Решение № 109 от 23.02.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Видин, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20231320102053 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР и чл. 106, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДСл от ищеца М. Ц. М. с ЕГН ********** от гр. Видин против Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 8121К-8618/23.08.2018г. на Министъра на вътрешните работи М. Ц. М. е бил назначен за държавен служител на длъжността старши експерт /старши механик/ в База „Гранични полицейски кораби"- Видин към Регионална дирекция „Гранична полиция"Русе при Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР, за неопределено време, считано от 03.09.2018г. с основна месечна заплата 1579.00лв.

Със Заповед № 8121К-7915/09.08.2022г. на ВПД Административен секретар на МВР на М. е била определена основна месечна заплата 2396.00лв.

Със Заповед № 8121К-6460/10.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.105, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител, на М. Ц. М. е прекратено служебното правоотношение старши експерт /старши механик/ в База „Гранични полицейски кораби"Видин към Регионална дирекция „Гранична полиция"- Русе при Главна 1 дирекция „Гранична полиция" - МВР, едностранно от страна на държавния служител, считано от 20.07.2023г.

Твърди се, че ищецът има 4години, 10 месеца и 26 дни стаж като държавен служител в МВР, като на това основание на същия се дължат четири месечни възнаграждения /брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на служебното правоотношение/, като обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, а именно 9584.00 лева.

Сочи се, че съгласно чл.106, ал. 3 от ЗДСл, в случаите по ал. 1, т. 5 /при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът твърди, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на същия е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2019г., съгласно Разпореждане № ********** по протокол № 01313/23.08.2019г. на ТП на НОИ - град Видин, поради което на същия се дължи обезщетение 50 на сто от месечната му основна заплата /2 396.00лв./, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година /4 години/ като държавен служител в размер на 4 792.00лв.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:

- сумата от 9584.00лв. /девет хиляди

2 петстотин осемдесет и четири лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 17.10.2023 г. до окончателното издължаване;

- сумата от 4792.00лв. /четири хиляди седемстотин деветдесет и два лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 3, изр. 2 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 17.10.2023 г. до окончателното издължаване.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва по основание и размер исковите претенции.

По иска с правно основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР:

Ответникът твърди, че М. М. е бил служител на МВР, но назначен по ЗДСл, приложимия закон, уреждащ служебното му правоотношение (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Посочва, че ЗДСл е специален закон спрямо ЗМВР.

Приложното поле на специалния закон не може да се разширява по отношение на съдържанието на служебното правоотношение, регламентирано от друг специален закон, освен в изрично предвидените случаи. Текстовете от ЗМВР, които са приложими и относими за служебното положение на служитЕ.те в ЗМВР, които са назначени по ЗДСл са изчерпателно изброени в ал. 4 на чл. 142 от ЗМВР. Това изброяване е въведено със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г./ и представлява предоставяне на част от привилегиите за тази група служитЕ. в МВР, за които до 01.10.2020 г. приложими спрямо тях са били само разпоредбите на ЗДСл. Посочва се, че претендираното обезщетение при прекратяване на служебното положение се дължи само при условията на чл.

234, ал.1 от ЗМВР, които обаче в случая не са сред изчерпателно изброените в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР. Тази законова регламентация не дава право на служитЕ.те със статут по ЗДСл да получат обезщетение по чл. 234, ал.1 от ЗМВР, поради което предявеният иск е лишен от правно основание.

По иска с правно основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл:

Ответникът поддържа, че за да е налице право на обезщетение по чл.

3

106, ал. 3 от ЗДСл спрямо държавния служител е необходимо да са изпълнени условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от КСО. Твърди се, че в конкретния случай, към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца правото на пенсия за осигурителен етаж и възраст, съгласно чл. 68, an. 1 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се придобива при възраст 64 години и 6 месеца и осигурителен стаж 39 години и 4 месеца за мъжете. М. Ц.

М. е роден на 14.02.1961 г. и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение е навършил възраст 62 години и 5 месеца, с оглед на което няма изискуемата възраст и не отговаря на необходимите изисквания за пенсиониране по този ред. Посочва се, че освен елементите от фактическия състав на чл. 68, ал. 1 от КСО, за ищеца не са налице и условията за пенсиониране по чл. 68а от КСО, а именно до една година по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Твърди се, че ирелевантен в случая е фактът, че ищецът е придобил право на пенсия при установен в КСО друг по-благоприятен режим.

Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, т. 2 или чл. 68а от КСО е обективен факт, явяващ се предпоставка за наличието на право на обезщетение по чл. 106. ал. 3 от ЗДСл. Този факт е обусловен от определен брой години осигурителен стаж и с достигането на определена възраст.

В случай, че исковете бъдат приети за основателни, ответникът поддържа, че двата иска са алтернативни и не следва да се уважават едновременно. С двата иска, но на основание, посочено в два различни закона, се иска получаване на едно обезщетение, породено от едни и същи юридически факти - прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с МВР и наличие на прослужено време при този орган по назначаването.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

4

Със Заповед № 8121К-8618/23.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи ищецът М. Ц. М. е назначен за държавен служител на длъжността старши експерт (старши механик) в База „Гранични полицейски кораби" Видин към Регионална дирекция „Гранична полиция"- Русе при Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР, за неопределено време, считано от 03.09.2018г. с основна месечна заплата 1579.00 лева.

Със Заповед № 8121К-7915/09.08.2022г. на ВПД Административен секретар на МВР на М. Ц. М. е определена основна месечна заплата от 2396.00 лева.

Със Заповед № 8121К-6460/10.07.2023г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител и заявление рег. № 4066р-9892/19.06.2023 г., е прекратено служебното правоотношение на М. Ц. М. - старши експерт (старши механик) в База „Гранични полицейски кораби" - Видин към Регионална дирекция „Гранична полиция" - Русе при Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР, едностранно от страна на държавния служител, считано от 20.07.2023 г.

По делото е представено копие от служебна книжка № 264 на ищеца, на стр. 9 от която е отбелязано прослужено време в Министерство на вътрешните работи от 03.09.2018 г. до 20.07.2023 г. – общо 4 г. 10 мес. и 17 дни.

С разпореждане № **********/2019г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Видин на М. Ц. М. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2019 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 2 КСО по заявление, подадено на 02.07.2019 г. и навършена възраст 58 г. и 4 м. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд се равнява на 47 г. 04 м. и 21 дни.

По делото е допусната и приета съдебно – икономическа експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че служебният стаж на ищеца в системата на МВР е 4 г. 10 мес. и 17 дни – за периода от 03.09.2018 г. до 20.07.2023 г. За м. юни 2023 г. на ищеца е начислена основна месечна заплата в размер на 2396,00 лева, колкото е определена в Заповед № 8121К-7915/09.08.2022г. При това положение вещото лице е опредЕ.ло брутен размер на обезщетението на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР от 9598,00 лева и нетен размер след приспадане на дължими 10 % ДДФЛ – 8625,60 лева. Размерът на 5 обезщетението на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл е определен, както следва: брутен размер – 4792,00 лева и нетен размер – 4312,80 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Същият е родово и местно подсъден на Районен съд - Видин, тъй като се касае за трудов спор и предмет на делото са присъждане на обезщетения по служебно правоотношение, които дела са подсъдни на районен съд независимо от цената на иска.

Трудови спорове по смисъла на чл. 104, т. 4 от ГПК са освен всички спорове по КТ, така и имуществените спорове с работодателя на лица, чиито правоотношения по престиране на труд се уреждат със ЗДСл, ЗМВР, ЗОВСРБ, които не се разглеждат по реда на АПК, а по реда на ГПК, от гражданските съдилища, в който смисъл се е произнесъл ВКС с т. 23 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Възражението на ответника за недопустимост на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно. Съдът намира, че исковете правилно са заведени срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, в която ищецът е изпълнявал служебните си задължения като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като същата е разпоредител с бюджетни средства и заплатите, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнение на службата, се дължат от учреждението, разпоредител с бюджетни кредити, в което се изпълнява тази служба. Главна дирекция „Гранична полиция“ е самостоятелно юридическо лице, различно от МВР, в какъвто смисъл е нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. С Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. директорът на ГД „Гранична полиция“ е определен като второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 27, ал. 2, изр. първо от ГПК, процесуално правоспособни са държавните учреждения, чиито ръководитЕ. са разпоредитЕ. с бюджет. Именно ответната Дирекция е субектът, който следва да организира изпълнението на службата, да създаде условията за това, нейно е и задължението да изплати дължимото възнаграждение и различните видове обезщетения, свързани с изпълнението на държавната служба.