Решение № 5237 от 03.09.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 03.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана

Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 5753/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Р.П.Т. твърди, че като водач на мотоциклет с ДК № ******е пострадал от ПТП, реализирано на 14.10.2016 г., на път ІІ-66, км.64+200 в района на автосервиз „Сузуки“ гр. Стара Загора, в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № ******К.Т.Т., който предприел неправилна маневра обратен завой, при наличие на поставен пътен знак „В 23“. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Д.З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – контузия на ляво коляно с нарушена цялост на лява колянна става, за която е извършено оперативно лечение и контузия на гръден кош.

Твърди, че през оздравителния период е следвало да не натоварва крака, имал е ограничение на движенията в него и е следвало да разчита на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Сочи, че и към момента на продаване на исковата молба изпитва болки и неудобства, както и че произшествието му е причинило силен стрес. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 70 000 лева и претендира същите /допуснато увеличение на цената на иска в о.с.з., проведено на 10.12.2019 г./. Твърди, че е сторил и разходи за рехабилитация в размер на 504,00 лева и претендира същите. Претендира и лихва за забава от 21.10.2016 г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът З. „Д.З.” АД оспорва исковете.

Оспорва да е налице противоправни поведение на застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е карал с неразрешена скорост и не е реагирал адекватно на създалата се опасност. Оспорва и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и посочените в исковата молба телесни увреждания в областта на лявото коляно, както и размера на иска за неимуществени вред. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение за настъпване на произшествието в следствие виновното противоправно поведение на ищеца, евентуално възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 14.10.2016 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 16,00 ч., на път ІІ-66, км.64+200 в района на автосервиз „Сузуки“ гр. Стара Загора е настъпило ПТП между участник 1 – лек автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № ******, управляван от К.Т.Т. с рег. № ******и участник 2, мотор „Кавазаки“, модел 3750, управляван от Р.П. Т., като в протокола са посочени видими щети по участник 1 – странична дясна част, преден калник, врата, гума с джанта и странично огледало, а на участник 2 – странична лява част, теч на масло и антифриз, както и че от произшествието е пострадал Р.П. Т. с диагноза контузии на ляв крак и гръден кош, освободен, без опасност за живота. Като причини за настъпване на произшествието са посочени, че участник 1 при наличие на пътен знак В 23 – забранено завиването в обратна посока не спазва указанието му и предприема забранена маневра завой в обратна посока, като не пропуска движещия се по пътя с предимство участник 2, който от своя страна го блъска.

Според показанията на свидетеля К.Т.Т., че на 14.10.2016 г. пътувал за гр. Хасково и на околовръстния път на гр. Стара Загора отбил в сервиза за коли, за да попита за посоката за гр. Хасково. Обяснили му, че трябва да завие в ляво и след 100 м. да завие в дясно. Свидетелят сочи, че потеглил с автомобила си, застанал перпендикулярно на пътя, огледал се в ляво и в дясно, като видимостта била добра и нямало никакви превозни средства. При неговия ляв завой се чул удар в предна дясна част на автомобила и видял, че напред и в дясно, на около 2-3 метра от мантинелата е паднал моторист. Когато дошла полиция мотористът Т. бил откаран с линейка до болницата, като след около 2 часа се върнал, заедно със свои приятели да прибере мотора. Според Т., Т. ходел „на паници“, но бил на краката си и казал, че е в добро здраве и че има натъртвания, охлузвания и уплах.

Свидетелят сочи, че през м. февруари 2017 г. му били повдигнати обвинения за процесното ПТП и тогава разбрал, че две седмици след инцидента Т. е приет в болница със счупено коляно и разместени прешлени. Свидетелят сочи, че наказателното производство приключило, тъй като се разбрали с адвоката на Т. да му преведат 3500,00 лева и свидетелят сочи, че му ги превел по банков път.

Съдът кредитира показанията на свидетеля

Т., тъй като същите са непосредствени, непротиворечиви и логични.

Според заключението на първоначалната автотехническата експертиза, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило на път ІІ-66 км. 64+200, на прав пътен участък, който се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока има по една пътна лента, разделена с единична прекъсната линия. Според заключението мотоциклета се е движел със скорост от 50 км.ч., когато автомобилът е спрял от ляво на него, извън и перпендикулярно на платното за движение и преди мотоциклета да премине водачът на автомобила е потеглил като е преминал в пътната лента за насрещно движение, след което в лентата на мотоциклетиста, изпълнявайки маневра ляв завой. Реализиран е удар, изцяло в лентата, по която се е движел мотоциклета, при който последният е ударил автомобила в дясната му странична част – дясно и приплъзващо. Вещото лице сочи, че в момента на удара мотоциклета се е движел успоредно на пътното платно, а автомобилът е бил под малък ъгъл на дясно, спрямо осевата линия на пътя. След удара мотоциклетът се е отклонил в дясно, напуснал платното за движение и паднал. Според вещото лице причина за настъпване на произшествието са действията на водача на лекия автомобил, който предприемайки ляв завой е навлязъл в опасната зона на мотоциклетиста. Според заключението преди настъпване на произшествието и двамата водачи на МПС са имали видимост един към друг. Вещото лице сочи, че при скорост от 50 км.ч. за мотоциклетиста, опасната зона му зона е 32,8 м., към момента на навлизане на автомобила на платното за движение мотора е отстоял на 40 м., а при навлизане в пътната лента на мотора – на 20 м. Според отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание ПТП е станало извън населено място, без наличие на пътни значи ограничаващи скоростта на движение, като имало поставен знак за забранен обратен завой, но той не е важал за лекия автомобил, след като той е отбил и спрял в сервиза и е предприел маневрата на излизане от него, която се явява маневра за завой на ляво. Според отговорите на вещото лице в о.с.з. от техническа гледна точка автомобилът става опасност за мотоциклетиста от момента, в който навлиза в неговата пътна лента, тъй като при навлизане в другата пътна лента той все още не е препятствие и за това вещото лице е приело, че спрямо този момент ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим. Вещото лице сочи, че скоростта на мотоциклетиста е изчислило по формула спрямо мястото на установяване на мотоциклета и характеристиките на самия удар, както и че мотоциклета не е оставил спирачни следи, нито има данни да е предприел друга маневра тип спасителна, каквато възможност той не е и имал.

Според заключението на повторната автотехническа експертиза към момента на настъпване на удара скоростта на лекия автомобил е била 14,51 км.ч., а на мотоциклета около 66 км.ч.. Според това заключение мотоциклета е отстоял на 77,32 м. от мястото на удара към момента, в който автомобилът е предприел маневрата си, а опасната зона за спирането му е 42,12 м.. Вещото лице сочи, че водачът на лекия автомобил е могъл да види и пропусне мотоциклета, а последният спрямо посочения по-горе момент – да предприеме екстремно спиране. Според отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2020г. има по-голям резон да се приеме, че лекият автомобил става опасност за мотоциклетиста, едва когато той навлезе в неговата лента за движение, към който момент мотоциклетиста е отстоял на 48 м.

Налице е противоречие между първоначалната и повторната автотехнически експертизи единствено в частта относно скоростта на движение на двете превозни средства непосредствено преди и по време на удара и от тази гледна точки в отговорна на въпроса за опасната зона и предитвратимостта му с оглед поведението на водача на мотоциклета. В тази връзка съдът кредита заключението на повторната експертиза, тъй като същото по-насочено, задълбочено и аналитично е изследвало именно въпросът за скоростта на двете моторни превозни средства, видно от констативно-съобразителната част на заключението.

Предвид събраните по делото писмени, гласни доказателства и автотехнически експертизи, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на свидетеля К.Т.Т., като водач на л.а. „Рено Еспейс”, с рег. № ******, който е нарушил правилото на чл. 25, ал.1 ЗДвП, като е предприел маневра за извършване на ляв завой, без да пропусне движещия се по тази пътна лента мотоциклет.

По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 97 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013 г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

В настоящия случай се установи от заключението на повторната автотехническа експертиза, което съдът кредитира, че ищецът, като водач на мотоциклет с ДК № ******се е движел с разрешената за пътния участник скорост, като е имал възможност да възприеме лекия автомобил, стоящ перпендикулярно на платното за движение, както и да предприеме действия по аварийно спиране, когато той е станал опасност за него - при навлизане в неговата пътна лента, тъй като към този момент мотоциклетът е отстоял на около 48 м., при опасна зона за спиране от 42,12 м. Ето защо макар и непосредствена причина за произшествието да е поведението на свидетеля Т., налице е и противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с настъпването му, като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като не е упражнил контрол върху превозното средство с цел спирането му при наличие на възникналата опасност за движението, създадена от другия участник.

При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по-голяма тежест се характеризира нарушението на водача на лекия автомобил. Същият е имал видимост, могъл е да пропусне движещия се с предимство мотоциклет, но въпреки това е предприел маневрата ляв завой. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия Р.П.Т. в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 20%.