Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 207/2024
Вид
Решение № 205
Подписан
26.02.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220100207 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът „Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик със седалище и адрес на управление: г** представлявано от управителя **, чрез пълномощника адвокат К. В. Г., АК - Пловдив, с адрес на кантората и съдебен адрес по настоящата искова молба за връчване на книжа и съобщения: гр. ** твърди против ответника Д. Ж. Н., ЕГН **, с адрес: с** че срещу него е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1110 от 28.06.2022г. съгласно чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №20225220102018 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, съгласно която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца „ВО**И“ ЕООД, ЕИК:** общата дължима сума е в размер на 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 677.89 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до 01,06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв.

/двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.

Твърди се, че с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК, за ищеца бил възникнал правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Твърди се, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба са 1 приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от ВиК оператора „Во**и“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към момента Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от ВиК оператор „Во**и“ ЕООД. гр.

Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014г. - точка 26. Твърди се, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида е абонатен номер № 101000148, съгласно общите условия, на адрес: с** за което са били издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г. от „Во**и“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31. ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33. ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.20141. на ДКЕВР. Твърди се, че в противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на няколко години не бил заплащал на ищеца доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода. Предвид изложеното в исковата молба, ищецът счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължал съответната сума. Оформен е петитум с който се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че по отношение на ответника Д. Ж. Н., ЕГН **********, е адрес: ** съществува вземането на ищеца „ВО**И“ ЕООД, гр. Пазарджик. ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от законен представител - управител **, по Заповед за изпълнение на парично задължение № 1110 по чл. 410 от ГПК от 28.06.2022г„ издадена по ч. гр. д. № 2018/2022 г. по описа на Районен съд - Пазарджик за сумите: 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 677.89 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане па отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г. мораторна лихва върху главницата в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Е. Б. от АК-Пазарджик, назначена за осъществяване на правна помощ в качеството си на особен представител на ответника Д. Ж. Н., в който е изразила становище по предявения иск, че същият е процесуално допустим, но неоснователен. Твърди, че било видно от представените доказателства, че нямало начислени суми, за ползвана вода, а само такива пренасяни от миналите години, за които вземането е било погасено по давност, както за главницата, така и лихвите. Излага становище, че дълговете за неплатени задължения могат да се търсят само три години назад, като въпросът за давността бил уреден в ЗЗД. Сочи, че според чл.110 общата давност за погасяване на задълженията е 5/пет/ години, но в следващия текст на чл.111, ясно било казано, че с изтичане на 3/три/годишна давност се погасяват изрично посочените вземания, включително и периодичните плащания, респективно и лихвите по тях. Сочи, че в тази насока е и тълкувателно решение №3/2011г на ОСГКТК на ВКС и допълнение към него също №3/18.05.2012г също на ОСГКТК на ВКС и Тълкувателно 2

Решение №16/09.05.2017г на ВКС произнесено по гр.д. №50185/2016 г. Твърди, че за начислявана сума в търсения период важи погасителната давност, а освен това че не са направени засичания на водомера на абоната и липсвало отчитане на доставена, ползвана и съответно дължима за плащане питейна или отходна вода. Твърди, че нямало данни дали на карнетите на инкасаторите има подписи, така, както били изискванията на тяхната Наредба, и ако имало такива, то биха могли да бъдат кредитирани единствено и само за онези месеци, за които абонатът е поставил подписа си и е потвърдил верността на отразеното показание на водомера. Твърди, че такова действие придавало двустранен характер на записването и ищецът трябвало да докаже наличието на подписа на ответника и че тогава би била налице облигационна връзка между страните и произтичащи от това задължения. Твърди, че не било установено дали твърденията в исковата молба отговарят изцяло на действителното състояние на договорните отношения между страните и липсвали доказателства в тази насока. Изразява становище, че отсъствието на страната и невъзможността за една действителна защита с факти и аргументи прави искът доказан едностранно, още повече, че твърденията на ищеца се базирали изцяло и единствено на доказателства представени от него. Моли се съдът да отхвърли иска, предявен срещу ответника като необоснован и недоказан, като твърди, че търсените вземания са погасени по давност, нямало данни ответникът да е подписвал допълнително споразумение - договори за разсрочено плащане.

Изразено е становище, че поради липса на контакт с ответника, особеният представител не може да посочи свидетЕ., и че ще се ползва от писмените доказателства представени от ищеца.

Съдът, при условията на чл. 233 от ГПК, е оставил без разглеждане предявената искова претенция с правно основание чл. 422 от ГПК над размера от 468,85 за претендирана главница и извън периода 27.06.2019 г. до 01.06.2022 г., както и над размера от 45,86 лв. мораторни лихви и извън периода 27.06.2019 г. до 01.06.2022 г., поради отказ от иска и е прекратил производството по делото в тази му част.Частично е била обезсилена и издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

На 27.06.2022 г. ищцовото дружество е подало в РС – Пазарджик заявление по чл.

410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 769.15 /седемстотин шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 677.89 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 31.03.2019г. до 01.06.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 91.26 лв./деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 31.03.2019г. до 01,06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендирани са съдебно деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Издадената за тези суми заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и за ищецът е възникнал правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е допустим, тъй като исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК.

3

В производството по чл. 422 ГПК взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава.

Едно от възраженията на особения представител на ответника е, че между последния и ищцовото дружество не се доказва съществуването на валидно облигационни правоотношения по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна такава.

Ищецът представя лихвен лист и извлечение от карнета, от които се установява, че на името на ответника Д. Ж. Н. по партида на абонатен № 101000148 за водоснабден имот, находящ се в с. Алима начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 677,89 лв. за периода 31.03.2019 г. до 01.06.2022 г.

Същият водоснабден имот е станал собственост на ответника Д. Ж. Н. съгласно представения по делото нот. акт № 188/2020 г. – съответно на 17.12.2020 г., като ответникът е подал заявление на ищцовото дружество за промяна на партидата на 21.07.2021 г.

Ищецът представя също Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те, от оператора „Во**и“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ.те от ВиК оператор „Во**и“ ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно.

Вещото лице, след направена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е констатирало, че за партида № 101000148, за имот, находящ се в с**, с титуляр Д. Ж. Н. за периода 17.12.2020 г. до 01.06.2022 г. има неплатени четири фактури с главници в общ размер от 524,64 лв., от които 468,85 лв. – главница и 55,79 лв. – лихва за забава.

По делото като свидетел е разпитана и служителката на ищцовото дружество Е. С.

Н., която в показанията си установява, че тя е инкасирала процесния водоснабден имот .

Свидетелката твърди, че подписите положени в карнетните листове са на собственика на имота, но преди няколко години, разбрала от съседи, че той е заминал с приятелската си за гр. Сливен. От тогава и досега, имотът е необитаем и инкасаторката не е имала достъп до него.