Решение № 14468 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14468 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110158238 по описа за 2022 година

При условията на последващо комулативно обективно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.430,ал.1 ТЗ и чл.430,ал.2 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД (за заплащане на задължения по договор за банков кредит) и насрещен иск по чл.49 ЗЗД (за обезщетение от непозволено увреждане).

С исковата молба ищецът „ф” ЕАД е предявил обективно съединени установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми: 2 088 лв, представляващи непогасената главница по Договор за потребителски кредит № ***г. между страните ; 184,03 лв, представляващи договорна възнаградителна лихва за период от 05.04.2021г. до 09.09.2021г. , и 31 лв, представляващи обезщетение за з а б а в а за периода от 05.04.2021г. до 12.10.2021г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.417 ГПК – 25.10.2021г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по заповедното гр.д. № 60943/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата

(ответница в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовата банка поддържат предявените искове. В писмена молба от 14.03.2024г. и в първото открито заседание на 15.03.2024г. юрисконсулт на ищеца е посочил , че процесният договор не е подписан на хартиен носител , а чрез идентификация посредством код , изпратен на имйл адрес /от 1 разстояние/.

В заседанието на 25.04.2025г. , в което са проведени устните състезания не е присъствал представител на ищцовата банка, но с писмена молба от 23.04.2025г. пълномощник на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ищцовата страна не е изразила изрично становище по предявения от ответницата насрещен иск.

Ответната страна Р. Б. К. оспорва изцяло предявените искове видно от изявленията й в представения на 11.01.2023г. отговор на исковата молба (озаглавен „възражение”-б.с.).

Твърди , че не е сключвала договор с ответната банка , а с процесния договор за потребителски кредит се е запознала от приложението към исковата молба по настоящото дело. Уточнява , че е била сключила договор с ф”ЕООД за доставка на матрак и в телефонен разговор с представител на това дружество – госпожа И.ова й било препоръчано да посети офиса на „ф”, клон „Люлин” При посещението й в клона на ищцовата банка ответницата научила, че „има сключен договор за потребителски кредит” от нейно име с банката , но не поучила копие от този договор , тъй като й била поискана „солидна сума” за това, защото договорът бил от 22 страници. Ответницата твърди , че този договор за банков потребителски кредит не е сключен от нея , а от представител на ф”ЕООД без нейно знание и съгласие.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК с отговора на исковата молба Р. Б. К. е предявила НАСРЕЩЕН ИСК (чл.211 ГПК) , с които претендира да бъде осъдена „ф"ЕАД да й заплати сумата от 1 000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се в платените от Р. Б. К. такси за обслужване на запорирани банкова сметка и дебитна карта в „ф”ЕАД поради действията на „ф"ЕАД по събиране на вземанията по процесния Договор за потребителски кредит № ***г.

С допълнителна писмена молба (наименувана „искова молба”- б.с.) Р. Б. К. е посочила банкова сметка във връзка с предявения насрещен иск и е представила документ за платена държавна такса за предявяването му.

С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 21.06.2025г. , е ПРИЕТ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. Б. К. насрещен иск.

С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 25.04.2025г. , е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. Б. К. с писмена молба от 08.04.2025г. втори насрещен иск , тъй като е заявен след изтичането на срока по чл.211,ал.1 ГПК.

С определението по чл.140 ГПК е ОТХВЪРЛЕНА предявената от ответницата Р. Б. К. молба за правна помощ. Като необжалвано това определение в тази му част е влязло в сила.

В хода на съдебното производство ответницата поддържа оспорването на исковете. В първото открито заседание на 25.03.2024г. ответницата е оспорила твърдението на ищцовата страна , че процесният договор е подписан чрез изпращане на електронен код , като отново е посочила , че е била сключила договор за доставка на матрак с ф”ЕООД , но развалила по телефона този договор поради завишената стойност на матрака , който поради тази причина 2 не й бил доставен. При разпита на вещото лице по съдебно-техническата екеспертиза , проведен в откритото заседание на 25.04.2025г., ответницата е заявила, че „няма електронен подпис и не е подписвала електронен договор” , като е посочила и , че „нейният телефон няма памет , съответно чрез него не може да бъде получен под формата на имейл нито договор , нито нещо друго”.

При устните състезания в заседанието на 25.04.2025г. ответницата е пледирала за отхвърляне на исковете срещу нея и за уважаване на насрещния иск, предявен от нея.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на установителните искове по чл.422 ГПК :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в заповедното гр.д.

№60943/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на установителните искове по чл.422 ГПК :

Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна обосновава пасивната легитимация на ответницата по предявените установителни искове с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало между тях договорно правоотношение, произтичащо от сключен между тях Договор за потребителски кредит № ***г. , по силата на който на ответницата от банката- ищец e бил предоставен банков целеви потребителски кредит за закупуване на стока – матрак чрез превеждане на продажната цена на стоката по банкова сметка на продавача.

По настоящото дело обаче не е доказано по безспорен и категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че ответницата е била страна (потребител-кредитополучател) по Договора за потребителски кредит № ***г. , посочен както в исковата молба , така и в заявлението по чл.417 ГПК.

Договорът за потребителски кредит № ***г. е представен по настоящото дело на хартиен носител в препис , заверен за вярност с оригинала от представител на ищеца , и на електронен носител. Според т.3 от заключението по съдебно-техническата експертиза , прието в заседанието на 25.04.2025г., представеният по делото препис на хартиен носител от процесния договор е идентичен с електронния договор , представен и изследван в pdf формат.

Според изричното твърдение на пълномощника на ищеца в писмена молба от 14.03.2024г. и в първото открито заседание на 15.03.2024г. по делото „процесният договор не е подписан на хартиен носител , а чрез идентификация посредством код , изпратен на 3 имйл адрес /от разстояние/”.

В откритото заседание на 25.04.2025г. по делото ответницата е заявила, че „няма електронен подпис и не е подписвала електронен договор” , като е посочила и , че „нейният телефон няма памет , съответно чрез него не може да бъде получен под формата на имейл нито договор , нито нещо друго”. Още с възражението по чл.414 ГПК по заповедното дело и с отговора на исковата молба в настоящото исково съдебно производство ответницата е оспорила категорично да е подписвала или да е сключвала по друг начин договор за банков кредит с ищцовата банка , като уточнява , че е сключила договор за доставка на матрак с трето дружество - ф”ЕООД , който обаче бил развален от нея поради значително завишената цена на матрака и матракът не бил доставен.

По правното си естество твърденията на ответницата представляват оспорване на волеизявлението й за сключване на процесния договор и конкретно на електронния подпис от нейно име в този договор. Поради това подписването от ответницата на този договор не може да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, а следва да бъде доказано от ищеца. Ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.193,ал.3,изр.2 ГПК, не е представил по настоящото дело надлежни доказателства , от които да се установява по безспорен начин , че процесния Договор за потребителски кредит № ***г. наистина е подписан с електронен подпис от ответницата като потребител – кредитополучател.

В т.1 от заключението по съдебно-техническата експертиза , прието в заседанието на 25.04.2025г. , е посочено , че Договорът за потребителски кредит № ***г. и съпътстващите го документи „са подписани чрез електронен подпис (ЕП) съгласно регулациите на ЕС 910/2014 Приложение ІІІ” , като вещото лице е уточнил , че върху документите са положени „електронен подпис на „ф”ЕАД „ и „КЕП /квалифициран електронен подпис – б.с./ на лицето”. Според вписванията в документите срокът на валидност на сертификата на подписа на лицето – потребител е от 12.32 часа до 13,32 часа на 04.03.2021г. , т.е. един час , в рамките на който е подписан договора от името на ответницата, което е станало на 04.03.2021г. в 12,33 часа.

Въпреки че , не е посочено изрично от вещото лице в заключението по съдебнотехническата експертиза , от съдържанието на вписванията относно елекронния подпис , поставен от името на ответницата в процесния договор и в документите към него, се установява , че в конкретния случай се касае за издаване и ползване на еднократно удостоверение за квалифициран електронен подпис, каквито издава Namiral SpА, италианско дружество със седалище в Сенигалия (Анкона), Италия , което се представя за доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги по смисъла на регламент eIDAS, като по настоящото съдебно дело липсват данни и доказателства кога и кой от името на ответницата е попълнил и подал формуляра за кандидастване за издаване на такова удостоверение и е сключил договора по чл.4 от Общите условия за издаване на еднократни удостоверения на Namiral SpА.

Според чл.13 ЗЕДЕУУ електронните подписи са три вида : 1)обикновен електронен 4 подпис (чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ) , 2)усъвършенстван електронен подпис (чл.13,ал.2 ЗЕДЕУУ) и 3)квалифициран електронен подпис (чл.13,ал.3 ЗЕДЕУУ). Относно легалните дефиниции на тези три вида електронни подписи чл.13 ЗЕДЕУУ препраща към чл.3, т.10, т.11 и т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.

В Регламент (ЕС) № 910/2014г. е изрично уредена правната сила само на квалифицирания електронен подпис (КЕП). Според чл.25,т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. правната сила на квалифицирания електронен подпис (КЕП) е равностойна на тази на саморъчния подпис.

В българския ЗЕДЕУУ е уредена правната сила на останалите два вида електронни подписи – обикновения електронен подпис и усъвършенствания електронен подис. Според чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на обикновения и на усъвършенствания електронни подписи е равностойна на тази на саморъчния подпис ,но само когато това е уговорено между страните. По настоящото дело не се твърди , да е налице такава уговорка между ищеца и ответницата във връзка със сключването на процесния Договор за потребителски кредит № ***г. Поради тази причина , за да се приривни на саморъчен подпис , електронният подпис в процесния кредитен договор , поставен от името на ответницата като кредитополучател , следва да е квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,ал.3 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.