Решение № 1504 от 08.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000502492 по описа за 2022 година при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 148 от 08.06.2022 г. по гр.д. 344/2021 г. ОС Монтана е отхвърлил предявения от Н. В. Н. иск срещу С. А. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28001 лв. за причинени страдания, уронване на доброто име и достойнството, вследствие подаване на сигнали до министъра на вътрешните работи и до директора на Областна дирекция на МВР Монтана, ведно със законна лихва върху предявената сума.

Подадена е допустима въззивна жалба от ищеца чрез адв. П. Т. с искане за отмяна на решението поради неправилност и необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.

Подаден е отговор от ответника чрез адв. Г. И., с който жалбата се оспорва и се моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание и в писмени защити процесуалните представители на страните обосновават тезите си. Адв. Т. от името на жалбоподателя твърди, че в изразите в подадения сигнал са поставени фактически твърдения, приписващи конкретно поведение на въззивника-ищец и във всеки един от пунктовете по делото това поведение влиза в пълна колизия, както с обществения интерес, така и със законовите предписания и особено със статута на ищеца като началник на полицейския участък в селището, където ответникът се явява кмет. Този сигнал не е така дискретен, както смята първоинстанционният съд, той е изпратен на висшестоящите ръководители на МВР, които стоят над ищеца, а именно областен директор и министър на вътрешните работи, не е необходимо той да бъде разгласяван по медии или по друг начин, за да постигне последиците на един деликт, какъвто е очертан в обстоятелствената част на исковите претенции. Адв. И. от името на 1 ответника по жалбата намира, че ответникът е упражнил конституционно гарантирани права и няма осъществен деликт. Да се възприеме тезата на ищеца в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото производство би означавало да се обезсмисли изобщо възможността граждани, юридически лица да търсят защита на свои права и законни интереси. Към писмената защита е приложено решение 53 от 04.04.2018 г. по гр.д. 1913/2017 г. на Трето ГО на ВКС.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

В исковата молба са въведени твърдения, че ответникът е кмет на община Бойчиновци за пореден мандат, а ищецът е служител на МВР и заема длъжността „началник на полицейски участък“ - Бойчиновци. Двамата работят в малък град и не са в добри отношения помежду си. Ответникът С. С. подал сигнал на ЕЕН 112 през 2020 г., в който е описал физическо посегателство над работници от негова фирма, като инцидентът се е развил по време на земеделски дейности върху полски масиви. На място била пристигнала дежурна оперативна група и бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай, като има образувано досъдебно производство, което е на производство и към настоящия момент. На 24.08.2021 г. ответникът е подал сигнал, адресиран до министъра на вътрешните работи и до директора на ОДМВР-Монтана, в който е заявил оплаквания и твърдения за отношението на Н. Н. към него, при което на задаван от него въпрос по движението на неговата жалба от 2020 г., ищецът е обръщал глава „на другата страна“ и казвал: 1. „Какво ме интересува, нищо няма да стане“. В сигнала ответникът е описал като изречени от ищеца и следните думи: 2. „Ще бъда полицай, докато този кмет не го изведа с белезници“. Отделно от това в сигнала си С. С. твърди за ищеца: 3. „Същият е подвластен на един местен земеделски бизнесмен“; 4. „Н. със служебния си автомобил често е забелязван на същия във фирмата, за да получава инструкции срещу мен“. Твърди, че в резултат на тези изявления на ответника, които определя като неверни и клеветнически, се чувства неудобно сред колегите си, както и че се чувства омерзен от приписаното му поведение, поради което се е затворил в себе си и избягва събрания с приятели и колеги. Твърди, че това се е отразило и върху съня му. Изпитва напрежение при лични контакти и в семейна среда.

Възраженията на ответника са, че недоброто лично отношение на ищеца е породено от обстоятелството, че ответникът е кмет на общината. Самият той нямал лошо отношение към ищеца. Във връзка с инцидент по време на земеделска кампания през 2020 г., при който е извършено нападение и побой спрямо лица, работещи на полето, стопанисвано от него, в качеството му на физическо лице - регистриран земеделски производител, последният е сезирал органите на МВР чрез телефон 112. Това оплакване има характер и на жалба, като по случая липсва какъвто и да е положителен резултат, както и липсва информация за развитието на преписката. В резултат от недоброто лично отношение на ищеца към ответника, последният не е получил търсената с подадената от него жалба защита, но е станал и обект на недопустимо към който и да е гражданин неуважително и пренебрежително отношение от полицейски служител. Узнал от свои познати, че ищецът открито и нееднократно е изразявал недоброто си лично отношение към него, включително, че е заявявал, че ще бъде полицай, докато не изведе този кмет /ответника/ с белезници.

Освен това, бил притеснен и от достигнала до него информация за близки отношения на ищеца с местен земеделски предприемач, който също е имал недобро отношение към ответника и това е довело до опасения за евентуални неправомерни действия спрямо него.

При такава продължителна и стресова ситуация на недобро лично отношение от овластен полицейски началник, изразяващо се в бездействие, пренебрежително отношение и липса на информация и резултат по оплакването му от 2020 г., ответникът потърсил защита на правата си, като е подал сигнал за проверка до компетентните висшестоящи институции, а именно - директора на ОД на МВР Монтана и министъра на вътрешните работи.

Бездействието на местната полиция по неговото оплакване било свързано с лично негативно 2 отношение на началника на полицейския участък към него, заради позицията му на кмет.

Твърди, че подаването на сигнал с искане за извършване на проверка е израз на правото на защита и не представлява неправомерно деяние, тъй като единствената цел за това е била да потърси защита на своите права и законни интереси, като освен това не е направил сигнала си публично достояние. Оспорва твърденията в исковата молба, че са били засегнати честта и достойнството на ищеца, както и че изявленията в сигнала са клеветнически.

От събраните доказателства и от изявленията на страните се установяват следните факти от значение за спора пред настоящата инстанция, като се съобрази и, че срещу приетите от ОС Монтана факти няма въззивни доводи.

На 20.11.2020 г. след като ответникът бил уведомен от сина си, че работниците на полето, стопанисвано от него, са пребити, отишъл на място и сигнализирал на тел.112 за побоя. Разговорът на телефон 112 е наличен по делото чрез приобщеното веществено доказателство - компактдиск с аудиозапис. След проведения разговор пристигнала линейка, която откарала пострадалите в болницата в Монтана.

На 24.08.2021 г. ответникът подал два сигнала с идентично съдържание до министъра на вътрешните работи и до директора на ОД на МВР-Монтана с входящи номера № 8121021529/24.08.2021 г. и № 812102-1563/30.08.2021 г. В тях е описал, че са във връзка със случай през 2020 г., при който работници от неговата фирма били бити, както и че има бездействие от страна на полицията по този казус. Написал е, че е провел разговор с началника на полицейския участък в Бойчиновци, като последният му казал „какво ме интересува, нищо няма да стане“. Посочва, че има лоши отношения между двамата, като конкретизира, че Н. говори небивалици по негов адрес пред служители и граждани и е дал за пример думи, които според ответника са изречени от ищеца „ще бъда полицай докато този кмет не го изведа с белезници“. В сигнала заявява, че Н. е „подвластен на местен земеделски бизнесмен“, както и че „със служебния му автомобил Н. често е забелязван във фирмата на същия този бизнесмен, за да получава инструкции от последния“ срещу него. Отправено е искане да се възложи на компетентните органи да извършат проверка по случая, за да установят дали подадената жалба от С. е разгледана в законоустановения срок и какъв е резултата от разследването.

По повод сигналите започнала проверка в ОД на МВР Монтана, в рамките на която ищецът и ответникът са дали обяснения, представени по делото. Във връзка с извършената проверка е изготвен доклад с рег.№3010-21891/06.10.2021 г. на инспектор от Областната дирекция, съгласуван с началник СПКП и зам.-директор на Областната дирекция, според който Н. Н. не е извършвал действия, които са несъвместими със заеманата от него длъжност и е отправено предложение до директора на ОД изнесените данни от С. С. за дисциплинарни нарушения от страна на служителя Н. Н. да се приемат за неоснователни и копия от събраните материали да се изпратят на Районна прокуратура Монтана за произнасяне по компетентност.

Доказано е по делото, че ищецът и ответникът са в обтегнати отношения, като по този въпрос свидетелските показания са безпротиворечиви, че ищецът е началник на полицейски участък - Бойчиновци, а ответникът – кмет на Община Бойчиновци и че Община Бойчиновци е малка и повечето живеещи в нея се познават помежду си.

Установява се съдържанието на сигнала, приложен на л. 57 от първоинстанционното дело, като се установява, че изявленията, от които ищецът твърди да търпи вреди, са написани от ответника по делото. Авторството на изявленията не е спорно. Спорно е дали тези изявления противоправно са накърнили доброто име на ищеца като началник на полицейския участък и дали тази противоправност е причинила на ищеца описаните в исковата молба неимуществени вреди.

Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и ищецът следва да докаже противоправно поведение на ответника, претърпените вреди и причинната връзка между тях. Доколкото става дума за гражданска отговорност, вината се предполага. В конкретния случай ищецът следва да докаже разгласяването на позорно обстоятелство чрез подаването на сигнал до 3 държавен орган, че правото на подаване на сигнал е превратно упражнено, както и причинените от това вреди. Ако ответникът докаже верността на твърденията си, той се освобождава от отговорност.

Известно е, че за да е налице клеветническо твърдение, трябва да е разгласено позорно обстоятелство за другиго или да му е приписано престъпление, като разгласените обстоятелства или приписаните престъпления трябва да не отговарят на действителността.

Ищецът твърди, че ответникът е разгласил за него позорно обстоятелство, с което му е причинил вреди, като е пострадало доброто му име, а в резултат на това е ограничил социалните си контакти, страдал от безсъние, бил напрегнат. Известно е също така, че доброто име, представлява положителната оценка на обществото за личността, неговата известност, общественото мнение спрямо него и неговите качества, професионализъм, умения и нравственост, които определят уважението на околните спрямо него.

Изявленията, че Н. Н. е изрекъл думите „ще бъда полицай, докато този кмет не го изведа с белезници“, че е подвластен на местен бизнесмен и че е получавал инструкции срещу ответника, съдът приема за позорни обстоятелства за личността на ищеца. Това е така, тъй като началникът на полицейския участък според законовите и етичните норми не би следвало да получава инструкции от местен бизнесмен, да му е подвластен или да мотивира служебното си поведение и изпълнението на задълженията си според личното си отношение към някого, в случая кмета на общината.