Определение № 222 от 12.04.2024, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Тетевен, 12.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100313 по описа за 2023 година

С неприсъствено решение № 66/11.03.2024г.постановено по гр.д. № 313 по описа на районен съд Тетевен за 2023г , съдът е : Осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ "ЕООД , с ЕИК:ххххх , със седалище и адрес на управление: С. представлявано от П. Б. Д. ДА заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. Т. сумата от 455 лв. разноски по делото.

Решението е връчено само за сведение на ищцовата страна на дата 19.03.2024г , а на дата 18.04.2024г е постъпила от адв. Д. М. от САК молба с правно основание чл.248 от ГПК т.е в едномесечния срок от връчването/240 ГПК/ , тъй като решението е необжалваемо , с която моли да се допусне изменение на решението в частта за разноските , като се присъдят 5550 лв. с ДДС лева за, а не 400 лева за исковете, като твърди ,че това било реално заплатеното от ищцата . Счита , че след като няма възражение за прекомерност съдът не може да редуцира адвокатското възнаграждение. Поради което да се измени решението в частта за разноските и съдът да определи възнаграждение в размер на 5500 лева.

Съдът е връчил молбата на другата страна, както следва, като в законово установеният срок не е постъпил отговор.

По отношение на адвокатското възнаграждение съдът се е мотивирал относно размера на същото в съдебното решение като е присъдил по 200лв за всеки един от исковете или общо 400лв ,т.е под мининума на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения .

Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.

Относно изложените от молителя съображения, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 5500лв., съдът намира, че искането е неоснователно с оглед постановеното Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. С цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение . На следващо място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и 1 от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба. С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е без участието на страните, тъй като всички искания са направени в писмен вид , предявени два кумулативно съединени иска- установителен и осъдителен, касаещи едно облигационно правоотношение, възникнало между страните. Съдът намира, че определеният с решението размер от 400 лева съответства на описаните критерии. По сходен казус се е произнесъл ВКС в определение №343/ 15.02.2024г по т.д. №1990/2023г на второ т.о. на ВКС , определението касае възнаграждение на особен представител , а в настоящия случая се касае за претендирано възнаграждение много и над минималните размери по наредбата.

Поради което съдът счита ,че размера , който е осъден ответника да заплати по Решение 66/11.03.2024г.постановено по гр.д. № 313по описа на районен съд Тетевен за 2023г не следва да се променя поради което молбата следва да бъде оставена без уважение Водим от горното съдът ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.248 ГПК с вх. № 1804/25.03.2024г подадена по гр.д. № 313 по описа на Районен съд Тетевен за 2023г от адв.

Д. М. от САК , процесуален представител на ищцата М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. Т. постановено по гр.д. № 313 по описа на районен съд Тетевен за 2023г относно размера на адвокатското възнаграждение .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд –Ловеч .

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

2