Решение № 261311 от 13.04.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

261311/13.4.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 – ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря К. И., след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16310 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по реда на чл. 310, ал.1, т.2 от ГПК и е образувано по предявен иск от „Ва сие К“

ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Диана Велизарова А. и от М.В.А. с ЕГН ********** с правно основание чл.233 ЗЗД срещу „Хоспис

Свети Пантелеймон“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ивелина Неделчева за освобождаване на отдаден под наем недвижим имот с договор за наем от 28.2.2018 г., находящ се в гр.Варна, местност „Свети Никола“ 1-968, разположен в ПИ с идентификатор

*** по кадастрална карта, представляващ вилна сграда, състояща се от сутеренен етаж, първи етаж, втори етаж и трети етаж – таванско помещение.

Ищците твърдят, че в качеството им на наемодатели те имат правен интерес да предявяват иск за предаване държането на отдадения под наем техен недвижим имот.

Твърденията от които ищците черпят права са, че на

28.02.2018 г. са сключили договор за наем с ответника за описания имот, при условия за временно и възмездно ползване със срок една година – от 01.03.2018 г. до 28.2.2019 г.

Преди това на 09.2.2017 г. е сключен договор за наем за същия имот между М.А. и Юлия Тодорова като физическо лице. Същата е едноличен собственик на капитала на „Х.П.“ ЕООД по силата на който А. е предоставила на Тодорова за временно и безвъзмездно ползване процесния имот.

С подписването на договора за наем 28.02.2018 г. е подписан анекс с който страните са се договорили, че „Х.П.“ ЕООД приема да изпълнява договора за наем от 09.02.2017 г. и всички права и задължения към него. С подписването на анекса към договора неговия срок се удължава с още една година – от 01.3.2018 г. до 28.2.2019 г. същият може да бъде продължен по съгласие на страните, подписано един месец преди изтичането на срока. Месечната наемна цена е 300 евро, а съгласно анекса е договорена на 1000 евро, падежът на плащане е определен по следния начин: авансово всеки месец до 20-то число се плаща наемната цена за следващия месец. Още от началото на действието на договора за наем от 28.02.2018 г. и този от 09.02.2017 г. не се е изпълнявал точно от наемателя. Същият не е спазвал падежната дата и не е превеждал цялата месечна вноска. През 2020 г. наемодателите получили съобщение от НАП, че имат задължения за данък върху доходите от наем. През цялото време наемателят ги е уверявал, че е внасял дължимия данък. Съгласно договора за наем наемодателите имат право да посещават по всяко време обектите, които не са предмет на договора за наем. При посещения в имота и в нарушение на договора те били гонени, недопускани и обиждани от представител на наемателя. Срокът на договора е изтекъл на 28.2.2019 г. При забава за плащане на дължимата наемна цена с повече от 10 дни, същият се прекратява автоматично като наемодателят не дължи уведомление на наемателя. Съгласно чл.6.7 наемателят е длъжен да върне имота в 3-дневен срок, считано от датата на прекратяване на договора.

Наемателят не е освободил отдадения под наем имот. Ищците са му изпратили покана и въпреки това не е налице изпълнение. Поканен е да предаде имота и да погаси задълженията на ел.енергия, ВиК и други. Поради неизпълнение на задълженията от страна на наемателя, договорът е прекратен автоматично поради неизпълнение на задълженията по него, а именно неспазване на падежната дата, незаплащане на дължимата месечна вноска в пълен размер, неосигуряване на достъп на собственика, какъвто той има съгласно уговореното от страните. В евентуалност ищците заявяват, че договора за наем е прекратен с изтичане на неговия срок.

Молят за уважаване на иска и заплащане на разноските за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на молбата. Счита, че искът е недопустим, а в евентуалност неоснователен. Същият не оспорва твърденията, че между страните е налице договор за наем за описания имот, както и че срочният договор е изтекъл на 28.2.2019 г. Заявява, че на осн.чл.236, ал.1 ЗЗД срочният договор е продължен като безсрочен и имотът се ползва от наемателя със знанието и съгласието на наемодателя. Не оспорва, че е получил нотариална покана от ищците.

Оспорва единствено твърденията във връзка с обстоятелството, че нотариалните покани, които е получил представляват уведомление за прекратяване на безсрочния договор за наем. Същите не съдържат изявление за прекратяване на договора от страна на наемодателите, поради което към датата на подаване на отговора не е прекратено наемното правоотношение между страните.

Към момента дружеството продължава да изпълнява задълженията си като заплаща в пълен размер наемната цена по договора. Сумите се превеждат по банковите сметки на ищците. Моли за прекратяване на производството, а в евентуалност за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищците поддържат молбата чрез процесуалния си представител адв.Зв.С..

Ответникът чрез процесуален представител адв.Г.Вълев в съдебно заседание поддържат отговора.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявен иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД ищецът не е длъжен да доказва правото си на собственост, но тъй като се твърди от ищците, че те притежават това право въз основа на правна сделка и титулът за собственост не е оспорен по съдебен ред, съдът приема, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот. Материалноправната легитимация по предявения иск произтича само от твърдение за наличие на облигационна връзка – договор за наем. Възможно е наемодателят да не е собственик на вещта, като уговорките между него и собственика не могат да се оспорват от наемателя доколкото същите представляват тяхни вътрешни отношения.

Ищците се легитимират като собственици на отдадения под наем имот, като придобивното основание на правото на собственост е правни сделки, обективирани в нот.акт № 196, том

LXIII, дело № 15593/2007 г., нот.акт № 76, том LXIV, дело № 15693/2007 г., нот.акт № 147, том IX, дело №

2507/1996 г., всички на Служба по вписвания Варна.

В конкретният случай от значение за изхода на спора са отговорите на следните въпроси по релевантните факти за производството по предявения иск, а именно: ответното дружество държи ли недвижимия имот, собственост на ищците и на какво правно основание упражнява това държане.

С определение по реда на чл.146, ал.1