Решение № 141 от 12.09.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Враца , 12.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря М.Т.К. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20211420101859 по описа за 2021 година

Производството е по обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).

В исковата молба ищецът „Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 31.10.2017 г. до 30.06.2020 г. ответницата В.Д.И. от гр. Враца му дължи сумата 2424, 93 лв., представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: **********. Поддържа, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискал от Районен съд - гр. Враца издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.Д.И. за посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. № 428/2021г. по описа на РС Враца длъжницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответницата покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата В.Д.И. му дължи сумата 2424, 93 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.10.2017 г. до 30.06.2020 г. вкл., сумата 511, 35 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.

1

86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 30.11.2017 г. - 21.01.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 100,00 лв.

Ответницата В.Д.И. от гр.Враца, редовно известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала събирането на такива.

Същата е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 428/2021 г. на ВРС, в което е направила възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца по договора за продажба на топлинна енергия и на претендираното обезщетение за забавено изпълнение и с определението по чл.140 от ГПК съдът го е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 428/2021г. на ВРС писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи условия, а ответницата В.Д.И. е собственик на недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в **********

За установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените по делото копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.

По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими лихви от В.Д.И. за жилище на адрес **********, от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 33 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № 2000028271 от 31.10.2017г.

(първата издадена фактура) с падеж 30.11.2017г. до фактура № 2000036284 от 30.06.2020г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2020г., които не са издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и 2 начислената лихва за забава по всяка от тях.

От приложените към исковата молба 3 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида № 209 с абонат В.Д.И. за жилище на адрес **********, съответно за периодите м.10.2017 г. – м.04.2018 г., м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. – м.04.2020 г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция на сумите.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съда цени като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител, се установява, че етажната собственост на адрес ********** част от която е имота на ответницата В.Д.И., е била топлоснабдена с енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 13. През процесния период абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в „Равнителна сметка” на топлинния счетоводител на ред „Енергия по общ топломер”. Отчета на показанията при потребителите за абонатна станция 13 е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от топлинен счетоводител „Techem”. От представените му от топлинния счетоводител документи вещото лице е установило, че отоплителните тела в жилището на ответницата (в кухня, спалня, хол и баня) са подсъединени към топлофикационната мрежа на етажната собственост и работят, като в кухня, спалня и хол са инсталирани уреди за дялово разпределение, а в банята има щранг-лира общо отоплително тяло; инсталацията за битово горещо водоснабдяване е с един брой индивидуален водомер. Според заключението жилището е посещавано за годишни отчети за всеки отоплителен период, като показанията на уредите са вписани в талон за отчет на „Techem” и по тях е извършено дяловото разпределение на консумираната топлоенергия, като за процесния период от 30.10.2017 г. до 30.06.2020 г. общо за отопление и БГВ се дължи сума в размер 1838,06 лв. за 23,026 мвтч. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за отопление и БГВ е спазена. Според заключението за процесния период в рамките на отоплителния сезон е начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището на ответницата - 131,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в жилището на ответницата - общи разходи за трите отоплителни сезони за процесния период е 2,897 мвтч. за която се дължи сумата 225, 38 лв. без ДДС.

Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за сградна инсталация е спазена. За процесния период по данни, 3 предоставени на вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител, ответницата не е подавала жалби, декларации и възражения до ,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца, извършил дялово разпределение, относно начислените суми за топлинна енергия. Според заключението за процесния период от 30.10.2017 г. до 30.06.2020 г. за трите сезона се дължи общо сумата 2936, 28 лв. по издадени 33 бр. фактури, от която сума 2424, 93 лв. е главница, а дължимото обезщетение за забава върху тази главница за процесния период 30.11.2017 г. - 21.01.2021 г. вкл., е 511, 35 лв.

За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени на вещото лице и приложени към заключението.

По делото е приложено ч.гр.д. № 428/2021 г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 28.01.2021г. заявление от дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 260293 от 02.02.2021г. по чл.410 ГПК срещу В.Д.И. за заплащане на сумите: 2424, 93 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.10.2017 г. до 30.06.2020 г., сумата 511, 35 лв., представляваща лихва за периода от 30.11.2017 г. - 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.01.2021г. - датата на предявяване на заявлението, до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски от 58, 73 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение длъжницата В.Д.И. в законоустановеният срок е подала възражение по чл.414 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.

Ответницата не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатила претендираните суми, респ. същата не е представила по делото никакви доказателства за извършени плащания.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди. Производството се развива след подадено възражение от длъжницата срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 422 4

ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен и целта на предявяването му е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.

За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответницата като потребител/купувач на топлинна енергия за битови нужди през процесния период; предоставянето от него, респ. използването от ответницата на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.