лв. (а не 1693,44лв. както ги е изчислила в исковата си молба). След приспадане на предоставения от ответницата депозит при сключване на договора, същата остава да дължи сумата от 733,44лв. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния предявен размер от 793лв. В исковата си молба ищцата твърди и претендира разходи в общ размер на 1633,44лв.

(1432+201,44), като претендира разликата оставаща след приспадане на депозит от 900лв. (1633,44-900), но вероятно поради техническа грешка е изчислила тази разлика на по-висока от реално дължимата сума (според нейните изчисления).

При този изход на спора в тежест на ответницата следва да се възложат 5 направените от ищцовата страна разноски за настоящото производство в размер на 725лв., както и за заповедното производство в размер на 325лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е И. Д. Д. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, *******, дължи на М. А. И. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Княжеска“ №27 сумата от 733,44лв. обезщетение за вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 16.10.2024г. до изплащането ѝ, за която сума е издадена Заповед №***/28.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2024г. по описа на Районен съд - Русе.

ОТХВЪРЛЯ установителния иск за сумата над 733,44лв. до пълния предявен размер от 793,44лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА И. Д. Д. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, *******, да заплати на М. А. И. сумата от 725лв. разноски за настоящото производство и 325лв. разноски по ч.гр.д.№****/2024г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.