Решение № 11263 от 11.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29229/2022
- Вид
- Решение № 11263
- Подписан
- 11.06.2024
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11263 гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело .0221110129229 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл .79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 6 599,26 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 738,61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2018 г. до 19.03.2021 г., сумата 45,62 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 7,88 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 31.03.2018 г. до 19.03.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент ., находящ се в гр. С. , аб. .. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .. по описа на СРС, 67 състав. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи 1 условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Съгласно приложимите общи условия той дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответницата, конституирана по реда на чл. 227 ГПК, не е депозирала отговор в законоустановения срок.
Третото лице помагач “Т.” ЕООД не оспорва исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответницата е да докаже, че е платила дължимите суми.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сградаетажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в 2 сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение ./17.05.2018 г., постановено по т.д. ./2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който 3 ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че Д. Я. Д. се явява клиент на топлинна енергия и дължи заплащането на всички претендирани суми. По делото е прието заверено копие на договор да продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от .. /л./, от който се установява, че Д. Я. Д. и Р. Г.а Д. са придобили правото на собственост върху апартамент ., находящ се в гр. С...
Видно от акт за граждански брак № ., Д. Я. Д. и Р. Г.а К. са сключили брак на .
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № .., издадено от С., от което се установява, че Р. Г.а К., ЕГН ********** е със семейно положение “разведена” и роднини: Г.Л.К. /баща/, починал на .., Д.Т. К. /майка/, починала на .., Я. Д. Д. /син/, починал на ., ищцата Д. Д. Д. /дъщеря/ и Л.Г.К. /брат/.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден на .. от С., Р. Г.а К. е починала на .., като към момента на смъртта си същата е била със семейно положение разведена, т.е. бракът между Р. и Д. е прекратен преди смъртта й.
Процесният имот е придобит от Р. и Д. на .. при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), предвиждащ режим на общност. В случай, че към момента на придобиването бракът не е бил прекратен, то имотът е станал съпружеска имуществена общност. Ако бракът е прекратен преди .., то при придобиването му между Р. и Д. е възникнала обикновена съсобственост при равни квоти – по 1/2 идеална част.
С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, 4 следва да се приеме, че след смъртта си Р. К. е оставила за свой законен наследник ответницата Д. Д. Д. /дъщеря/, ЕГН **********. Така ответницата е придобила по пътя на наследяването притежаваната от нейната майка 1/2 идеална част от процесния имот.
От извършена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. по искане № . г., се установява, че Д. Я. Д., ЕГН **********, е починал на .., като е оставил за наследник по закон ответницата Д. Д. Д. /дъщеря/, ЕГН **********.
След смъртта на Д. Д. на .. ответницата Д. Д., в качеството си на единствен законен наследник на своите родители, е придобила собствеността върху процесния имот.
В случая от съществено значение за делото е това, че в отчетния документ, касаещ част от исковия период – формуляр за отчет за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. (.) като клиент е посочен само Д. Я. Д.. С оглед на това и доколкото липсва конкретно оспорване и установяване на неавтентичността на положения подпис в този формуляр за отчет, съдът намира, че следва същият да се приеме за извънсъдебно признание за съществуването на облигационно отношение именно между ищцовото дружество и Д. Д. през процесния период, респективно че той отговаря в цялост за задълженията във връзка с доставената топлинна енергия, независимо че е била налице съсобственост. В допълнение следва да се посочи, че липсват доказателства, които да са в насока опровергаване на този извод.
Както беше посочено и по-горе ответницата Д. Д. е единствен законен наследник на Д. Д., починал след исковия период, за който се претендира заплащане на топлинна енергия и дялово разпределение. От изложеното следва, че задължението за заплащане на процесните суми е преминало към ответницата по делото Д. Д. по силата на настъпилото наследствено правоприемство.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите 5 части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на “Т.” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 14.10.2003 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че през процесния период /01.05.2017 г. до 30.04.2020 г./ в процесния имот е имало 2 бр. водомери за топла вода, а сградата е била без отопление. Установява се, че за периодите 2017 г. - 2018 г. и 2019 г. – 2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомерите. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма “Т.” ЕООД, като поради това, че сградата е била без отопление, ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Експертизата установява, че топлата вода за сезон 2017 г. – 2018 г. е изчислявана на база брой /3 лица/ потребители по 140 л./ден поради неосигурен достъп за отчет съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1.. За сезон 2018 г. – 2019 г. топлата вода е изчислявана по реален отчет по т. 5.2. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 1.. Изяснява се, че при отчета на показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За сезон 2019 г. – 2020 г. топлата вода е изчислявана на база брой /3 лица/ потребители по 140 л./ден поради неосигурен достъп за отчет съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № ., заедно с допълнително количество 151,62 куб. м. съгласно ал. 3, т. 2, където е предвидено, че разликата между отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за БГВ, и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода и начислените по ал. 2, т. 2 количества, се разпределя пропорционално на начислените количества 6 гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални водомери за топла вода или са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но не повече от 280 л. на обитател за едно денонощие. Останалата разлика се разпределя пропорционално на всички останалите клиенти. Установява се, че са съставени протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Предвид, че сградата е била без отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, не е изчислявана. Експертът посочва, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. От експертизата се установява също, че през процесния период топломерът е преминал метрологични проверки със заключение “съответства на одобрения тип”, като на 24.10.2019 г. топломерът е подменен с нов модел уред ,тип Sharky 775, внос от А. с фабр.
Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99d4d7ab-a260-4329-aa26-d63b21849bbe