Решение № 12 от 18.03.2024, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 242/2023
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 18.03.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 168 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Гълъбово, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20235550200242 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 44/31.10.2023г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл. 168 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление **********, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ за нарушение на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение от страна на дружеството на Условие 8.3.1.2.1 от КР № 40-Н2-И0-А0/2021 г.: надвишава количеството биомаса от 20 % от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли 1 наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно постановление № 44/31.10.2023 г.; Писмо с изх. № ПО-04-3330/02.11.2023 г. на РИОСВ – Стара Загора; Известие за доставяне; АУАН № 44/26.05.2023 г.;
Писмо с изх. № КОС-06-3330/19.05.2023 г. на РИОСВ – Стара Загора;
Констативен протокол № 011044/15.05.2023 г.; Писмо с изх. №567/09.05.2023 г. на „Б.“ ЕАД, договор за правна помощ и процесуално представителство, фактура № 0000000708/18.01.2024 г., платежно нареждане за банков превод и списък на разноски.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. И. И., Р.
И. П. и Д. Д. Г..
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2023 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, а именно: Д. И. И., главен експерт и Д. Д. Г., главен експерт, са извършили извънредна проверка по документи на „Б.“ ЕАД, гр.
Гълъбово, във връзка с представен от дружеството месечен доклад за собствени непрекъснати измервания за месец април 2023 г. с вх. № КОС-111014-(2)/10.05.2023 г. При проверката е констатирано, че от докладваните количества на използваните горива – биомаса 10274,27 тона, въглища 25849,06 тона – е отчетено процентно съдържание на биомаса 28%, което надвишава процентното съдържание от 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“ ЕАД Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН № 44/26.05.2023 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно за надвишаване количеството 2 биомаса от 20 % от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1.
Въз основа на АУАН било издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. И. И. и Д. Д. Г. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Лицето Р. П., свидетел при съставяне на АУАН, в съдебно заседание заявява, че не може да каже нищо във връзка с проверката.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
В случая липсва идентичност между посоченото от контролния орган в АУАН относно датата на извършване на нарушението и приетата като такава дата от административнонаказващия орган в атакуваното НП. В нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАНН в случая в АУАН не е посочена конкретна дата /нито период/ на извършване на нарушението. Сочи се, че нарушението е установено на 15.05.2023 г. при извършването на проверка по документи на „Б.“ ЕАД от служители на РИОСВ – Стара Загора.
В НП като дата е посочена 30.04.2023 г. Видно от приетите писмени доказателства, административното нарушение се изразява в надвишаване процентното съдържание на използваната биомаса - 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“ ЕАД Комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. От съставения при проверката констативен протокол, както и от показанията на разпитаните по 3 делото свидетели става ясно, че нарушението е установено на 15.05.2023 г. на база месечен доклад за собствени непрекъснати измервания на „Б.“ ЕАД с вх.
№ КОС-11-1014-(2)/10.05.2023г. От изложеното от актосъставителя и наказващия орган в издадените от тях актове не става ясно и какъв период обхваща този месечен доклад. Данни в тази посока има само в съставения при проверката констативен протокол, а именно че се касае за месец април 2023 г., но това обстоятелство не би могло да санира пропуска в административнонаказателното производство, а и в протокола не са посочени от коя до коя дата на месец април 2023 г. са данните в доклада. В този смисъл, не е ясно защо наказващият орган приема за релевантна датата 30.04.2023 г. след като в преписката няма данни надвишаването да се е случило точно на 30.04.2023 г. Предвид обстоятелството, че нарушението се изразява в нарушаване на конкретно условие от комплексно разрешително и се касае за действие, то със сигурност има дата на извършване, която няма как да бъде е идентична с датата на установяване на нарушението. Съдът намира, че наказващият орган неоснователно не е изпълнил задължението си да извърши преценка за всички обстоятелства, които имат значение за извършване на нарушението, поради което е посочил некоректна дата на извършване на нарушението, тъй като 30.04.2023 г. не представлява дата на фактическото извършване на нарушението. Съдът следва да посочи, че в разпита си пред настоящия състав самият актосъставител, свидетелката И., твърди, че в АУАН не е посочена дата на извършване на нарушението. Свидетелката Г., която е участвала при извършването на проверката по документи на 15.05.2023 г. и съставянето на констативния протокол също заяви, че не може да отговори на въпроса коя е датата на извършване на нарушението.
Недопустимо е в АУАН и НП да има различие относно толкова съществен елемент от състава на нарушението. В конкретния случай наказаното лице е поставено в ситуация за първи път да се запознава с обвинението, че е извършило нарушение на 30.04.2023 г. при връчване на НП.
Датата на извършване на което и да е административно нарушение е от изключително значение за неговото индивидуализиране. Тя е част от задължителното съдържание на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл.
1 от ЗАНН, както и на наказателното постановление като санкционен акт по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването на закона за посочване на дата на извършване на нарушението в АУАН и в наказателното постановление не е самоцел, а е предвидено във връзка с гарантиране на правото на защита на нарушителя и неговото упражняване, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност на санкционния акт, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на административното нарушение, може да се направи преценка за изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Посочването на датата на 4 извършване на нарушението е от значение и при определянето на релевантната за конкретния случай редакция на приложимия материален закон. Невъзможността да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице пряко накърнява правото му на защита, предвид което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочено и място на извършване на нарушението. Отразено е единствено наименованието на дружеството, но не и мястото, на което се е осъществило надвишаването на количеството биомаса. От издаденото на жалбоподателя комплексно разрешително би могло да се предположи, че се касае за Инсталация за производство на топлинна енергия, находяща се в гр. Гълъбово. Това обстоятелство обаче трябва да е изрично отразено както в АУАН, така и в НП в съответствие със законовите изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН. Фактите, които административнонаказващият орган сочи като съставомерни следва да се индивидуализират спрямо времето и пространството, чрез посочване на датата и мястото на осъществяването им в обективната действителност.
При проверката за законосъобразност на издаденото НП съдът намира, че наказващия орган не е изложил и обстоятелствата около извършването на административното нарушение, каквито задължения са му вменени с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Задоволил се е с това безкритично да пренесе в НП посоченото в АУАН, че в месечния доклад са докладвани 25849,06 тона въглища и 10274,27 тона биомаса, и че е налице надвишаване на количеството биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1. Не е конкретизирано по какъв начин е следвало да бъде изпълнено задължението по Условие 8.3.1.2.1, съответно чрез какво действие или бездействие съответното условие не е изпълнено от оператора. Непосочването на данни относно конкретното деяние, чрез което е допуснато надвишаване на количеството гориво, както и на обстоятелствата, при които е извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението. Отсъствието на този задължителен реквизит от съдържанието на актовете представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл.
Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99d0948f-b01e-4a9d-8d0c-6718419a0e8f