Решение № 346 от 29.12.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Сандански, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231250100844 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№844/2023г. по описа на Районен съдСандански е образувано по искова молба на В. Й. М. /Л....../, ЕГН **********, гр.С.., ж.к.Сп.. №.., вх... ет..ап.., против „Ст. – Кр.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.Ш.., пл.“Об.“ №.. п.редставлявано от Ст.. Н.. Т.., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.23 от Договор за потребителски кредит от разстояние №..../........г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума, в случай на непредставяне на обезпечение, като противоречаща на закона /на ЗЗП и ЗПК/, евентуално заобикаляща закона /ЗПК/, евентуално накърняваща добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21.50 лв., представляваща платена без основание сума по нищожната договорна клауза за неустойка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между В. Й. М. в качеството й на заемополучател и „Ст..-Кр..“ . .в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние №..../..г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 400 лв., а срокът за погасяване на първия транш е 30 дни. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР – 42.58%, а размерът на общата сума, която подлежи на връщане е 412 лв.

В чл.13, ал.1 от Договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия, или банкова гаранция. Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение 1 за заемополучателя да заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с вноските по кредита, съгласно чл.23 от договора. На това основание на ищцата е начислена неустойка в размер на 108 лв., като по този начин общата дължима сума по кредита възлиза на 520 лв.

На първо място, се твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма и непосочване в договора на ГПР, което водило до недействителност и на самата неустоечна клауза. В договора не била разписана методиката на формиране на ГПР и не било посочено кои компоненти са включени в него и как същият е формиран.

Описаните в договора такси и разходи, вкл. възнаградителна лихва и неустойка, следвало да се прибавят при изчисляване на ГПР и това би довело до различен ГПР от посочения в договора ГПР. В случая било налице погрешно посочване от кредитора на ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно надвишаващ допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.

С тези действия на ответника се целяло заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

Непосочването в договора на реално прилагания ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Договорът бил недействителен и поради противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва, която била прекомерно висока.

Твърди се, че потребителят изначално бил поставен в невъзможност да осигури в твърде краткия 3-дневен срок уговореното обезпечение – поръчител /солидарен длъжник/, които да отговарят на всички изисквания, посочени в договора.

Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Били нарушени основните принципи на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не на същинското задължение по договора за връщане на заетата сума, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечение. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.

На следващо място, с неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок. Тези вреди обаче се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, поради което подобно кумулиране 2 на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Непредставянето на обещано обезпечение по принцип имало за последица предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.71 от ЗЗД. В случая обаче кредиторът не е имал за цел да получи обезпечение, а да прикрие с неустойката по-високата цена за предоставената финансова услуга.

Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна поради неравноправния й характер.

Ищецът твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба, кредитът е изцяло погасен.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Ст...-Кр..“ .. оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищцата с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от страна на кредитора, на посочената от ищцата електронна поща в заявката, й били изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената в закона преддоговорна информация за желания кредит, в т.ч дължимите от ищцата суми- главница, брой и размер на месечни вноски, падеж, ГЛП, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия, ищцата е натиснала бутона „подпис“, с което е изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит – кредитна линия предоставен от разстояние №........./......г. На датата на сключване на договора ответното дружество било предоставило заемната сума от 400 лв. на ищцата по предпочетен от нея начин – в брой на каса на Изипей.

Твърди се, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била начислявана и не е била събирана от ответното дружество. Въпреки това, са изложени правни съображения за валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на процесната неустойка. Твърди се, че същата се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнено непаричното задължение за предоставяне на обезпечение.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен адвокат пледира за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Моли за присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че на 10.07.2021г. между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и В. Й. М. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние №711994/10.07.2021г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1: общ размер на максимално разрешения лимит 3 по кредитна линия – 400 лв., лихвен процент по кредита – 36%, ГПР – 42.58%, обща сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш – 412 лв., срок за погасяване на първия транш – 30 дни, лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения – 10%, обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на една вноска с падеж 09.08.2021г.

Съгласно чл.13 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лицепоръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора.

По силата на чл.23 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.13, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 108 лв., а общата дължима сума по кредита – 520 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за усвояване на процесния кредит, на 10.07.2021г. кредиторът „Ст..-Кр..“ АД е превел на кредитополучателя В. Й. М... сумата от 400 лв. На ..г. кредитополучателят е внесъл сума в размер на 424 лв., с която са погасени начислените задължения по Договора за потребителски кредит №....... както следва: - 400 лв. – главница по кредита; - 2.40 лв. – начислена договорна лихва за периода от 10.07.2021г. /датата на усвояване на главницата/ до 15.07.2021г. /датата на погасяване на кредита/; - 21.60 лв. – начислена неустойка по чл.23, ал.1 от Договора. Вещото лице е изчисло ГПР по договора за кредит в два варианта – при първия вариант, при който при изчисляване на ГПР се включва само възнаградителната лихва, същият се равнява на 42.5761%; при втория вариант, при който при изчисляване на ГПР се включва възнаградителната лихва и начислената неустойка, същият се равнява на 6125.4733%.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове за прогласяване нищожността на неустоечната клауза на чл.23 от Договор за потребителски кредит от разстояние №........../............г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума, в случай на непредставяне на 4 обезпечение, като противоречаща на закона /на ЗЗП, ЗПК/, евентуално заобикаляща закона /ЗПК/, евентуално накърняваща добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.68д от ЗЗП във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК. Предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21.50 лв., представляваща платена без основание сума по нищожната договорна клауза за неустойка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.